„Моето тяло – моите избори“

„Моето тяло – моите избори“
05-06-2017г.
55
Николай Фенерски

Заглавието е в кавички, щото е взето от фестивала на едни шалчета, имаха такова мероприятие, да си чешат езиците колко са свободни да правят, каквото си пожелаят със своите собствени телеса.

Да ги превръщат от мъжки в женски и обратно.

Ако не знаете кои са шалчетата, това е една секта, те са твърде арт, пият смути, гнусят се от квартални кръчми и голяма част от тях нададе вой след текста ми за празните утроби на българските егоистки. Обаче ще ви кажа, драги феминистки, че на Фенерски му дреме на фенера за вашите мнения.

Ще продължа да осветявам очевадни факти, като отсега казвам на следващата вулва хипнотика, която ще се вдъхнови да ме кастрира, изнасилва или да се гаври с тайнството Изповед, като се кефи публично колко е нещастна, че това внимание ми доставя неописуемо удоволствие.

Значи съм на прав път. Значи така трябва да се говори.

Нямам право да казвам истината днес. Но ще се осмелявам, докато мога.

Какво е феминизмът?

Жени, които се газират, като им подадеш ръка за помощ и когато им съобщиш факта, че жените и мъжете са различни като шофьори например. Обиждат се и от други свои липси и празноти, но да четат Фройд и да продължават да приветстват опитите на някои същества от мъжки пол да забременеят. Сектата на шалчетата. Те изповядват култ към себе си и само на себе си принасят жертви. Кланят си се и си представят, че нито една наука не може да им каже на тях жени ли са, мъже ли са, имат ли полови органи, нямат ли, щото това си било техен личен избор, ебаси.

Хронологията на три дни. ЧеПе, както казват руснаците, извънредна ситуация имаме.

На Първи юни говоря за това, че е добре човек да знае за какво се е родил. Че не се е родил само да цапа планетата Земя няколко десетки години и после да си иде безславно като катър без история. Може и това да прави, ама е тъпо. И имаме човешка мисия. Тя е да създадем, отгледаме и възпитаме поколение, ако сме здрави и имаме акъл за пет стотинки. Никога не бих си позволил да напиша думата „утроба“ в текст за жена, която просто не може да има деца. И пиша за другите, за тези мъже и жени с неприкосновения избор, които нарипаха като попарени, когато им съобщих, че са най-обикновени егоисти. Лихачов казва, че у човека всичко трябва да бъде прекрасно. И ако е здрав, пак подчертавам, нормален (тази моя любима дума), истински Човек, той ще помисли защо се е родил. За да позяпа и поскита наоколо, без да се ангажира толкова с тоя живот. Или за да предаде и на наследниците си това, което знае и може.

Със сигурност някой ден нормалният човек с нормална сексуалност ще се влюби, защото хората се влюбват. И освен, че се влюбват, те създават и деца. Без преди това да сядат на масата с лист и химикал в ръка, за да направят SWOT анализ – плюсове, минуси, възможности и опасности от раждането на едно дете.

Така постъпва нормалният човек, просто му идва сляпата неделя и скача с двата крака в своя живот, па каквото сабя покаже. Другото е от лукавия – ще имаме ли пари да гледаме детето, къде ще го гледаме, къде ще учи, какви дрехи ще му купуваме. Раждаме го и си носим отговорността, това е. Но не така смята и феминистката мафия, за която матката е издигната на пиедестал и неприкосновена територия. Каква е тая спонтанност, всичко трябва да е обмислено, разумно. Финанси, кариера, богатство. И после размножаване. Заради тия думи бях осъден на изнасилване с ножове с шипове, на кастриране и на публично обезглавяване.

Ама не им стигна осъждането на феминистките, ами взеха и да коментират, че съм се бил размножил цели два пъти, за съжаление. Тоест, посял съм вече заразата на вредните си идеи. Либералната пасмина е по-лоша и от комунистическата, казвам ви. Идеите не са мои. Записани са отдавна в една голяма черна книга и се опитвам да ги изповядвам не само на думи.

На същия Ден на детето няколко медии тиражираха новината, че българин от гей двойка, живеещ в Нова Зеландия със своя дръпнатоок другар по анални удоволствия, си търси сурогатна майка, която да им роди детенце. Представете си колко са се залюбили гълъбчетата, какъв огън гори в тях, какви флуиди струят между техните гейски души, че се е пробудил дори майчинският им инстинкт. Срещу тази статия феминистките не обелиха дума. Това може. Не ги осъждат нито на изнасилване, нито на кастриране. Дори са приветствани за своето „свободомислие“ и „смелост“. Обаче телесата на геевете не позволяват зачеване, нали.

И те търсят да наемат матка.

Rent-a-matka.

Новата услуга си е в реда на нещата днес, а извратена и нечовешка тя се струва само на разни ретрогради и мизерници като мен. Щом сектата на шалчетата смята едно нещо за добро, значи то е такова, братлета.

Тия смотаняци като мен, дето възприемат мъжеложството и наемането на матки за падение и психическо отклонение, ще бъдат анихилирани. Ще бъдат изтрити и премахнати от Новия им световен ред на шалчетата. Няма място за старите кучета. Новите кучки не им оставиха място.

Хронологията продължава.

Идва 2 юни. 12 часа на обяд. Сирените вият. Цяла България замира. Спира на едно място. Спрели са дори геевете и феминистките. Все пак нали и за тяхната свобода са се сражавали онези герои. И те са им признателни, че днес имат свободата да си бъркат, където завърнат и да си отдават матките под наем. Така де, моя си е матката, ще си правя с нея, квото си искам, бе, паляк.

Предлагам гей номер 1 и гей № 2 да си се разберат на семейния съвет кой от тях ще легне под скалпела на д-р Кленчев, за да му пришие една матка. Дали ще им се получи? Вие как смятате? Голяма несправедливост е да сме затворени в тези ограничаващи ни тела. Никакви избори не ни се предоставят. Кукувци.

3 юни е учреден за Международен ден против абортите. Прочетете статията „Българският холокост“. Става дума за демографската криза отново. А аз току-що дочетох книга от любимата си писателка, Людмила Улицка, „Казусът Кукоцки“. В нея се говори много за утроби, матки, генетика, биология, историята на едно странно семейство, в което кръвните връзки нямат никакво значение. Главен герой е професорът гинеколог Павел Алексеевич. Темата за майчинството е дълга и сложна. И все пак, абортът не може да бъде наричан по друг начин освен убийство. Ако не го наричате така, не казвайте и че живеете в 2017 година, защото летоброенето ни започва от една определена Личност, Която е начертала ясната граница между добро и зло.

1, 2 и 3 юни са свидетелство за шизофренията, в която затъваме вече до уши.

Чакат ни лоши времена.

В Деня против абортите няколко неабортирани навреме изроди извършиха в Лондон поредната си атака срещу нашата цивилизация. Ислямистите газят и взривяват.

Да дойде някой от напредничавите либерални умове да ми каже нещо в тяхна защита!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.