ЗЕЛЕНА ИСТЕРИЯ

Какво е общото между оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, строителството на първия небостъргач в София и проектите за нови лифтове в българските зимни курорти?

Общото е истеричната реакция на българските „зелени“ . Всяко от гореизброените събития бе възприето от тяхната общност като сериозна екзистенциална заплаха, срещу която трябва да се води жестока борба.

Най-сериозната сред въпросните опасности за благоденствието на българските „зелени“ е решението на Доналд Тръмп да спази предизборното си обещание и да оттегли САЩ от Парижкия договор за климата.

Очаквано, те активно се включиха в международния хор на възмутените и огорчените от това решение. В оттеглянето на САЩ от въпросното крайно несправедливо и неравноправно споразумение, което предоставя огромно конкурентно предимство на китайския и индийския бизнес спрямо техните европейски и американски конкуренти, зелените видяха чудовищна заплаха за бъдещите поколения.

Същите „зелени“ непоколебимо отстояват правото на настоящото поколение да изтребва бъдещите поколения още в утробите на техните майки, но са дълбоко загрижени за опасността, която климатичните промени биха представлявали за тези поколения.

В това парадоксално логическо противоречие, „зелените“ естествено не виждат никакъв проблем. Не виждат никакъв проблем и в това, че са изключително загрижени за малките на белите мечки, тюлените и китовете, но смятат, че е напълно приемливо малките от вида хомо сапиенс да бъдат убивани с изключителна жестокост още преди да са се родили. Дали отсъствието на логична, мисъл, която да бъде концентрирана върху тези въпроси е вродено или придобито в следствие на дългогодишна злоупотреба с определени „зелени“ субстанции е въпрос с повишена трудност.

Обзалагам се, че над 95% от зелените по света никога не са чели и никога няма да прочетат прословутото Парижко споразумение.

Либералните медии, които агресивно защитават този потресаващо несправедлив договор, разбира се, не публикуват неговото съдържание. Защото съдържанието на Парижкото споразумение доказва, че Доналд Тръмп е абсолютно прав по отношение на неговите недостатъци. Неслучайно защитниците на споразумението не цитират текстовете му. Ако бяха си направили труда да се запознаят с него, може би щяха да си дадат сметка, че Китай енергично подкрепя прилагането му, защото този прехвален договор не налага АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ограничения на Китай. Нещо повече, Китай и Индия получават правото да увеличават своите емисии неограничено до 2030 година. И увеличението на техните емисии В ПЪТИ надхвърля намалението на европейските и американките емисии, постигнато на цената на значителни финансови загуби.

Парижкото споразумение буквално предвижда Европа и Америка да търпят загуби, за да компенсират МАЛКА ЧАСТ от увеличението на емисиите на Китай и Индия.

Затова и Тръмп обяви, че е готов да присъедини САЩ към едно ново и справедливо споразумение, което да разпределя тежестта на ограниченията равномерно между различните държави.

Водени от своите екологични догми, зелените активно се борят и срещу несравнимо по-незначителни в световен мащаб, но достатъчно важни в национален контекст заплахи. Една от последните техни каузи, която направи впечатление беше борбата им срещу издигането на първия небостъргач в София. И докато различни хора и организации излагаха архитектурни, антикорупционни и свързани с градоустройствения план аргументи срещу този спорен проект, някои „зелени“ достигнаха до гениалните изводи, че софийският небостъргач щял да скрие Витоша и да възпрепятства достъпа на чист планински въздух до столицата.

Мисля, че авторът на въпросните идеи би получил Нобелова награда по физика, ако успее да докаже основателността на опасенията си. Неговото забележително интелектуално достижение успешно се конкурира със „зеленото“ естетическо твърдение, че нова и модерна сграда ще загрози софийския сив панелен пейзаж.

Саботирането на строежи на лифтове в зимните ни курорти е голям повод за гордост сред родните зелени.

В техните представи комфортът на туристите и най-вече поминъкът на местните стои несравнимо по-ниско от опазването на няколко хектара дървета и хабитата на някои дребни животни. Рационални предложения като задължаването на концесионерите да засадят двукратно повече дървета, за да компенсират за изсечените, срещат неумолимата съпротива на зелените. Животът на дървото е висша ценност, която не биха могли да жертват заради прехраната на местните жители. Фактът, че някои от най-зелените държави в света като Швейцария и Швеция имат отлично разработени зимни курорти и са изградили предостатъчно лифтове също не може да убеди българските зелени, че не ски туризмът, а незаконната сеч унищожава българските гори.

В екологията и опазването на околната среда няма нищо лошо. Но тотемизирането на дървета и фетишизирането на китове и бели мечки за сметка на хората е абсурдно.

Противоречията между човешките и животинските интереси понякога са неизбежни. И от чисто човешка (в най-буквалния смисъл на думата) гледна точка, пренебрегването на интересите на хората за сметка на животните е безумие. Оспорването на факта, че животът и здравето на нахапаните от бездомни кучета хора стои несравнимо по-високо от живота на уличните псета е възможно най-нехуманно. Поставянето на протези на кучета, когато хиляди инвалиди спешно се нуждаят от такива е върховен цинизъм.

Любовта към животните е нещо прекрасно, доколкото не противоречи на любовта към хората. Иначе се превръща в нещо противоестествено. Като зоофилията.

В Библията изрично пише, че Бог е създал растенията и животните за хората, а не обратното. Преклонението пред Телеца е падение пред Бога. Независимо дали е златен или зелен.