Истината - Зад това, което знаем

Българското самосъзнание няма граници

09 June 2017   0

Автор Мария Петрова

Българското самосъзнание няма граници

Българското население в Албания е над 150 000 души, а според някои данни надвишава 170 000 души. Това значи, че цял един град от българи живее на територията на албанската държава.

Българската диаспора

Историческата ни диаспора там е от съществено значение за България.  Особено, когато живеем в ужаса на емиграцията и демографската криза. Докато четем статистики колко бързо и с лекота изчезваме като българи, само на 500 км от нас, в Албания, живеят стотици хиляди наши сънародници.

И, докато други национални малцинства като гръцкото и „македонското“ са получили признание, населението с български произход все още няма официално такова от държавата Албания.

Хиляди българи, които нищо, че са отвъд границите, носят принадлежност към родината България.

Що е то родолюбие…

И има нещо много важно, когато в наши дни се бием в гърдите от национална гордост и си мислим, че сме шампиони по патриотизъм, но основно плюем по чуждите.

А всъщност…най-важната задача на държавата ни и на всеки, който се определя като родолюбец, е да се защитава българското самосъзнание, без значение от границите.

Точно такъв е случаят с българите в Албания и точно такъв пример за родолюбива дейност се случва вече години наред, благодарение на д-р Милен Врабевски и неговата фондация „Българска памет“.

Българска памет

Тази година, буквално преди дни, д-р Врабевски заедно с президента Плевнелиев (чиято фондация си партнира с „Българска памет“) посетиха българите в албанските градове Билища и Корча (във връзка със съвместните инициативи на д-р Врабевски и местните организации и власти).

Защо това е толкова важно?

Защото представете си – българите в Албания са малцинство. Все още непризнато за такова, нищо, че с дейността си хора като д-р Врабевски, президента Плевнелиев, евродепутатът Андрей Ковачев усилено работят за признаването му от Албания.

Но фактите са, че все още българската общност там не е призната.

Исторически, българите там са подложени на жестока пропаганда от времето на Титова Югославия. После пък Македония, чието малцинство е признато, лека полека работи, за да си докаже тезата, че всъщност българското малцинство има „македонски характер“ в Албания.

Битка за българското

Изобщо, както пише Вапцаров – „борбата е безмилостно жестока“. И факт – всяка нация трябва да се бори за сънародниците си.

За да не се чувстват те сами в тази битка обаче, ето точно затова е и толкова важно да има пряка връзка между българите там и България. И за тази връзка именно работят хора като д-р Врабевски.

В последното си посещение в град Билища, например, след среща с кмета на града г-н Бледион Налбати, и с директора на училище - „Дритъро Аголи“, Врабевски прави дарение за училището -  за създаването на кабинет за изучаване на чужди езици, където ще се преподава и български език.

Всъщност, той прави дарения и за други местни училищ в Албания, защото идеята е да се подкрепя българската общност там, а това, както той неведнъж е казвал е част от дейността на Фондация Българска Памет - свързана с реализирането на образователни инициативи  за интеграция и социализация на българските общности от историческата ни диаспора.

Тези думички може би ви звучат твърде официално. Обаче зад тях седи  мъдрата стратегия на реалното родолюбие, която гласи, че българското самосъзнание не може да има граници. И, че национала идентичност има тогава, когато има грижа за българския език и българите навсякъде по света.

Не трябва и не може да се отказваме от цели наши общности, като ги оставяме да се оправят сами, отвъд границите на България. Тези хора учат и знаят езика ни, чувстват се част от историята ни и няма никаква причина вие да се вълнувате, когато почитате Левски и с химна ни, а те не. 

Но щеше да е страшно глупаво, ако нямаше кой да се грижи да приобщава тези хора.

И не става дума единствено за Алабния и българите там. Това е само пример.

Става дума за стремежа да се пази българската идентичност – а това минава през езика ни и културата ни.

Вземете, Рибново, например. Както казва Милен Врабевски, който посети и този район през май, пак във връзка със съвместната си работа с Плевнелиев – „само преди 10 години в Рибново можеше да видиш единствено шалвари и завършили в арабски държави ходжи“…

А тази година, той и Плевнелиев бяха посрещнати  от деца в носии, с хляб, сол и 2 часа концерт с българска музика. И това се случва по време на Рамазан.

Ето така се крепи и съхранява българското. Като не даваш да се скъсат невидимите нишки на националното, които минават през епохите, но са най-устойчивото нещо, което кара и вас, и мене да настръхваме, когато видим 10-годишно дете да рецитира „Аз съм българче“. Ако ще това да се случва в Рибново, Корча, София. Без значение.

Защото, започнах с това – българското самосъзанние няма географски граници. То е резултат от родолюбие и много работа. И добре, че има българи, които са се заели с това.

 



Виж още от Истината »

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ

Ако се интересувате от политика вече знаете - беше постигнат исторически пробив в отношенията между Македония и България. Борисов и Зоран Заев, двамата премиери ще подпишат договор за добросъседство. Но в този договор има една епохална подробност. Той ще бъде подписан в деня на Илинденско-Преображенското въстание. Това досега не беше възможно. Ако се интересувате от политика - една такава среща се подготвя с години.

21 June 2017

Коментари


Специален коментар