Нашественици и наследници

Една моя позната - Хуба Джорданс ме провокира днес с един въпрос :”Преди 2-3 години, когато тя (Меркел) отвори границите, мъжът ми и аз поне два месеца всяка сутрин за добро утро и вечер за лека нощ се питахме ЗАЩО прави това? “.

Милиони работещи европейци, американци, австралийци, вероятно и Вие самият/та си го  задавате често през последните години, откакто милиони нашественици превзеха Европа, скрити зад истинските 2-3% бежанци от войните.

Нашественици, които промениха тотално облика на Германия, Франция, Англия, Белгия…

Нашественици, които освен, че изискват да им се дава непрекъснато, ни го връщат с взривове, убийства, изнасилвания, грабежи, гаври с млади момичета и възрастни европейци.

Та основният въпрос е защо въпреки очевадното нежелание на повечето християни в Европа, Меркел, Юнкер и всякакви други евробюрократи ни принуждават да сме толерантни към индивиди, които очевидно ни използват, или направо мразят.

Днес, когато Германия одобри и гей-браковете, и когато обяви като допълнение на всичко, че прокарва закон, с който ще бъдат санкционирани всички социални мрежи и хора, позволяващи се да мислят различно, или да не са съгласни, този въпрос придоби страшна сила.

Фашизмът в най-уродливия му вид се завръща под ново либерастко лице в Германия и за съжаление в Европа.

Та, защо се случва всичко това? 

Ако се вгледаме в недалечното минало, например 100 години назад, ще видим че Европейските държави обикновено са изграждани от семейства, истински семейства съставени от мъж и жена, в които основната цел е било да отгледат колкото може повече деца. Някой по 2-3, други по 7-8, дори 10.. 

Не само в Германия, ами и в България, Холандия, Румъния, Унгария, семейството и децата са били свещена ценност, в които хората и държавниците са виждали своето бъдеще.

През очите на децата си и техните внуци, Ханс, или Питър, или Иван  са се опитвали да видят 150 години напред, и никакви убийствени войни или епидемии, избили над 150 милиона през 20 век не са успели да спрат този естествен устрем Обществото да върви напред посредством децата си. От семейство са оцелявали понякога само 20-30% от децата, но мъжете и жените са продължавали да раждат и да се борят. За да ги има и след тях дори.  Столетия наред за Царете, а после и за Министър-Председателите и Президентите най-важен въпрос е бил какво семейство и деца имат, защото както се грижат за децата си, така ще се грижата за децата на цялата държава.

Последните 20-30 години, обаче Европейската, цивилизация претърпя огромни промени. Хубавите медицински грижи и технологиите осигуриха възможност за ниска смъртност сред децата, но и хубава кариера за жените. Ако едно време основното занимание на жената е било да отгледа децата, днес често пъти за нея е важно на колко приеми ще отиде и кой и е фризьора. Жените започнаха да раждат не на 22, а на 32, на 38,, а някои въобще забравиха за този този естествен природен закон. Докато преди жените на 18-20 беше най-важно да се омъжат, днес вече на 35 все още се чудят кога ще дойде принца на белия кон. А той понякога изобщо не идва. И при мъжете е горе долу същото - желанието за син или дъщеря почна да се измества от желание за директорски пост, за нова яхта, или Ферари, които обаче не ощастливяват всеки. Сменихме си приоритетите и от това страдат поколенията ни.

Добре, обаче годините си минават, и когато една жена на 55 се обърне, и види, че няма деца, няма семейство, няма наследник, я удрят страшни комплекси. И при мъжете не е по-различно - оглеждаш се и няма никой, на когото да купиш подарък за рождения ден или за Коледа, няма на кого да се порадваш как играе. И тогава става страшно. Тези индивиди започва в бърз темп да търсят нещо с което да избият комплекса си за малоценност. Да се реваншират, че нищо не остава след тях.

Тогава се раждат сбърканите социални модели тип Меркел. Някои го избиват като си вземат домашен любимец, на когото да се радват и да купуват дрехи за по 2000$, други решават, че ще спасяват света. Едни се насочват към спасяване на природата, други - към спасяване на случайни индивиди, самообявили се за бежанци. И когато решиш, че с огромното си сърце и власт, поради това, че не си успяла да отгледаш деца, да направиш семейство, си длъжна да станеш майка на 1 000 000 полуграмотни или неблагодарни, но най-лошото чужди на Цивилизацията ти индивиди, тогава се ражда феномена Меркел. Наскоро излезе статистика, колко от европейските лидери са без наследство под формата на деца или внуци, и защо точно те подкрепят нашествениците. Ами ето ви го отговора. И те обичат, и те искат семейство, а искайки  да оставят следа в историята, и понеже е късно вече за деца, решават, че ще раздадат любовта и грижата си на други, без да осъзнават дали тази помощ е желана и оценена. Същите индивиди тип Меркел, обаче понеже никога не са се грижили за деца, те мислят, че грижата за нашественици е лесна - отиваш посрещаш ги с цветя, вода, сандвич и плюшени мечета и после се скриваш в луксозното си имение, пазено от въоръжена охрана. Щото така си свикнала. Щото не ти пука, не знаеш какво е да гледаш деца, да се притесняваш къде ходят вечер, с кого се срещат и кой може да ги нарани.. Децата, които си “осиновила” са няколкостотин хиляди и за тях ще се грижи Обществото, а за теб остава славата..И евентуално някоя благодарност под формата на паметник след години. Ето, че и ти си оставила следа в Цивилизацията. Защо един Виктор Орбан, който има 4 деца, не е сред тях и не подкрепя безумните решения ЕК. Ами защото той мисли за бъдещето си, за децата и внуците си. Когато нямаш такива - няма за кого да мислиш, освен за собствената си слава, собствените си политически победи на следващите избори и

Максимата : “Политикът мисли за следващите избори, а държавникът - за следващите поколения” … не се е родила отникъде.