По паметниците им ще ги познаете

По време на горещините, на нас, простите граждани, не ни остава друго, освен да прегърнем климатиците и да се отдадем на ленив размисъл. Той ще започне с една от темите на седмицата – рушащите се паметници на социализма, по която вече разсъждавахме по-рано – и кой знае къде ще свърши.

Странна дума е „паметник“, смешна дума. Паметник. Вижте как звучи: паметник, паметник… Нещо като „вестник“, „досадник“ или „потник“. Всички те събират, съхраняват и изразяват. И докато вестникът, досадникът и потникът събират, съхраняват и изразяват съответно вестите, досадата и потта, то паметникът събира, съхранява и изразява паметта. Това го прави специален.

Наред с руината пред НДК, в медийното пространство се завъртя и темата за чинията на връх Бузлуджа. Социалистите си искат паметника. Преди години държавата великодушно (и безвъзмездно) им предложи да придобият собствеността върху него, но те нещо все се помайваха и не го сториха. Сега казаха, че вече са готови за собственици, но им се отговори, че мандалото е хлопнало и могат да бъдат само ползватели. В крайна сметка социалистите кандисаха на това и остава да видим как ще продължат да се развиват нещата – ще го вземат ли, ще го ползват ли 10 години и за какво ще го ползват.

Това е много важен въпрос: за какво ще го ползват. Мисля, че трябва изчерпателно да обяснят, преди да им го отдадем. И апартамент да даваш под наем, пак искаш да знаеш какво ще прави наемателят вътре. Може да направи бардак, може да направи нелегална явка за опасни луди, добре е тези неща да се знаят за всеки имот, камо ли пък за такъв с национално значение, какъвто е паметникът на Бузлуджа!

Дааа… Притискаме се още по-плътно към климатиците и мисълта ни се отплесва в по-теоретични плоскости. Забелязали ли сте, че колкото е по-голяма лъжата и демагогията в едно общество, колкото е по-агресивна пропагандата, толкова паметниците му са по-големи. И по-грозни, защото са сатанински. Запитвали ли сте се за какво служи градската (пък и планинската) монументалистика? Аз ги изкарвам три неща.

Първо, служи за „припомняне на събития“ – войни, въстания и други кръвопролития. В случая не е важно самото събитие, а правилната оценка, която се очаква да направим за него. Например, Кирил и Методий не толкова са превели богослужебните книги, колкото са ограмотили славянските народи, за да ги превърнат в достойни и истински ковачи на историята. Защото, както знае всяко чавдарче и пионерче, историята се твори от масите, а не от някакви си личности. Ето затова монументалистиката е идеология, затова е пропаганда, затова по времето на социализма нейните творби се разглеждаха от специална комисия и затова „големите“ монументалисти (Старчев – авторът на паметника пред НДК) завършваха школите на КПСС в Москва.

Освен това градската (пък и планинската) монументалистика служи за припомняне на личности. Както е, например, в Борисовата градина, където имаше десетки бюстове на достойни членове на обществото от Освобождението, та почти до наши дни. Казвам „имаше“, защото голяма част от тях беше открадната и предадена за вторични суровини преди и по време на декадата на ромското включване.

Припомнянето на личности посредством бронзови и каменни бюстове е твърде педагогично:

– Бабо, бабо! Кой е този чичко? – пита детенцето, изведено на разходка в градината.

– Това, баби, е чичко Петър Берон, който е написал Рибния буквар – отговаря бабата и гали русите къдрици.

При този вид паметници от голяма идеологическа важност е селекцията – кои личности ще влязат в „пантеона“ (или пандемониума) на изобразяваните и увековечаваните. От техния списък се правят и изводите за ценностите на потомците, за техните „истини“ и приоритети. През последния век и половина, защото по-рано не се сещам да сме издигали паметници, увековечаваните личности тематично са: герои на националното освобождение и изграждането на държавността; герои от „антифашистката борба“ (слагам кавички, защото според мен както фашизмът в България, така и борбата срещу него са под въпрос); герои на социалистическото строителство (знайни и незнайни, конкретни и абстрактни); и накрая дейци на културата (от Дядо Вазов до Георги Караславов), възпявали всичко това.

На трето място монументалистиката служи за изразяване на философия и идеология. Към тази група спадат и паметниците, с които се занимаваме напоследък – НДК, Бузлуджа, Съветската армия и т.н. Тук спада и Братската могила в Борисовата градина, макар че с нея не се занимаваме много, може би защото е в гората като къщичката на баба Яга и не бие прекалено на очи. Самият размер на тези паметници вече издава гузнота, без въобще да се задълбочаваме в събитията и личностите, които възпоменават.

Важна част от идеологията е интерпретацията на историята. На това са посветени и Бузлуджа, и пето- каквото е там пред НДК, и Съветската армия. Всеки знае, че историята не е наука. Тя е разказ с поука. Е, в паметниците е вкаменена именно поуката от историята. Правилната поука…

Важна част от идеологията е и философската основа. Политическите идеологии се градят в общи линии върху три философски основи – две хуманистични (антропоцентрични) и една теоцентрична.

Социализмът е остро хуманистична идеология, която се доминира от колективизма. При нея волята и интересите на личността са подчинени на волята и интересите на обществото, които обикновено се изразяват и представляват от съответна партийна олигархия. Разликата между колективизма и съборността е същата, каквато е между мравуняка и общността. Отделният член на мравуняка е само част от цялото, без да съдържа цялото цяло в себе си, бурмичка от механизъм. При съборността всеки член на цялото като парче от холограма съдържа цялото цяло в себе си, всеки е важен колкото всички и всички са важни колкото всеки. Това е разликата. При социализма мерило за всички неща не е човекът, а човечеството.

Либерализмът (капитализъм, демокрация) е остро хуманистична идеология, която се доминира от индивидуализма. Тези общества са толкова вманиачени по индивидуализма, че често го докарват до алиенация и солипсизъм. Тук свещени са частната инициатива, личното пространство и правата на личността. Отделният човек е човекобог. Именно той е мерилото за всички неща.

Консерватизмът, доколкото религията е един от трите стълба, които го държат (другите два, поне според съвременната дефиниция, са капитализмът и патриотизмът), би следвало да бъде теоцентрична идеология. Не знам обаче колцина от всички, които изживяват себе си като консерватори (истинските консерватори не си признават, че са такива), не знам колко от тях наистина имат теоцентричен мироглед. Какво значи това? Това значи да сложиш в центъра на цялата си морално-познавателна система не човека, а Богочовека. Мерило за всички неща да бъде не човекът, било като индивид или пък като колектив, а Богочовекът – Христос, Бог Слово, който след Боговъплъщението показва образец на нов човек, на втори Адам, лишен от грях и недостатъци, съвършен и по този начин единствено достоен и годен всички неща да се измерват и оценяват чрез Него.

Това са двете големи философии (антропоцентризъм и теоцентризъм) и трите основни политически идеологии (социализъм, либерализъм, консерватизъм), основани на тях. Те се отразяват и в монументалното изкуство, в паметниците на различните епохи и различните общества. Вижте двата съседни върха на Стара планина – Шипка и Хаджи Димитър (Бузлуджа). Сравнете паметниците. Единият е издигнат под девиза „Бог, Цар, Отечество!“, а другият – „Сталин, Тито, Димитров“, „КПСС-БКП“, „Ефективност и качество – качество и ефективност“ и т.н.

Затова казваме, че по паметниците им ще ги познаете.

Споменахме, че е важно социалистите, когато искат да се разпореждат с паметника, да кажат за какво точно ще го използват. Но също така е важно и най-накрая да вземат решение за себе си – кои са те, кои се чувстват? Патриоти ли са или интернационалисти? Православни или атеисти? Димитър Благоев и Георги Димитров техни съпартийци ли са или не? В крайна сметка те „столетница“ ли са или „модерна лява партия“? Ако това на Бузлуджа е техният паметник, то те са всичко от Дядото до АЕЦ „Белене“ – и септемврийският метеж от 1923, и атентатът в „Св. Неделя“, и „черните ангели“, които разстрелваха хора по домовете им, и опожарените мандри, и „народният“ съд, и лагерите, и реалният социализъм с Кремиковци и Радомир и дефицита от тоалетна хартия и леща по магазините, и Лукановата зима, и #КОЙ?, и всичко останало.

Ако обещаят да направят на Бузлуджа музей на всичко това и да го нарекат „От Дядото до #КОЙ?“, нека продават билетчета на чужденците. Ще им го дадем под наем за 10 години. Обаче да си плащат и всички данъци. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Оффф, егати жегата…

***

Източник: sulla.bg