Актуално! - Актуални публикации

Разломът на Европа

05 July 2017   0

Автор Гост-автор

Автор: Огнян Минчев

Разломът на Европа

Изминаха две години от кризата с голямата бежанска вълна от над 1.5 млн. души, която навлезе в Европа пеша през гръцките острови с логистичната подкрепа на международната организирана престъпност, на правителства, стараещи се да вкарат Европа в криза, и на "корпоративно-благотворителни" частни институции, преследващи реализация на определени глобални идеологически визии и стратегии.

Ключов фактор за бежанската криза, разтърсила Европа до основи и породила драматични и дългосрочни последствия (Brexit e само едно от тях) е ненадейната - и до днес необяснима щедра покана от германския канцлер Ангела Меркел към всички желаещи да заповядат в ... Германия - или в Европа?

Първо поканата бе за Германия, но когато се оказа, че предизвикателството е непоносимо голямо, Европа бе призована да го сподели. Оттук тръгна линията на разлом между големите западни страни - членки на ЕС и практически всички източноевропейски страни, които не желаят да приемат големи общности мигранти от Близкия изток и Африка.

Този разлом между Изтока и Запада на Европа заплашва да се окаже по-дълбок и по-значим дори от основното еврпейско разделение Север - Юг, което върви по линията бедност-богатство.

Поредица от влиятелни западни лидери - с новия френски президент Е. Макрон последен в списъка - сурово заплашиха новите страни членки с отрязване на кохезионните фондове за развитие и отстраняване от ядрото на европейска интеграция при отказ да поемат своя дял от бежанци, добрали се до територията на Европа.

На повърхността стои категоричния отказ на Будапеща, Варшава и други столици да приемат разпределителните квоти. В дълбочина обаче основният проблем е за какви квоти наистина става дума, за какъв период от време  и за какви мащаби на външна миграция към Европа.

През последните две години нито ЕК, нито националните правителства на основните западноевропейски страни се озоваха на предложенията, идващи от Изток за разработване и прилагане на общоевропейска действаща система за сигурност по отношение на миграцията. Оградните съоръжения на границите на Европа и вътре в Европа се множат, но приказките за обща миграционна стратегия за сигурност си остават абстрактни и без последствия върху реалните институционални инструменти за управление на Брюксел.

В Италия пристигат нарастващ брой морски съдове с имигранти от Африка (мнозина загиват във водите на Средиземно море), а италианското правителство приема всички на основание на международното право за "бедстващи в морето". Рим дори заплашва европейските си партньори, че ще спре да приема всички тези съдове и бежанци, ако другите не вземат бързо мерки за разселването им. Какво се случва?

Безпомощност на Брюксел и основните европейски столици да ограничат отплуването на каналджийските съдове от африканския бряг, или просто разсейване с цел страните членки да бъдат поставени пред свършения факт на лавинообразно нарастващата миграция от юг? Вероятно и двете.

Пазарът на труда в западна Европа от десетилетия осигурява икономически растеж за сметка на имигрантска работна ръка в условията на демографска стагнация на Стария континент.

Нарастващи дялове на общественото мнение отхвърлят тази практика и политически се радикализират, но елитите на статуквото заобикалят тихомълком тяхното мнение. Когато не висят на щедрите социални помощи в Европа, имигрантите допринасят за икономическия растеж и печалбите на корпорациите в приелите ги страни, но сметката на имигрантските гета, религиозната реадикализация, социалните плащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се плащат от обикновените европейски граждани. Това е бомба със закъснител и фитилът вече е много къс.

Чудно ли е тогава, че поляци, унгарци, чехи и българи не желаят да инсталират подобна бомба в своите страни? Каква част от мизерната пенсия на старците, от социалните помощи за хората с увреждания и от детските надбавки да отрежем, за да поемем разходите за натурализация на юнкеро-брюкселските квоти от нарастващите вълни имигранти в Европа?

Въпросът не е само политически - той е и морален и определени свръх-прогресивни среди отказват да видят това. Лесно решение на този проблем не съществува, преди всичко заради това, че европейската интеграция е неотменим, жизнено важен приоритет за централна и източна Европа. Алтернативите на тази интеграция, които ни припяват ежедневно с хибриден акцент са илюзорни и кошмарни.

Но подчинението на днешното статукво по имигрантския проблем също не е възможно за източните европейци. Най-тежки последствия за обединена Европа би имало псевдо-решението - да приемаме имигранти про форма, да ги държим полугладни - просто защото не можем да ги нахраним до ситост, и да ги прехвърляме тихомълком отново на запад. С течение на времето този механизъм би превърнал моралната криза в катастрофа - за сметка на всички нас.

Единствената позитивна възможност е да постигнем общоевропейска стратегия за миграцията, която да бъде институционално обезпечена с ефективни действия. Целенасоченото размотаване и губене на време трябва да се прекрати.



Виж още от Актуално! »

Набийте го на кол, просто е

Набийте го на кол, просто е

Трябва да го знаете това, поне хората в образованието трябва да са наясно. Че когато утре във вашия час циганин ви извади кол, вероятно ще да сте го предизвикали с лошо дискриминационно отношение. Вероятно го мразите само защото е циганин, а той всъщност е възпитано и интелигентно момче. Просто е изключително честолюбиво и лесно пали. Но заради това не трябва да му проваляме живота, нали. Да го оставим да се изучи на спокойствие, като му създадем подкрепяща среда.

21 September 2017

Коментари


Специален коментар