Актуално! - Актуални публикации

Как българите станаха новите Нормални

06 July 2017   1

Автор Калин Руменов

Как българите станаха новите Нормални

Срещу циганските брадви българите можеха да предложат безброй добри европейски практики от идолизираните бели държави.

Първо, можеха да се представят за шокирани и ужасени, а после да продължат да се държат като гламави.

Можеха като безнадеждни дебили да запеят любимата си песен - нас не ни е страх от брадвата, ни най-малко не ни е страх, брадвата няма да промени позитивния ни живот, няма да пресече позитивното ни мислене. Какви брадви, просто не мислете за тях и те ще изчезнат завинаги. 

Можеха българите да отговорят на омразата с любов от последно хуманно поколение и да нахранят махалата с топла супа, а на децата й да занесат плюшени мечета.

Можеха да се съберат на мълчаливо бдение срещу брадвата по принцип, без много-много да обсъждат адресната й регистрация.

Можеха дори до корен да си отрежат езиците, за да не изтърват реплика от омраза – лоша рана от брадва заздравява, но лоша дума се преследва като углавно престъпление.

Можеха да си наложат обществена цензура върху очевидния проблем и да се правят, че хич го няма. И да наказват всеки, който си прави устата, че все пак нещо не е съвсем наред. 

Можеха веднага да организират хепънинг, на който да подскачат до разтегнато сухожилие, докато окончателно стъпчат насилието - абстракция за абстракция, иначе някой може да се обиди на етнос или на религия. 

Можеха да оставят гетото да я кара както си знае, за да не го провокират да вади пак брадви. 

Можеха дори да паднат на колене пред брадвите, да целуват остриетата им и да просят мир. Преклонена главица циганска брадва не я сече – недейте повече да ни колите, а в замяна ще бъдем още по-смирени, още по-толерантни.

Можеха дори да оправдаят брадвите (някои действително опитаха) – като изкупление на въображаеми грехове към махалата. 

От цялата индустрия за неадекватно поведение в унизителни ситуации все нещо можеха да използват българите. Българите обаче показаха гняв.

Истински гняв, български гняв величав. Който поне за кратко ще накара махалата да скрие брадвите и самата тя да проси мир. Махалата вероятно послъгва, вероятно разбира мира по друг начин, но страхът й звучи като ода на българската радост.

Ако махалата днес вади само брадва и я застига такъв гняв, какво ще я застигне, ако извади нещо още по-смъртоносно. Нека върху това да разсъждава махалата, докато се самопретърсва за радикален ислям.

Нека, ако й се намира, доброволно да го извади от джобовете си. Нека се чувства официално предупредена – никой няма да си играе с нея на плюшени мечета, ако нещо се обърка наоколо.

Българите все още не са си загубили нито ума, нито инстинкта за самосъхранение, което е най-оптимистичната към момента теория за този народ. Каквото и да му вменяват, както и да го комплексират, че не е от Нормалните – това всъщност е чиста проба адекватна нормалност.

Внимавайте какво си пожелавате и на какво искате да заприличате, когато бленувате за нормална държава. Например колко време ще търпите и крепите власт, която умишлено ви наводни със сбирщина от Третия свят. Не сме германци – повече за хубаво в момента, отколкото за лошо.

Днес българите са новите Нормални и поради нищо не трябва да се срамят да се нарекат такива. Малко самочувствие и самоуважение единствено, иначе всичко останало като цяло си е наред.



Виж още от Актуално! »

Фалшивите хора

Фалшивите хора

Всичко ни е фейк. Зеленчуците са фейк, сиренето ни е фалшиво, гърдите са от силикон, устните от хиалурон, зъбите са протези. Тенът е от солариум. Настроението зависи от наркотика. И оплождането е изкуствено! Съзнателно заменяме всяко нещо с негов алтернативен еквивалент.

23 July 2017

Триградска епитафия

Триградска епитафия

На Преображение морето взима жертви. Морето на безразличието изхвърли едно момче, до неумолимата паст на триградското чудовище, което няма отвърстие. Чудовище, точно копие на гълтащото ни безотпадно, всеядно общество. Жертва, бутнала с автомобила на баща си други жертви. И падаме, като плочки в паянтово домино. Кълвем се и се убиваме групово и поединично. Губим децата си доброволно - пращайки ги да "стават хора" в старите демокрации и неосъзнато, като жертви на унеса ни, проспивайки възможността да ги направим човеци чрез примера си.

23 July 2017

Коментари


Специален коментар