Актуално! - Актуални публикации

Безнадежден разказ

06 July 2017   0

Автор Читател


Безнадежден разказ

Lentata.com публикува разказа на читателя ни Даниел Русев, който вплита елементи от различни случаи от България, на които авторът е бил свидетел. Текстът е провокиран от случилото се преди дни с пребитите от роми-съседи майка (51 г.) и дъщеря (14 г.) в Лом.

***

Представете си…

Живеете в малка, стара, полукирпичена къща на два етажа с 3 стаи.

Стара е, на прабаба ви. Покривът е пробит и тече, когато завали. Прозорците са провиснали и нападнати от дървояди. Счупените са заменени с парчета от тенекия за сирене.

Входната врата се заключва, но майка ви я подпира с един стар скрин, който провлачва пред нея всяка вечер преди лягане.

Дворът на къщата е тесен, пълен с найлонови пликове, пластмасови бутилки от минерална вода, използвани не по предназначение, разхвърляни дървета за огрев, метални винкели, стара автомобилна гума, дървено легло на трески, два пробити мръсночервени варела и купчина стари дрехи.

Оградата липсва, открадната е преди около година. За нея напомнят само два стари бетонни кола, стърчащи като комините на стария завод по времето на соц-а в Монтана. Те са единствената охрана на вашата крепост.

На 14 години сте и живеете в къщата с 51-годишната си майка. Роднините ви са или в чужбина, или не желаят да ви познават. Нямате телефон, с който можете да се обадите на някого. Кметът на селото е крадец, от НАШИТЕ. Не го интересувате. Не го интересува никого. Поп в селото няма. Идва един от града епизодично - за да опее поредната споминала се бабичка, очаквайки увеличението на пенсията си с 5 лв. Всъщност тази бабичка, се оказва, че е поредният задраскан от статистиката човек, който макар и недопринасящ особено за добруването ви, е част от вашия етнос.

Полицай – има само на книга. Минава да изпие чиновническото си кафе във вторник следобед. Дори не му знаете името. А и го смениха преди 6 месеца. Даскал не е имало от 89-та. Просто училището го откраднаха и сега за него напомня само фундаментът до кметството.  

Живеете със 180-те лева инвалидна пенсия, които майка ви получава, докато четете от изборния плакат, служещ като мушама, че държавата и управлението трябва да са стабилни. Тя, майка ви, стабилно ги получава всеки месец тия пари. Ток нямате от около две години, поради неплатени сметки.

Вода имате, обаче е замърсена и пиете от старата чешма в селото.

За последно сте излизали с майка си от селото през 2007 г., когато с влака отидохте до Мездра, защото леля ви беше починала, бяха я намерили в едни юргани завита, премръзнала през студена януарска вечер.

В кръчмата не влизате, защото няма с какво да си купите бисквити.

Последният път един случайно преминаващ през селото човек ви дари 34-те стотинки, които не ви стигаха за бисквити „Закуска", даже останаха 16, с които другия път ще разполагате спокойно. Нарочно не ги оставихте в кръчмата, за да покрият част от 12-тата страница вересии на вашата къща.

Съседите до вас починаха. Бяха добри хора.

Домашни животни нямате. Преди две години имахте 4 кокошки и една коза. Кокошките ги удави пороен дъжд, който наводни навеса, където нощуваха, а козата я продадохте за 100 лв., защото ви трябваха пари за лекарството за диабет на майка ви.

Нямате хладилник, развали се преди няколко месеца и го продадохте за 10 лв. на транзитно преминаващ през селото прекупвач на старо желязо.

В шкафа ви има: две яйца, половин компот от ягоди, 3 печени чушки, обвити в хартия, чинийка с шарена сол и два стари сухара.

Един ден, в една от къщите установявате, че се е настанил човек – неугледен, черен, брадат, със скъсани кирливи дрехи, с голяма татуировка на лявата китка „Мара". Това не е съседът, който сте виждали досега.

След два дни пристига и жена, досущ приличаща на него, без космите в носа и с много по гръмогласен тембър. Подобни хора бяхте виждали в Мездра, в близост до къщата на леля ви. Неугледният съсед обяснява, че предният господар на къщата го е пуснал да живее в нея. След седмица се появява и кон.

Един ден го откривате във вашия двор, но майка ви не събира смелост да го изгони и да се скара на съседа. Скоро и в съседната къща се настаняват подобни хора. За две години вашата къща остава единствената, населена с бели хора. Всички около вас вече са различни. Виждате страха в очите на майка си, но тя ви успокоява, че хората ще си тръгнат. Успокояваше.

Сега не ви успокоява. Страхува се.

След като една вечер изчезват двата варела в двора и една от ламарините на прозореца, намирате майка си да плаче, седнала на земята в двора.

Скоро къщите около вас започват да приличат на онзи завод от Монтана, с комините – сиви, тъжни и полуразрушени.

Периодично виждате, че в тях се палят огньове, конете влизат в стаите, а всички детайли, които ги различаваха една от друга -  изчезват.

Оказвате се единствената къща в тази махала.

В началото новите съседи са някак плахи. Трудно ги забелязвате през деня. Нощем понякога чувате пиянски крясъци и псувни.

Но нещо се променя и вече не е така –  те, съседите, вече се събират заедно до пропитата от миризма кална локва на пътя между двете ви съседни къщи и си говорят, смеят се и ви гледат.

Понякога толкова се притеснявате от това, че се усеща капчицата пот, стичаща се по челото, минавайки покрай тях. Не говорите с майка си за това, виждате, че и тя се притеснява.

С всеки изминал ден установявате, че нещо е различно. Появяват се нови хора, други си тръгват, нови каруци, нови деца...

Един ден, връщайки се от кметството на 7-мо число с пенсията установявате, че докато ви е нямало са ви изнесли металната пружина на леглото, печката за дърва и посудата от кухненския шкаф.

Сядате с майка ви на земята в кухнята и тя отново плаче.

В този момент, на вратата се почуква...

Беше онзи новият мръсен съсед. Пита ви дали днес дават пенсиите...



Виж още от Актуално! »

Фалшивите хора

Фалшивите хора

Всичко ни е фейк. Зеленчуците са фейк, сиренето ни е фалшиво, гърдите са от силикон, устните от хиалурон, зъбите са протези. Тенът е от солариум. Настроението зависи от наркотика. И оплождането е изкуствено! Съзнателно заменяме всяко нещо с негов алтернативен еквивалент.

23 July 2017

Триградска епитафия

Триградска епитафия

На Преображение морето взима жертви. Морето на безразличието изхвърли едно момче, до неумолимата паст на триградското чудовище, което няма отвърстие. Чудовище, точно копие на гълтащото ни безотпадно, всеядно общество. Жертва, бутнала с автомобила на баща си други жертви. И падаме, като плочки в паянтово домино. Кълвем се и се убиваме групово и поединично. Губим децата си доброволно - пращайки ги да "стават хора" в старите демокрации и неосъзнато, като жертви на унеса ни, проспивайки възможността да ги направим човеци чрез примера си.

23 July 2017

Коментари


Специален коментар