Специален коментар -

Вулгария — имиджът ни пред света

07 July 2017   0

Автор Мартин Карбовски

Вулгария — имиджът ни пред света

Този текст е писан от Мартин Карбовски за списание ЕГОИСТ през 1999-та.

Цели 18 години по-рано, а проблемите са си все същите – символите на нацията. НДК. Имиджът ни български. Паметниците. Паметниците на културата…

Или, както пише Карбовски по-надолу:

Старчев, жив ли си брат! Махни това нещо, откажи се от него, без да го изхвърляш, нека остане като предупреждение за бъдните поколения или като кръстословица за извънземни… Обаче го махни, само да не е там… Или го залей с разтопено стъкло, както кехлибарът залива неприятно насекомо от древна епоха.“…

Четете. Някои неща са написани отдавна.

***

Българите са трудолюбив и гостоприемен народ, предимно скотовъдци, живеещи в плодородните земи под делтата на река Дунав.

?!?

„…а всъщност българите са скотобойци и скотоебци…“

!!!

Горното твърдение е изказано от зрял англичанин по време на последното европейско първенство по футбол. В него няма нищо лично и не е вложена обида. Това е единственото, което знаят малките английски човечета впрегнати да живеят, орат и да се плодят за империята Грейтбритан. Тези малки английски човечета наистина мислят по начина, по който се изразяват.

@

Когато световното информационно село си създаде мнение за някого, вече е късно да се протестира. У нас обаче никой не сеща да протестира или да коментира поне по някакъв начин имиджа на т. нар. „родина“.

Ние се правим, че не забелязваме обидното и пренебрежително отношение на другите нации към нашата. И все повече приличаме на човека от пословицата, който го плюели, а той викал, че дъжд вали. Толкова много обидни неща, казани за една страна и за една нация като българите — няма. Гордостта на българина е като паница леща — никой не я разбира и никъде няма да повярват, че струва нещо.

Преди да започне обаче анти-българският пасквил, съставен предимно от цитати трябва да дефинираме две аксиоми:

българският имидж се създава предимно от българи

имиджът на България е всъщност това, което тя представлява

Ако някой от нещата, които ще прочетете по-долу ви се сторят нормални и естествени, то тогава вие сте типични българи, които живеят в тоалетна и отдавна са престанали да забелязват кафявия цвят.

х + у = й

Т.нар „родина“ е имала много имидж-мейкъри през дългата си история. Крайният гео-политически резултат от имиджосването на т.нар. „родина“ е тотален анти- и негативен имидж. Както писа наскоро немски журналист „ако България не съществуваше, никой нямаше да забележи…“ Защото имиджът на България е нещо обратно на имиджа на мъртвеца. За мъртвеца се говори или добро, или нищо. За България се говори или нищо, или лошо. Каламбурът е евтин, но ще ви стане скъп, тъжен и жестоко верен извън Калотина. Ние наистина сме като негрите от рекламата на Спрайт, които не се доверяват на имиджа. Те просто жадуват за Европа.

Имаме голям проблем с името на тази страна. Гръцките хронисти още със създаването на българската държава са се опитали да представят българите като ужасни варвари, които нямали капка свян и култура. Древногръцките имидж-мейкъри на България са ни създали най-неприятния проблем — излязло ни е име на простаци. Извън етимологията на думата „българи“ гърците са прикачили един етикет — при потъмняването на съгласната „б“ се получава онова, което не е трябвало да се случва в чисто имиджов план. Това е думата „вулгари“, която на гръцки, а оттам и в англо-саксонския свят по-късно означава само едно : „простак“. Ако не знаете, вече сте достатъчно големи да научите — вие живеете в една страна, чието име за другите нации звучи като „Простакия“.

(.)

За качествата на българина и красотата на България са изписани тонове хартия.

Истината обаче е много далеч.

Българите, мислейки за себе си като за велика нация, приличат на дебилно болни хора, които не разбират какво лошо впечатление създават около себе си. Другият вид българи (те са едни и същи) пък с парадоксалния си национален нихилизъм и опит за културност създават още по-големи вреди. Защото ако в Германия решиш да се държиш културно — срещащ такава съпротива и подозрение, че тъкмо немецът да повярва в „различния българин“ и хоп, той не издържи и се насере. Пък и е много трудно на един български ядрен физик, да убеди немците, че е истински ядрен физик, след като по RTL в същото време тече репортаж за други трима българи: крадец на кола, изобретател на ново гориво и есхуматорът на Чарлз Чаплин.

Така съвсем реално лошият имидж се разделя на два потока : имидж-ин, и имидж-аут. Първият имидж се създава у нас, когато дойдат чужденци, вторият навън, когато излезе българин.

(…in…)

Какво се говори за нас от нас?!

Че хората в България са трудолюбиви, интелигентни и гостоприемни. Че страната ни е красива. Че жените ни са красиви. Че мъжете ни са големи ебачи. Че имаме богата история. Красиво Черноморие, Албена, Златни пясъци, плодове и зеленчуци, дързост и дива балканска красота, гордост и неразбираеми предразсъдъци.

Извадете си черните огнени балкански очи и си сложете за малко воднисто-сините англосаксонски зъркели, с които те ни наблюдават. Какво ще забележите? Лайна, лайна, лайна. И докъдето ти стига погледът — още малко лайна. Англо-саксонците обаче са учтиви копелета и когато са у нас — те обявяват тези лайна за екзотика. А като се приберат се превръщат в истинските имидж-мейкъри на България от последния ден. Тези хора правят на прах всички илюзии, в които вече и ние не вярваме.

Примерно илюзията трудолюбив народ. Трудолюбиви варвари не съществуват. Ако българите бяха трудолюбиви, щяха поне да си окосят тревата в двора. Повечето българи ги мързи да се къпят поне един път в седмицата и най-вече ги мързи да си организират топла вода вътре в къщата си.

Гостоприемни хора. Гостоприемни ли са хората, които се хвалят, че пият вино от черепа на съседите си. Гостоприемни са, обаче никой не иска да замръква по тази географска ширина. Ако ви подслонят ще го направят с една малка презумпция, че и вие ще ги поканите в китната си къщурка в графство Есекс, на брега на Шортсбъри. Историята? Оу, юър хистъри е пълна с робства, национална инертност и предателства (както в историята на всеки друг народ). Националният дух въобще не съществува — съществува дефектно изроден индивидуален дух, който обича да се самонарича с нищо-незначещата дума „народ“. Нашата истинска българска история е представяна досега винаги като национална хистерия, където се объркват кълчищата на имперското прото-самочувствие и конопа на робското ултра-съзнание.

Онова, което виждат англосаксонските ви очи в резултат на тази история е, че българите са цигани. Навсякъде цигани, цигани, цигани. Трябва да знаете, че рейтингът на циганите в англосаксонските страни е един изключително висок, романтичен рейтинг. В Есекс и Хамбург се говори за романтичните свободни духове на джипситата. Те в древността крадяли коне и умирали за жени. Е, в България цигани няма. Има мургави българи, които ще ви откраднат тасовете на волвото още на границата. Въпреки много случайни цигани — никой не умира за жена по пътя. Има мургави българки, които ти предлагат „ваджайна“ — по пет за сто марки. И грозно, грозно, грозно — англосаксонецът се пита: „… бе да ги еба в българите, къде я скриха тази красива страна, за която се говореше в проспекта..“. Цялата България прилича на CNN-репортаж за Чечня и Косово. Качете се на влак — вътре дори и нищо да не пипате — нежните ви англосаксонски ръце ще почнат да лепнат след час с типичното БДЖ-лепнене на ръце, което се измива трудно. WC ? Хуй веце, батенце! Вецето е приключение, което после разказваш на приятели:

„…срах в българска тоалетна… влакът друса, тоалетната е по-мръсна от тази в Трейнспотинг, обаче аз смело си навирих англосаксонския гъз и уцелих дупката. Копелета — няма да повярвате — в България влаковото лайно пада на релсите и си остава там. Предполагам, че после може би ги събират…“

Оу, Зофия?! Ейн хюбше щат! Мм, Алигзандърр Неввскей?! Вери интересант! Целта на воднисто-сините ви англосаксонски очи е Зофия. Вие сте убедени и сте чували, че тя е една друга държава. Търсите с отчаяние национални, архитектурни символи, които да измият очите на многострадалната българска нация. Предварителната уговорка е, че вие наистина добронамерено искате да разгледате тази страна и да си създадете… какво?! Впечатление, ми да! Имидж, разбира се! Вери импортант тинг!

Първият адски имидж са панелните комплекси. Те са родени грозни и ще умрат грозни. Англосаксонецът се пита — как е възможно да се живее така. Такива архитектурно-лайняни ансамбли има само в Румъния и Русия. Ужасът идва когато разбере, че това е вечният стремеж на българина — да получи жилище в Дружба 2. Дружба?!Дъве? Вас ист дас?! Оу, Фрийденшафт цвай! Я, я!

Уер ис дъ сентръм? Центърът е грозен. И отново като панелните комплекси сякаш докато са го строили този град някой е натискал сградите със задника си и те са останали ниски. Приемете и тази архитектура като екзотика. Потърсете националния символ. Къде е българската айфел тауър? Къде е софийската статуя на свободата? Къде са Биг Бен, Барселонските кули, поне някакъв Акропол древен, а? Ще ви покажат НДК. „Нешънъл палас ъф уот? А-ха! Ъф кълчър, вери уел!“

НДК наистина е символ. Ако оправим плочките можем и да се гордеем и да благодарим на соц епохата, че се разписа в архитектурата. Обаче едно нещо не могат да си обяснят и простят англосаксонските ни очи, които жадуват за символ! За емблематичен имиджов знак на този град и тази страна. Знаете ли кое им показват на англосаксонците? Паметника на Старчев! Копелета, екскурзоводите на София от нямане какво да правят, разправят, че това е символът на София! Беда! Ад! Защо?! Ужас — по добре имиджът ни да беше правен от ИРА, ЕТА и ПКК, само не и това — паметник на културата! Не искам да мислят за мен като за това нещо! Бога ми, дайте го на циганите да го претопят!…

Успокойте се — ние сме англосаксонци и не бива да се паникьосваме. Това нещо е наистина целокупният имидж на нацията. Паметникът на културата е огромният фетиш, неудобният вибратор на българите и техен имидж. Нация, която, ако има толкова големи батерии, ще ги постави в основата на желязното продълговато говно и когато то започне да вибрира, цялата нация ще си го сложи и ще се ебе в гъзъ до смърт. До смърт!

Старчев, жив ли си брат! Махни това нещо, откажи се от него, без да го изхвърляш, нека остане като предупреждение за бъдните поколения или като кръстословица за извънземни… Обаче го махни, само да не е там… Или го залей с разтопено стъкло, както кехлибарът залива неприятно насекомо от древна епоха.

Друго какво! Кучета! Кучета има и в Рим. Долнопробни барове, лошо пиене, социалистически автопарк. Това го има навсякъде от Виена надолу. Няма нищо за гледане. А, хората! Хората в България са грозни, неугледни, уморени и стари. Изглеждат некъпани. И понякога като си в лошо настроение, ти се струва, че си попаднал не на Раковска (оу, вългериан броудуей!), а на някакво фрийкшоу. Кой каза, че момичетата в Пловдив по главната били красиви?! Тези момичета?! „…Оу, майн год, у нас така се обличат курвите. Хубаво е, че имате много млади курви по улиците… обаче те не знаят и капка английски… отгоре на това не знаят какво искат и колко струват…“. Всъщност англо-саксонските ни очи трябва да признаят едно нещо — българските жени не са чак толкова космати, колкото се говори в Хамбург или графство Есекс. Има и готини чикс.

Пичове, гадна е тази страна. Не ходете там. Това е място за туризъм само за психясали ърбан-авантюристи, които със сто долара я обикалят. И както джънгъл-авантюристите се кефят, когато попаднат на копулация между слонове — така и те се кефят когато попаднат в циганска компания, свада с ножове или на ампутираната магистрала при Оризово. Там където стават катастрофи.

)… out…(

Не знам откъде да започна. Най-добре от инициативността на българската нация.

Когато турчин отиде в Германия, той започва да прави айрян. Когато българин отиде в където и да е — той започва да прави бели.

Но първо: какво се говори за нас?

Йогърт, йогърт, йогърт! Мамка му, за нас се говори, че живеем в едни планини, правим кисело мляко, спим с овцете си и живеем по сто години, защото водим природосъобразен начин на живот (Южна Корея). Говори се също, че ядем кучета (Франция). Че българите и румънците са цигани (Байерн). Че сме неблагодарници (Русия). Че играем махленски футбол на ужасни терени (Испания). Че жените ни са проститутки (Италия). Че сме изконна територия (Анкара). Че не ставаме за бизнес, освен за пране на пари, но пак е рисковано (островите Офшор). Че сме единствената нация по-гадна и по-мразена от поляците (Варшава) . В другите части на света, повярвайте ми или ни наричат Унгария, или викат „йогърт!“ или нищо. Нищо!

Срам ме е. Едновременно с това и малко се гордея. Двама българи отишли в Шенгения. И квото могли откраднали. Решили да го вложат. Купили си едно старо Пежо 404. Инвестирали. Защото Пежо 404 има здраво шаси и когато с метално въже вържеш за шасито автомат за дъвки — автоматът бива изтръгнат. Бива изтръгнат и с влачене и с ужасен шум може да бъде завлечен извън малките населени места нощно време. Там да бъде разбит и да му се вземат дъвките и стотинките в него. Това се превърнало в поминък на двама българи в течение на почти две години. Шенгенските полицаи на границите Бенелюкс, Германия и Франция били шашнати и дълго време не можели да разберат това обикновена вандалщина ли е, пънкария ли е, или кражба. Не, това е българският почерк. Българската инициативност. Модел. Леко се гордея с него. Много леко.

Българите са авто-джамбази. Българите са крадци на дребно. Оу, какво виждат англосаксонските ви очи — българи окопават леха?! Глупости — това са българи-иманяри в околностите на замъка Вюрстенберг, долна Саксония. Писаха по вестниците. Как звучи „Аз съм българче!“ в Холандия? Като пласьор на наркотици в Амстердам.

Тъжно ми е. Балканското ми сърце страда от имиджа на тази страна. Никога не успях да чукам шенгенка. Винаги когато съм се запознавал с германка и съм казвал, че съм българин, съм получавал едно леко „Оу!“ и „Аха-а!“. Дотук си братче. Няма значение, че физиономиата ти е арийска и си дал сто долара за очила тип ентелегетно-европеидни. Познавам го по очите на шенегнеките. Кой не знае българите, кой не е чувал за тях… Българите са аут. С този имидж те никога няма да чукат нищо в добре подредения свят на Обединена Европа. За другаде не знам.

Не плачи сърце. Все ще измислим нещо. Нека се развеселим с горда шенгенска история за това как българите са големи артисти в сърцето си, а шенгенките са тъпи путки. Това е и святата истина. Имиджът е нищо. Жаждата за приобщаване към Европа е всичко.

Примерно лично аз веднъж така се напих с бира в Дрезден, че ми падна стотинката. Щукна ми за секунди какво трябва да направя, за да не страдам от бактерията „имиджум булгарикус“. Представих се пред една божествена Инга като италианец от Наполи. Италианският ми се състои от думите: Парма, Стоичков, паста, Наполи и лаватриче (пералнята Индезит от рекламата). Обаче я съсипах тази жена Инга. След една обща водка и след като изчерпах запаса от италиански думи, тя ме помоли да продължа да й говоря на италиански. Който го е страх от мечка — да не ходи в Италия! Започнах да бръщолевя на български обаче с италианско-чикиджийската интонация. Сменях ударения, удължавах гласни, а тя ме гледаше и моят италиански й харесваше много повече от моя немски. Инга беше рядко красива немкиня, с рядко срещани малки цицки, с рядко руса коса и рядко интересно детско личице. Толкова пиене изпи с мене, толкова много си говорехме, че не забелязах как моят колега, зидарят на бордюри Яни беше клекнал пред мене и ме гледаше както се гледа на много болен рецидивист. Осъзнах, че ще стане издънка и със звънливо-гъгнив италиански обясних на Инга, че това е „Мио амиго Янито-о-о! Ке коза емоционе, Янито-о-о! Ке коза нещо!“ Яни от Силистра е интелигентен пич. Не можеше да говори немски, но влезе в проблема като светкавица преди гръмотевицата си. Понеже искал да ме пита къде е кенефът на тази проклета немска кръчма, той пое дълбоко въздух, осмисли италианската си интонация и рече на чист италиански:

„Мартини, каде да серра?!“

И аз, и Инга примряхме от неговия чудесен италиански. Аз запазих самообладание, въпреки че ми се искаше да се взривя и му обясних на италиански: „Янито че сера по корридоре у леввво-о-о!“

И всичко не свършва дотук. Янито се отправи по коридоре де ла сера, а Инга ме прегърна и каза на чист немски: „Дас италиянише шпрахе ист айне музик фюр мих!“ (италианският език е музика за мен)

За мен също, Инга. Прости ми. Всъщност няма за какво — така и не успях да стигна до квартирата ти. Получи се така, че ние с Янито не успяхме да те разочароваме с имиджа си. За Инга ние винаги ще останем италианските потенциални любовници, за които тя може само да мечтае. Ние я оставихме да мечтае. Тя не заслужаваше нищо лошо, нали?!

%

Така се срива и последната илюзия. Българите дори не са големи любовници. Те преекспонират любовните си неуспехи в любовни фантазии или поне разкази за приятели. Българите ги е срам да си признаят, че не са ебали. Те са толкова потиснати и неизявени, че организират един собствен свят, където те са най-великите, с най-големия необрязан пенис, с най-дългите косми по гърдите. Така става и с авто-имиджа им. Те живеят в собствения си свят на успехи, красота, изява, възможности, желания. Те си вярват, защото в тяхната махала няма кой да ги опровергае. Те могат да бъдат герои само, ако откраднат нещо, ако изнасилят нещо, ако са лоши и извън закона. Те не знаят за онази другата изява — да съградиш, да опазиш и да умножиш. Да си културен и скучен като немец, самоуверен и прибран като англичанин, емоционален и фин като италианка и французин, екзотичен и перверзен като испанец и гъркиня. Да си горд поне колкото португалец и да си наясно със себе си поне колкото обикновен чех, колкото зъл унгарец и както безличния поляк.

:(

Имиджът е съвкупност от знаци, които дава една марка, за да бъде тя разпозната и приета като такава.

Нашите знаци приличат на знаците на пиян глухоням ексхибиционист. Те са незаконни, неуравновесени и са разбираеми само за нас си. Реалният български имидж на всеки отделен индивид е изключително различен, светъл и чист. Като съвкупност обаче нацията, която нарича себе си „народ“ никога не е работила за себе си, за собствената си угода, та камо ли за собствения си имидж. Ако не бяхме българи щяхме да се смеем от сърце на единствения рекламен билборд рекламиращ България. Там, малко след като влака мине Калотина и набира скорост към София винаги на поляната след гората има едно циганче. Циганче козарче с опърпани дрешки. Може би се казва Калитко или Хасан. То най-добре рекламира вашата т. нар. „родина“. Събува си гащите, хваща с малката си ръка неимоверно дългия си детски пенис и го размахва с въртеливи движения към пътуващите влакове. Опитва се нещо да изкрещи, но никой не може да го чуе. Тогава то подхваща предварително събраните камъни и започва да замеря с изумителна точност радващите се по прозорците пътници.

Имиджът е нищо. Довери се на жаждата си за Европа.



Виж още от Специален коментар »

Инфантилната антиутопия

Инфантилната антиутопия

Наистина - нищо, ама нищичко не познаха фантастите и футуролозите. Няма Терминатори, няма космически пътешествия, няма одисеи в Космоса. Годините минават, не ни нападнаха извънземни, не се заразихме с космически вирус, имагото на Пришелеца въобще не ни отрази. Няма роботи като хората даже. Няма един робот да нападне човек - язък за Айзък Азимов.

13 September 2017

ПОЗОР: Защо купувате от „Лидл“?

ПОЗОР: Защо купувате от „Лидл“?

Спрете да помагате на „Лидл“ да налага позорна антихристиянска политика. Спрете да купувате „Лидл“, докато не се извинят и поправят. Няма време вече да казвате - все ни е едно. Днес ви пренебрегват като религиозна група, утре като нация, вдругиден като отделен индивид. Бойкот на „Лидл“. Върнете ни кръста. И изчезвайте. Вие сте позор за моята страна и земя.

02 September 2017

Отвличане - втора употреба

Отвличане - втора употреба

Отвличането е симптоматика на замутрялата държава на Борисов – след ланците се връща модата на отрязаните пръсти. Нещо като модна колекция „есен-зима“. За да извършиш отвличане трябва или да си много отчаян, или да си много подплатен (с полицейска гаранция), че няма да те хванат. Във всеки случай събитията показват, че времената на Румяна Бъчварова като вътрешен министър вече дават резултат. И че някой утре ще плаче за лошия Цветанов – който наистина разби „Наглите“.

30 August 2017

Коментари


Специален коментар