Актуално! - Актуални публикации

Превръща ли се в реалност новговорът на Оруел?

17 July 2017   0

Автор Гост-автор

Автор: Емануел Григоров

Превръща ли се в реалност новговорът на Оруел?

В своя роман 1984, написан през 1948 г., Джордж Оруел предвижда много ужасяващи неща по отношение на бъдещето.

Някои от тях се превръщат в реалност по време на социализма, други все още са сравнително далеч от нас, а трети са се внедрили в живота ни, превръщайки го в непрекъснато аудио-визуално наблюдение.
Аз обаче ще се фокусирам само върху  т. нар. новговор, за който се говори в романа.
Оруел описва новговора като изкуствен език, създаден от управляващата партия, който има за цел да ограничи мисленето и да спомогне за по-лесното манипулиране на хората.

Най-важната цел на новговора е да унищожава думи и да стеснява значението на думи.

В романа подробно се описва как новговорът прави така, че  с думата “свободен” да обозначим свободно място. Но абсолютно невъзможно би било някой да каже, че е политически или интелектуално свободен.

Това е важен проблем, защото чрез разрушаването на езиковия израз на основни понятия, каквито са чест, свобода, равенство и т.н., се разрушават и самите понятия.
 Наблюдавам света, най-вече държавата, в която живеем и все по-често си мисля за Оруел, който, между другото, не влиза в българските учебници.

Струва ми се, че все повече неговата предвидена реалност става наша реалност. Ставаме все по-небрежни в използването на езика. Все повече започва да не ни пука за него. 
Всъщност ние, българите, не притежаваме дума, която да означава “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.

Това е едно от най-съществените и важни понятия в живота въобще. Наричаме хората, в които сме влюбени, “приятели”. Да, ама “приятел” е нещо изключително далечно от гореописаното значение.
Някой може и да използва думи като “любим/любима”. Но според принципите на новговора значението се стеснява и препраща към любим цвят, тенисист и т.н. Това са  все неща, които се различават от  “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
 “Гадже” е най-точната дума, с която разполагаме. Тя обаче звучи жаргонно, несериозно, някак тарикатски, което подронва престижа ѝ. Въобще думата е грозна и хората отказват да я използват.
Този пример показва неглижирането на едно от най-важните значения в живота.

Разрушиш ли езиковия израз на дадено понятие, разрушаваш и самото понятие.

И хората наистина започват, поне в огромна част от случаите, да се държат по приятелски, т.е. по-различно и несериозно с “любимите” си, неспособни дори да назоват значението на “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
Между другото, “съпруг” и “съпруга” също не стават, защото препращат към институционализиране, някакви договори, условности и т.н., което съвсем няма общо с гореописаното значение.
Важно е да се отбележи, че според Оруел новговорът ще се превърне в единствения официален език през 2050 г. Ние обаче доста бързо вървим натам.

С лекота можем да си припомни опитът да се заличи думата “робство”. Вместо нея в учебниците беше предложена думата “присъствие”.
Новговор?
А какво да кажем за т. нар. политическа  коректност? Заради нея хората се съдят наляво-надясно като луди! Дори не знам какво да кажа за нея, защото човек не може да я обясни, без да бъде политически НЕкоректен.
 Необходимо е да се обърне внимание и на отношението на новговора към образованието. В новговора няма дума за наука.

Може би не е никак случайно това, че учителите и научните работници, които са основната сила на една държава са най-зле платени?

Може би случващото се в образователната система, което сякаш не пречи на масовата неграмотност да процъфтява, не е случайно?

Съвременните млади хора масово не могат да извличат информация от текст. Четат го криво-ляво, но не го разбират. Това означава, че за повечето от тях Шекспир, Дикенс, Уайлд, Вазов и категоричният императив на Имануел Кант са купчина нечетими йероглифи, които не биха могли да се възприемат по никакъв начин.
Ботевите произведения, в които се говори за “кървава напивка” и “хляб или свинец” са абсолютно непонятни. В съзнанието на младите хора, на повечето от тях, изникват значения, препращащи към “автомивка” и “свинско месо”.  

А новговорът точно това цели. Той унищожава старите думи, защото иска да премахне миналото.

До 2050 г. не е изключено хората да не могат да разберат елементарните разговори, които сме водили в ежедневието си. Няма да могат да разберат и статиите, които се публикуват в този сайт, но не защото част от тях са злободневни.

Според Оруел книгите, писани по-рано от 1960 г. ще бъдат напълно неразбираеми, а останалите ще бъдат написани на новговор, т.е. няма да казват нищо съществено.
Пиша тези неща, защото искам повече хора да се присъединят към мен, като се възмутят и направят всичко по силите си да не живеем в Оруеловия свят. Предвиденото от британския писател бъдеще може да се забави или избегне само когато всеки от нас каже смело: “Не съм съгласен да живея в света на новговора, в който думи като “свобода”, “наука”, “религия”, “братство”, “равенство” могат да станат неозначаващи нищо и да бъдат заменени от думата “престъпмисъл!”.
 



Виж още от Актуално! »

Фалшивите хора

Фалшивите хора

Всичко ни е фейк. Зеленчуците са фейк, сиренето ни е фалшиво, гърдите са от силикон, устните от хиалурон, зъбите са протези. Тенът е от солариум. Настроението зависи от наркотика. И оплождането е изкуствено! Съзнателно заменяме всяко нещо с негов алтернативен еквивалент.

23 July 2017

Триградска епитафия

Триградска епитафия

На Преображение морето взима жертви. Морето на безразличието изхвърли едно момче, до неумолимата паст на триградското чудовище, което няма отвърстие. Чудовище, точно копие на гълтащото ни безотпадно, всеядно общество. Жертва, бутнала с автомобила на баща си други жертви. И падаме, като плочки в паянтово домино. Кълвем се и се убиваме групово и поединично. Губим децата си доброволно - пращайки ги да "стават хора" в старите демокрации и неосъзнато, като жертви на унеса ни, проспивайки възможността да ги направим човеци чрез примера си.

23 July 2017

Коментари


Специален коментар