Превръща ли се в реалност новговорът на Оруел?

В своя роман “1984”, написан през 1948 г., Джордж Оруел предвижда много ужасяващи неща по отношение на бъдещето.

Някои от тях се превръщат в реалност по време на социализма, други все още са сравнително далеч от нас, а трети са се внедрили в живота ни, превръщайки го в непрекъснато аудио-визуално наблюдение.
Аз обаче ще се фокусирам само върху  т. нар. “новговор”, за който се говори в романа.
Оруел описва новговора като изкуствен език, създаден от управляващата партия, който има за цел да ограничи мисленето и да спомогне за по-лесното манипулиране на хората.

Най-важната цел на новговора е да унищожава думи и да стеснява значението на думи.

В романа подробно се описва как новговорът прави така, че  с думата “свободен” да обозначим свободно място. Но абсолютно невъзможно би било някой да каже, че е политически или интелектуално свободен.

Това е важен проблем, защото чрез разрушаването на езиковия израз на основни понятия, каквито са “чест”, “свобода”, “равенство” и т.н., се разрушават и самите понятия.
 Наблюдавам света, най-вече държавата, в която живеем и все по-често си мисля за Оруел, който, между другото, не влиза в българските учебници.

Струва ми се, че все повече неговата предвидена реалност става наша реалност. Ставаме все по-небрежни в използването на езика. Все повече започва да не ни пука за него. 
Всъщност ние, българите, не притежаваме дума, която да означава “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.

Това е едно от най-съществените и важни понятия в живота въобще. Наричаме хората, в които сме влюбени, “приятели”. Да, ама “приятел” е нещо изключително далечно от гореописаното значение.
Някой може и да използва думи като “любим/любима”. Но според принципите на новговора значението се стеснява и препраща към любим цвят, тенисист и т.н. Това са  все неща, които се различават от  “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
 “Гадже” е най-точната дума, с която разполагаме. Тя обаче звучи жаргонно, несериозно, някак тарикатски, което подронва престижа ѝ. Въобще думата е грозна и хората отказват да я използват.
Този пример показва неглижирането на едно от най-важните значения в живота.

Разрушиш ли езиковия израз на дадено понятие, разрушаваш и самото понятие.

И хората наистина започват, поне в огромна част от случаите, да се държат по приятелски, т.е. по-различно и несериозно с “любимите” си, неспособни дори да назоват значението на “обичан от мен човек, с когото имам любовна връзка и искам да прекарам остатъка от живота си”.
Между другото, “съпруг” и “съпруга” също не стават, защото препращат към институционализиране, някакви договори, условности и т.н., което съвсем няма общо с гореописаното значение.
Важно е да се отбележи, че според Оруел новговорът ще се превърне в единствения официален език през 2050 г. Ние обаче доста бързо вървим натам.

С лекота можем да си припомни опитът да се заличи думата “робство”. Вместо нея в учебниците беше предложена думата “присъствие”.
Новговор?
А какво да кажем за т. нар. политическа  коректност? Заради нея хората се съдят наляво-надясно като луди! Дори не знам какво да кажа за нея, защото човек не може да я обясни, без да бъде политически НЕкоректен.
 Необходимо е да се обърне внимание и на отношението на новговора към образованието. В новговора няма дума за наука.

Може би не е никак случайно това, че учителите и научните работници, които са основната сила на една държава са най-зле платени?

Може би случващото се в образователната система, което сякаш не пречи на масовата неграмотност да процъфтява, не е случайно?

Съвременните млади хора масово не могат да извличат информация от текст. Четат го криво-ляво, но не го разбират. Това означава, че за повечето от тях Шекспир, Дикенс, Уайлд, Вазов и категоричният императив на Имануел Кант са купчина нечетими йероглифи, които не биха могли да се възприемат по никакъв начин.
Ботевите произведения, в които се говори за “кървава напивка” и “хляб или свинец” са абсолютно непонятни. В съзнанието на младите хора, на повечето от тях, изникват значения, препращащи към “автомивка” и “свинско месо”.  

А новговорът точно това цели. Той унищожава старите думи, защото иска да премахне миналото.

До 2050 г. не е изключено хората да не могат да разберат елементарните разговори, които сме водили в ежедневието си. Няма да могат да разберат и статиите, които се публикуват в този сайт, но не защото част от тях са злободневни.

Според Оруел книгите, писани по-рано от 1960 г. ще бъдат напълно неразбираеми, а останалите ще бъдат написани на новговор, т.е. няма да казват нищо съществено.
Пиша тези неща, защото искам повече хора да се присъединят към мен, като се възмутят и направят всичко по силите си да не живеем в Оруеловия свят. Предвиденото от британския писател бъдеще може да се забави или избегне само когато всеки от нас каже смело: “Не съм съгласен да живея в света на новговора, в който думи като “свобода”, “наука”, “религия”, “братство”, “равенство” могат да станат неозначаващи нищо и да бъдат заменени от думата “престъпмисъл!”.