Актуално
ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Гост-автор | 02/09/2017

"Това се случи в манастира Ватопед, когато старецът Йосиф Ватопедски все още живееше там. Това беше в края на ноември. Тогава бях на послушание в архондарика (помещението за гости).
Тези дни в Политехническия университет в Атина имаше сблъсъци на студенти с полицията. Някои от студентите-анархисти се скриха от властите идвайки в Атон. На един от тях, анархист със зелен пънкарски гребен, чичо му работил на Атон в манастира Есфигмен. Този младеж поканил всички да отидат там за известно време.
Естествено, нямаха разрешение да посетят Атон, дори не знаеха как да стигнат до Света Гора. Опитаха да се качат на корабчето, но бяха отпратени и решиха да вървят пеша.
Накрая стигнаха до Есфигмен. Трябва да кажа, че манастирът е много строг, когато ги видяха с бръснати отстрани глави, коси направени на гребени и множество обеци в ушите направо ги изхвърлиха. Влачейки от умора краката си вечерта се добраха до Ватопед. Пазачът на входа
се готвеше да затвори манастирската порта, когато видя тези момчета. Естествено и той се уплашил от дивия им вид, такива на Атон са рядкост. Той бе принуден да съобщи на стареца:
- Отче, какво да правя с тях? Къде да отидат сега? Къде ще нощуват? Вече е късно и всички манастири са затворени!
Старецът отговори:
- Божията Майка ги е довела при нас. Просто настани всички в една стая, така че да не ги виждат други поклонници и се грижи за тях.
Бях в архондарика и се занимавах с настаняването. Струваха ми се уплашени, много изненадани от заобикалящата ги обстановка и уморени от дългия път. Когато студентите си починаха малко, те бяха отведени до трапезата да се подкрепят. Малко побеседвахме, после им казахме, че на следващия ден трябва да напуснат манастира, защото тук приемаме поклонници само за една нощ. Старецът каза на младежите, че Бог е Любов и каквото и да са направили в живота си, все още могат да се покаят.
На следващия ден, този, който беше със зеления гребен, ми каза:
- Отче, бих искал да остана още един ден. Възможно ли е?
Другите момчета не искаха да останат. Попитах стареца дали ще благослови и той позволи на младия мъж да остане още един ден, но студентът трябваше да сложи шапка, така че отците и поклонниците да не се съблазняват от външния му вид.
Петър се казваше този студент със зеленикави очи, който остана в продължение на два дни, а на третия замина. Един ден, по време на вечернята, чух в църквата силен плач, дори не плач, а ридание. Отидох да разбера какво се случва и видях в притвора Петър да стои на колене и да плаче.
Приближих се и го попитах какво се е случило. Мислех си, че някой го е оскърбил.
- Не, нищо не се е случило - отвърна той. - Отче, искам да поговоря с вас.
След края на вечернята излязохме от храма.
- Отче, възможно ли е спасение за мен?
- Петре, всеки може да бъде спасен. Разбойникат на кръста се покаял и Христос го спасил.
Тогава Петър ми сподели, че семейството му се е разпаднало. Бащата му биел майка му и за Петър било много болезнено да наблюдава това. На 12-годишна възраст, той напуснал дома си и живеел па улиците в района на Екзархията. Там се срещал с анархистите, започват да употребяват наркотици и се отдал бел задръжки на греховен живот. Животът му бил един непрекъснат стрес.
Въпреки всичко това душата на този младеж беше красива.
Братя, казвам това, за да не отхвърляме даже и последния грешник! Защото тези, които отхвърляме, Господ "събира" за Себе Си. Считайки себе си за по-добри от тях, правим голяма грешка. Старецът Паисий казваше, че по времето на Второто пришествие, всички ще сме много изненадани, защото тези, които сме очаквали да видим в рая, няма да ги видим там, а тези, които съвсем не сме очаквали да видим там, ще са в Царството Небесното. Да не се случи това с нас! Желаем спасение и се надяваме, че чрез Христовата любов всички ще бъдем спасени.
След това изменение на Петър, което настъпи по молитвите към Богородица, му казахме, че трябва да се изповяда. На изповед го обхвана такова умиление, че на подът под него се образува локва от сълзите му.
Петър остана в манастира достатъчно време. Старецът му каза поне да отреже гребена си, на което Петър отговори:
- Не, аз няма да го махна, защото когато се върна в града, момчетата ще кажват, че монасите са ме обръснали. Когато отида в света, ще го отрежа сам.Затова ходеше с шапка.
Петър напусна манастира и започнал да води духовен живот. Той по някакъв начин отново ни посети в друг, нормален вид и после изчезна.
Знаехме, че той не е виждал майка си от деня в който е напуснала дома си и никога не отишъл да я види. Опитахме да се установим връзка с майката на Петър. Открихме телефонния и номер, обадихме се и разказахме всичко. Майка му повече не очаквала да го види жив и беше трогната от нашия разказ. За нас беше много радостно събитие.
Две години след тези събития, ние с няколко отци отидохме отидохме на празник в друг атонски манастир. С нас беше митрополита на Кастория Григорий. Владиката ни помоли да не казваме на никого, че е епископ, не искал да му оказват почести и не желаел да причинява затруднения на отците в манастира.
Пристигнахме в манастира, донесоха ни традиционна атонска почерпка. И когато вече бяхме готови да тръгваме на обратно, един монах се приближи до мен и попита:
- Отец Нифонт, не ме ли позна?
Погледнах го и отговорих:
- Не, не те познавам.
- Погледни ме внимателно.
И какво да видя? Гледат ме големи зелени очи! Това беше Петър.
Петър станал послушник в този атонски манастир. Разбира се, ние се прегърнахме сърдечно. И двамата бяхме със сълзи в очите! Благодарих на Пресветата Богородица за нейните велики благословения и чудеса, изпратени за нас! Разказах ви само за едно от тях. За нас, промяната в на начина на живот бе истинско чудо."

Анархистът със зеления гребен.
Историята за изцелението на душа в Света Гора.
монах Нифонт Ватопедски
Архив на манастира Ватопед



Други статии от този автор



Коментари