Специален коментар
Инфантилната антиутопия

Мартин Карбовски | 13/09/2017

Фотограф се споразумял с маймуна, плаща й авторски права за снимка, която прилича на маймунско селфи. Една четвърт от приходите от маймунското селфи ще отиват за благотворителни организации.

Те работят благотворителност, ние работим туземци. Чакат ни да станем изчезващ вид, за да получим правата на истински маймуни.

Две лесбийки в Англия съдят съседа си, който им пуска Майкъл Болтън - песента "Когато един мъж обича една жена".

Външните министри се снимат. Нашият външен министър е далтонист. Кой се занимава с правата на далтонистите? Никой още? Ето ви ниша за още инфантилна антиутопия.

Когато бяхме деца гледахме фантастика. Имаше знаменити образци за предполагаемото бъдеще.

От "Флаш Гордън" до последния политкоректен "Прометей" на Ридли Скот.

Тогава в тия филми се говореше за бъдещето - филмът започваше с надпис:

ЛОС АНЖЕЛИС - 2024 година

Тия години почти дойдоха, обаче нищо не познаха сценаристите на сай-фай филми. Нищо.

Във филма "Pitch black"* мюсюлмани се возят на космически кораб, отиват на поклонение. А Вин Дизел е бял и окован. Престъпник е. Трябва да се внимава с него, защото вижда добре в тъмното.

*Филмът „Пълен мрак“ (2000 г.), с участието на Вин Дизел. В лентата, режисирана от Дейвид Туи, транспортен космически кораб каца аварийно на привидно обезлюдена планета.

Но остави филмите - виж технологиите. Новият айфон може да пресъздава емоции. Може да изглеждате като ядосан, тъжен, весел или болен анимационен герой. Телефонът разпознава мимики. Вместо емоджи - прави мимоджи.

Но винаги сте анимационен герой. Петле, прасенце, дебела котка или нещо безформено, което е заредено с емоции.

Ако искам да съм ядосан ми се налага да избирам между ядосано прасе, ядосано пиле и ядосан заек. Не можеше ли просто ядосаният да съм си самият аз, me, myself?

Замисляли ли сте се колко инфантилни са знаците, които си разменяте?

Ето, това го нямаше във филмите. Дори "Заека Роджър" на Земекис не се сети за това.

*Кой натопи Заека Роджър е американски играелн и анимационен филм от 1988 г., режисиран от Робърт Земекис.

Може би "Гремлини"-те, продуциран от Спилбърг, донякъде са метафора за днешното бъдеще. Там едни мили космати същества ставаха на чудовища, когато ги полееш с вода.

*Гремлин е митологично същество, подобно на домовик и сходно на гоблин. To е малко, злобно и обича да прави пакости. През 1984 година излиза филма „Гремлините“ (Gremlins, 1984).

Наистина - нищо, ама нищичко не познаха фантастите и футуролозите. Няма Терминатори, няма космически пътешествия, няма одисеи в Космоса.

Годините минават, не ни нападнаха извънземни, не се заразихме с космически вирус, имагото на Пришелеца въобще не ни отрази.

Няма роботи като хората даже. Няма един робот да нападне човек - язък за Айзък Азимов.

Обаче има тотална инфантилна непредполагаема антиутопия - лесбийски същилища, маймуни с авторски права, хора които сериозно се борят за правата на срамните въшки, писма до Фермата - дали да ядем или да не ядем. Човешките емоции са посветени на лицемерен отказ от храна.

Религията на човешките права прецака Нормалното Бъдеще.

Вместо да се борим с един нормален Пришелец - ние си имаме Хелзински комитет. Вместо нормално или с оръжия да се разберем с Хищника - ние обсъждаме правото на циганите да вдигат шум по време на сватбите си.

Ебаси скапаната утопия ни се падна, нещо като български външен министър да е далтонист. Как да се бориш с това?

Имаше един филм, само един филм, който позна бъдещето. Весел, шарен и позитивен филм. Нещо като клоуна на филмите. Филмът е "Idiocracy".

Много тъп филм, не ставаше за гледане, когато излезе. Но вече сме в него, много затънахме в тоя филм.

Това е филм, който не може даже да се ракаже. Няма как да разкажеш филм, който не се подчинява на етиката и логиката на епохата.

Ебаси епохата, честно. Възможно ли е цяло едно външно министерство на държава като България да е назначено, защото далтонитстите имат някаква неизползвана квота?

Напълно е възможно в нашия филм.

(Обща снимка на всички външни министри на държавите от ЕС)



Други статии от този автор



Коментари