118 години независимост: Празник в цяла България, Велико Търново е центърът на честванията

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с исторически манифест е отхвърлена васалната зависимост от Османската империя, а страната отново се завръща на световната карта като Царство

нес отбелязваме 118 години от обявяването на Независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след пет века забвение.

Условията за обявяване на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на гостуване във Виена, се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Историческият акт във Велико Търново
Когато българските власти завземат източните железници в Южна България, това поражда икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни и дори за кратко стресва Фердинанд, който се страхува да обяви Независимостта. Правителството обаче вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на Независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар.

Дипломатически биткa и международно признаване
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, е успешно разрешена. Първо е спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев.

По време на разговорите Високата порта иска България да плати огромен данък. В качеството си на министър-председател Малинов категорично заявява, че независимост не се откупува, като дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи. Руската империя поема върху себе си изплащането на исканите от Турция 125 хил. лв., като приспада тази сума от турския дълг, останал от Освободителната война (1877–1878 г.). Така България не плаща нищо на Турция, а поема задължение от 82 хил. лв. към Русия под формата на заем с изгодни условия от руската държавна банка. В замяна Високата порта се отказва от претенции и признава независимостта ѝ.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни всички европейски Велики сили признават България за царство и независима държава.