164 българи безследно изчезнали за 3 години като Ивана от Дупница

Сигнал се подава веднага, за да има най-голям шанс за намиране

605 души са обявени за издирване от близките си в България от началото на годината до септември, показват данните на Главна дирекция “Национална полиция”.

509 от тях са намерени. За последните 3 г. униформените са издирвали 2542 души, но 164 още се търсят. Освен тях МВР издирва хора, които се укриват заради извършени престъпления.

17-годишната Ивана Георгиева от Дупница е една от тези, които още не са намерени. Ученичката изчезна безследно на 22 февруари 2024 година. Тогава момичето си тръгва от занятия, оставяйки телефона си при класната ръководителка. На следващия ден полицията откри якето на Ивана върху мост на главен път Е-79 край Дупница. Камери я бяха заснели да върви сама и по потник часове след като си тръгнала от училище. Две години и половина по-късно това са и единствените следи от момичето.

Още в първите дни тогава родителите на Ивана обвиниха съучениците и преподавателите на момичето, като по думите им дъщеря им била жертва на системен тормоз от връстниците си. А ръководството на училището я заплашвало с преместване в самостоятелна форма на обучение.

Днес Ивана е обявена за международно издирване. Тя не е в публичния бюлетин на Интерпол. Такива като нея са 130 българи, които се издирват с жълта бюлетина - за престъпници е червена. През лятото е имало сигнал, че момиче, което прилича на нея, е било забелязано в столичен мол. Проверка обаче показала, че не е Ивана.

Хората като нея, които се водят безследно изчезнали, се издирват от полицията не защото са извършили престъпление, а напротив - може да са жертва. При тях близките им не са имали връзка и не знаят къде се намират.

За някои роднините имат обяснение, но съдбата на други остава загадка. Безследно изчезват деца, младежи, хора в зряла възраст, но най-много пенсионери, които имат здравословни проблеми. Често първите часове са решаващи, за да бъде намерен човек в неизвестност.

Роднините трябва да подготвят подробно описание и последната снимка на човека. В полицията имат снимки на всички, но те са от личната карта и често не са актуални.

Кадърът, с който човек се обявява за издирване, е ключов най-вече при децата и хората над 65 години, които са с безсрочни лични карти. Затова най-скорошната снимка, например от рожден ден, дори да е любителска, се оказва доста по-полезна. Нов кадър ще помогне и при другите случаи на изчезнали – може да има нова прическа, смяна на цвета на косата или пусната брада например.

Описанието трябва да е конкретно - дрехи, обувки, ръст, телосложение, прическа, цвят на косата. Важни са и татуировки, белези, брада, очила, особености в походката. Макар и на пръв поглед изглеждащо твърде подробно, всичко това помага човек да бъде разпознат отдалеч, дори в тъмното или от разстояние. Полицията иска и последното известно място, часа, вероятната посока на движение, навиците на изчезналия и дали има заболяване, или се нуждае от лекарства.

Сигналът може да се подаде на 2 места – по местоживеенето на изчезналия или там, където е забелязан последно. Няма причина да се чака - не съществува задължителен срок от 24 часа, преди да можеш да подадеш сигнал за изчезнал човек. При дете, възрастен с деменция или човек с психично заболяване издирването започва веднага, защото всяко забавяне намалява шанса за откриване.

“Чакането едно денонощие е мит”, обясни началникът на сектор “Издирване” в СДВР главен инспектор Емил Стоянов. И добавя, че особено при деца и възрастни следата изстива, а свидетелите забравят подробности. Затова се действа веднага.

Снимката и пълното описание на издирвания стигат веднага до районните управления, патрулките, метрото, градския транспорт и граничните пунктове. Полицаите в колите и служителите в транспорта ги получават на служебните си таблети, а пешите патрули - в групите си във Viber. Ако има данни, че човек може да напусне страната през определен граничен пункт, вниманието там се засилва специално.

Последното известно място определя и първия периметър за проверка. Ако издирваният е ползвал автобус, влак или метро, се проследява маршрутът му и се проверяват камерите.

Най-бързо обаче помага човек, видял снимката навреме и подал сигнала направо на 112 - не първо на познат полицай. Всяко допълнително звено по веригата означава закъснение точно когато минутите имат значение, посочва Стоянов.

При възрастните най-честите спешни случаи са свързани с деменция. Те могат да излязат за обичайна задача като вземане на храна от магазина, а после да изгубят ориентация и да тръгнат към място от младостта си. Затова при разпита на близките полицаите питат къде е роден човек, къде е живял в различни етапи от живота си и има ли стара, дори отдавна продадена семейна къща на село. В такива случаи се свързват с кметове и проверяват бивши и настоящи адреси. Издирваните често са намирани на автогари и жп гари, откъдето са опитвали да стигнат до място, останало в паметта им отпреди десетилетия.

Случва се и хора да бягат от семействата си умишлено. Понякога те се укриват от роднини, които имат проблеми с чашката или с дрогата. В СДВР имали казуси, при които родител наркоман взема парите и продава вещите на детето си, за да си вземе доза. При такива случаи, когато полицията открие човек, не може да го принуди да се върне. Когато не желае адресът му да бъде разкрит, на близките се съобщава само, че е установен и е добре.

Случаят със 7-годишния Калоян, открит само два часа след като сам стигнал с метрото до Южния парк, е по-скоро изключение сред децата, които сами напускат дома си. Детето се бе разсърдило на майка си, която не му дала да гледа клипчета в интернет. Издебнало тя да е на терасата, където простирала, и излязло от дома им в столичния кв. “Обеля”. Когато тръгва да го търси, майка му Нели Боболова вижда патрулка и дава описание на детето. Баща му пък се обажда на тел. 112. Родителите дават снимка на момчето и то е открито от двама полицаи.

Масовата практика е да бягат тийнейджъри. Искат преждевременна свобода, опитват живот без родителски контрол или отиват при приятел, гадже или компания. Често причината е връзка, казва Стоянов. Обикновено полицията ги открива за по-малко от денонощие. Данните на европейските линии за изчезнали деца сочат, че българските тийнейджъри не се различават от връстниците си в чужбина. През 2025 г. бягствата са 58% от разгледаните 7881 случая в 22 държави.

Причината обаче невинаги е желанието за самостоятелност. Някои деца бягат от насилие, наказание или страх да признаят проблем, затова намирането не приключва с връщането при родителите им. Проверява се защо са напуснали, има ли риск вкъщи и дали трябва да се включи отдел “Закрила на детето”. Законът позволява полицейска закрила до 48 часа, когато детето е изгубено, останало без надзор или има непосредствена опасност за живота и здравето му. След това то може да бъде върнато на родителя, но при риск и временно да бъде настанено в социален дом.

Отделна група са децата, въвлечени във война между разделени родители. Единият понякога подава сигнал за издирване, макар да знае точно къде е детето. Случвало се е майка да е наясно, че бащата ще остане с него още два дни на морето, но пак да настоява полицията да го обяви за изчезнало. Това не е загриженост за детето, а разчистване на сметки с другия родител, казва Стоянов. И посочва, че в такива случаи понякога се стига до налагане на закрила, докато се изясни ситуацията.

Патрулът не може да реши при кого да остане детето, нито да го вземе само защото единият родител размахва временни мерки или съдебен режим за свиждане. Предаването по съдебно решение минава по отделен ред - през съдебен изпълнител, със съдействие на социалните служби и при нужда на полицията. Ако при намирането не може да се установи безопасна среда, детето може временно да попадне под полицейска закрила в резидентна социална услуга, докато компетентните органи уредят случая. За него това означава да остане, макар и временно, без нито един от родителите си заради конфликт, който не е създало, описва процедурата полицаят.

Казва, че в София досега не се е налагало да се ползват Bg-Alert и Amber Alert за изчезнал човек. Втората система е предвидена само за изчезнали деца (виж карето). От 15 май 2026 г. Bg-Alert пък има по-широк обхват и може да се ползва и за издирване на изчезнали, ако има данни за заплаха за живота им.

Пуснаха Bg-Alert за отвлечената Наталия
Bg-Alert, националната система за ранно оповестяване, за пръв път предупреди цяла България за изчезнало дете. Поводът беше 11-годишната Наталия Асенова. Тя бе отвлечена в началото на юли от бившия приятел на майка си Асен Симеонов (на снимката). Паралелно бе задействан и Amber Alert. И при двете системи известия получиха хората, които се намираха в районите на изчезнването – областите Шумен, Варна и Бургас.

И докато при Amber Alert, който се пуска във фейсбук и инстаграм, снимката е прикачена по подразбиране, в Bg-Alert бе сложен линк. Там бяха включени както описание на Наталия, така и на Симеонов.

Издирването на двамата продължи над 20 дни. Наталия бе открита жива в шуменското село Овчарово, а Симеонов - арестуван.