10 ноември 1989 и 10 ноември 2019
Венци Мицов
Венци Мицов: Има много типове хора в социалните мрежи...
Венци Мицов
Омраза до смърт
Венци Мицов
Венци Мицов: Господин Пейков, отлично поетично писмо сте създал - само че тоя текст е чисто лицемерие.

Венци Мицов: Господин Пейков, отлично поетично писмо сте създал - само че тоя текст е чисто лицемерие.

Венци Мицов: Въобще, господин Пейков, отлично поетично писмо сте създал. Само че тоя текст за мен е чисто лицемерие. Освен ако “тоя, дето духа”, написано от един виден творец не е израз на обич де, не знам как е във вашата политическа диаспора.

Венци Мицов
Венци Мицов: У нас плюенето се е превърнало в изкуство. Ние не целуваме, а плюем.

Венци Мицов: У нас плюенето се е превърнало в изкуство. Ние не целуваме, а плюем.

Избрах да ви говоря за култура. И говорих за култура. Никой друг не го направи. Всички кандидати участваха в някаква битка по плюене на далечно и близко разстояние. У нас плюенето се е превърнало в изкуство. Ние не целуваме, а плюем.

Венци Мицов
Венци Мицов: Размишлявам в деня за размисъл...

Венци Мицов: Размишлявам в деня за размисъл...

Викам си - ето, Хазарта сега стана враг на прогресивната общност. Едни пичове, които работят у Фейсбук като граждански екзекутори го направиха на салам. И понеже съм крив пич, седя и си мисля - колко ли от хората, които сочат с пръст в момента Хазарта са си купували билети за концертите му?

Венци Мицов
Предизборна кампания - ден осемнадесети

Предизборна кампания - ден осемнадесети

Възмутени сме от Митьо, Милко, Ценко, тоя - оня и няма да им стъпим.Ама като не им стъпим, те пак ще си бъдат избрани.И като си ги изберат другите, ще се окаже, че ние, понеже сме възмутени, сме участвали активно в избирането на идиотите.

Венци Мицов

Венци Мицов: Моите истории с Милчо Левиев

Венци Мицов: Моите истории с Милчо Левиев

"Отнякъде някой беше донесъл ноти на Милчо Левиев. По това време Милчо Левиев беше емигрант. Социализма хем го беше възневидял, хем обаче се блазнеше от големите успехи на българския композитор и пианист и все пак оставяше една леко открехната вратичка."

Венци Мицов