ЗАТВОРЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ

ЗАТВОРЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ

Вчера в Ямбол намерили бутилка с писма на деца от 1988-ма. В тия мокри листчета имало мечти - някое дете от онова време мечатело да стане доктор, летец, космонавт. Сега мечтите са екрани. Чудовището на монитора отнема реалността. Малкото ни деца не са деца вече - те са прости числа в потребителския списък.

ПИСМО ДО НОЙЗИ: Радвам се за теб.

ПИСМО ДО НОЙЗИ: Радвам се за теб.

Седя в един ъгъл и си пиша срещу твоята временна партия - сам, непочетен, уплашен и малко бит. Ако бях нормален човек нямаше да си го причинявам, честно! Живея пак в тоталитарен режим и понякога ми става драго, че познавам големците от втория тоталитарен такъв. Нещо ирационално ме кара още да продължавам така. Не знам докога. Уроборосът на живота ми няма апетит.

Ама как си ги избирам, а?

Ама как си ги избирам, а?

Валери на без фокус ми показва среден пръст. Седя и се любувам безмълвно. Това е обич, за която няма пол. Да обичаш политик, който ти показва среден пръст. Този Валери живее в негов си свят. В света на Валери има два народа - единият, който го избира, а другият - който заслужава среден пръст.

ПИСМО ДО ПУТИН

ПИСМО ДО ПУТИН

Тия са много опасни, казвам ти, сега са бедни, лошо платени и са познати единствено от времето, когато при нас руснаците на власт ги наричаха “интелектуалци”. Същите са - само че сега се борят за демокрация на чекмеджетата. Лозунгът им е - чекмеджета от всички страни - съединявайте се!