Пей, Лили, пей!

Пей, Лили, пей!

Като гледам претъпкания Античен театър в Пловдив, разбирам веднага, че Лили е по-жива от всякога. Плачете на гробовете на неродените таланти, с които си пълните сутрешните блокове, неизвестни, неталантливи, попаднали във вчерашния вестник и безполезно болезнено надути като самочувствие.