Оставени без надежди

Оставени без надежди

Ерата на маските отмина. Вече е ерата на бункерите. Живеем в бункери и се пазим от вируса. Бункерите, в които живеем са специални. Ново строителство. На тавана имат клапан, през който влиза въздуха. Клапаните са скъпи, защото са направени от плат и пластмаса. Всички знаем цената на плата и пластмасата. По-предвидливите от нас си продадоха апартаментите и си купиха по два-три резервни клапана. Умни хора – по-добре бездомни, отколкото мъртви.

За саксията и мутрата

За саксията и мутрата

Искам да му покажа и многото скрити заливчета между Несебър и Равда. Да си спомня (а и да се похваля) къде съм спал под звездите. Как сме охлаждали дините в морето. И как се събират борови иглички от съседната гора, за да си ги постелеш върху скалите да не ти убива през нощта. По-хубаво от луксозен матрак е.

Това ли е последната битка – справедливост или смърт?

Това ли е последната битка – справедливост или смърт?

Несправедливото започва да е нечовешко. Винаги съм бил против гладните стачки. Не намирам логика в опита да принудиш някого да направи нещо, особено когато този някой е доказал незаинтересоваността си към хората. Това е все едно да заплашваш чревоугодник да престане да яде с кюфте.