Бащата на 13-годишната Т. П. пред разследващите: Калушев я убеждавал, че сексът с Николай Златков лекува „травма от минал живот“

Ивайло Калушев внушавал на 13-годишната Т. П., че в „предишен живот“ е била изнасилвана и че сексуалните практики с Николай Златков ще я „отпушат“ и ще разрешат всичките ѝ проблеми. Това става ясно от показанията на бащата пред разследващите, включени в комплексната експертиза по случая „Петрохан–Околчица“. По думите му Златков настойчиво привлякъл момичето към общността, като го убеждавал, че групата е получила „знак“ да го повика, а Калушев постепенно го настройвал срещу родителите и му обяснявал, че трябва да бъде „спасено“. На 27 януари 2026 г. Т. П. заминала с Калушев, Златков и 15-годишния Александър Макулев за къща в село Българе, където според разказа ѝ била подложена на сексуален натиск и опипване и принуждавана да заявява, че желае интимен контакт с Николай. Момичето успяло да напусне стаята под претекст, че отива до тоалетната, получило тежка паническа атака и се заключило до сутринта. На следващия ден се обадило на баща си и му разказало какво се е случило. Той прибрал дъщеря си, записал тайно близо двучасовия си разговор с Калушев и заявил пред Николай Златков, че разполага с доказателства и ще реши дали да сезира полицията. Златков отвърнал, че Т. П. лъже и че хората около Калушев „не са случайна организация“.

След напускането на Невена Стаева (тя е бивша приближена на Ивайло Калушев, която според експертизата имала ключова роля в привличането на деца към общността и в прикриването на истинската му същност пред техните родители, която изграждала около него образ на духовен наставник и създавала привидно безопасна среда, чрез която семействата по-лесно му се доверявали) тази роля постепенно била поета от Николай Златков.

Експертизата се позовава на телефонни чатове, аудиозаписи, свидетелски показания и записи от интервюта с деца за „Роук“ през 2019 г. От тях се виждало, че Николай организирал първоначалните срещи и посредничел при контактите между Калушев и потенциалните нови членове на общността.

Това имало особено значение за Калушев, защото с физическото съзряване на Александър Макулев той започнал да търси ново дете, което да заеме мястото му. Едновременно с това хетеросексуалната ориентация на Николай Златков се превърнала в проблем за лидера на групата.

Въпреки че останал лоялен на Калушев, Николай все по-трудно прикривал сексуалния си интерес към момичета. Според експертизата това било възприемано от Калушев като лично поражение и доказателство, че влиянието му върху момчето отслабва.

Така Т. П. била набелязана едновременно като потенциална нова жертва и като средство, чрез което Николай да бъде задържан в общността.

Първата среща с Т. П. била в Сиракуза

Николай Златков, Александър Макулев и Ивайло Калушев се запознали с Т. П. през 2023 г. в Сиракуза, на рождения ден на Асен Асенов — близък приятел на Калушев. Момичето тогава било на около 11 години.

Контактът продължил няколко часа и според експертизата следвал вече познатия модел. Първо при детето бил изпратен Александър Макулев, който не будел подозрения, защото бил на сходна възраст. След това той го запознал с по-големия Николай, а накрая в разговора се включил и Калушев.

Експертите отбелязват, че в документираните случаи децата винаги били подтиквани да разговарят лично с Ивайло Калушев. Той никога не оставал встрани от тези контакти, независимо че първоначално се опитвал да не привлича вниманието върху себе си.

От виктимологична гледна точка обстоятелствата около Т. П. я превръщали в подходяща мишена за неговия модел на въздействие. Родителите ѝ били разделени, майката имала друго семейство, а бащата познавал човек от близкия кръг на Калушев и споделял сходни представи за начина на живот.

Момичето било емоционално уязвимо и несигурно. Това според анализа създавало възможност Калушев да се представи като човек, който го разбира, защитава и може да реши проблемите му.

Няма категорични доказателства, че още при първата среща в Сиракуза той е започнал да манипулира Т. П. Експертизата обаче допуска, че подобни опити е възможно да са направени още тогава, включително с цел Калушев да контролира развиващия се интерес на Николай към момичето.

След тази среща не последвало непосредствено развитие. Две години по-късно обаче Николай Златков отново потърсил Т. П., която вече била на 13 години.

Т. П. била потърсена, защото Николай я „сънувал“

От показанията на бащата пред разследващите става ясно, че като обяснение за възобновения интерес било посочено, че Николай сънувал дъщеря му.

Впоследствие бащата бил убеждаван да остави детето при групата през декември 2025 г. Обяснявали му, че получили „знак“, според който бил настъпил подходящият момент Т. П. да се качи при тях.

Според експертизата настойчивият интерес на Николай към момичето подтикнал Калушев да предприеме рискования опит да го присъедини към общността. По този начин той се надявал да задържи до себе си Николай, чиято привързаност към групата вече била разколебавана от интереса му към момичета.

Планът бил Т. П. постепенно да бъде подчинена психически и физически и да се превърне в постоянен интимен партньор на Николай. Така Калушев се надявал да удовлетвори интереса на момчето към противоположния пол, без да губи контрола върху него.

Експертизата допуска и втори мотив. Ако Т. П. бъде трайно включена в общността, тя можела да се превърне в новото женско лице на групата и да замести ролята, която преди това изпълнявала Невена Стаева.

Присъствието на момиче би създало впечатление за нормална и безопасна среда и би улеснило спечелването на доверието на други деца и техните родители.

Покана за гостуване, мистични „знаци“ и настройване срещу родителите

Привличането на Т. П. започнало с привидно безобидна покана да гостува на хижата. Предлагали ѝ вълнуващи преживявания, свобода и възможност да живее извън ограниченията на семейството и града.

След това започнало системно въздействие върху естественото желание на детето за самостоятелност и преждевременна зрялост. Според експертизата постепенно у него била култивирана враждебност към родителите и особено към майката.

Момичето било подтиквано да оказва емоционален натиск върху баща си, за да получава разрешение да остава все по-дълго с общността. Внушавали му, че единствено там е щастливо и в безопасност и че няма нужда от родителски надзор.

Паралелно с това започнало въвеждането му в идеологията и практиките на групата. Използвани били физическа, социална и емоционална изолация, представяни като път към свобода, духовно развитие и избавление от проблемите.

Т. П. се намирала в особено уязвимо състояние. На 9 ноември 2025 г. направила неуспешен опит за самоубийство с медикаменти.

Няколко дни по-късно, при посещение на Албена Версано и сина ѝ Леон в хижа „Петрохан“, Калушев проявил интерес към състоянието на момичето. Попитал какво става с неговите „драми“, което показвало, че предварително е бил информиран за проблемите му.

Според експертизата това знание се вписва в неговия модел за откриване и използване на психически уязвими деца.

Николай ѝ обяснявал, че групата получила „знак“

В края на ноември 2025 г. Николай Златков се свързал с Т. П. и настойчиво поискал да се срещнат. Срещата се провела на 28 ноември в София и продължила около три часа.

Николай предложил на момичето да гостува в хижа „Петрохан“. То не приело веднага, но той продължил да му пише и да го убеждава.

В съобщенията си използвал същия език като Калушев. Внушавал на Т. П., че отношенията ѝ с общността са предопределени и имат съдбоносно значение. Позовавал се на мистични знаци и твърдял, че е настъпил подходящият момент тя да се качи при тях, защото Калушев го бил „усетил“.

Говорело се и за Дордже Легпа — фигура от тибетския будизъм, която според думите им се била свързала с Калушев специално заради момичето.

Николай убеждавал Т. П., че членовете на групата са единствените хора, на които тя може да има пълно доверие, че животът в града е илюзия и че децата не принадлежат на родителите си.

Посещенията в хижата започнали да зачестяват

През декември 2025 г. Т. П. за първи път гостувала за кратко в хижа „Петрохан“ с разрешението на своя баща.

След това срещите с Николай започнали да зачестяват, а всеки следващ престой ставал по-продължителен. Постепенно режимът, при който момичето искало разрешение от баща си, бил заменен с режим, при който то само го уведомявало за своето решение.

Детето започнало все по-отчетливо да показва, че не желае да се съобразява с мнението на родителя си, въпреки че го уверявало, че му има доверие.

След едно от посещенията Т. П. разказала на баща си, че Калушев ѝ обяснявал как още при първата им среща в Сицилия видял нещо специално в нея и разбрал, че двамата могат да направят много неща заедно.

Говорили ѝ за будизъм и наричали своите действия магия. Убеждавали я, че могат да общуват с друг свят и че тя също притежава силен потенциал за подобни преживявания.

Постепенно започнали да излагат план тя да остане в хижата за много по-дълъг период.

Момичето било подтиквано да изпълнява практика, при която трябвало да гледа продължително един предмет, да се изключи от заобикалящата го действителност и да се съсредоточи единствено върху него. Целта била всичко друго наоколо да изчезне, а усещането за времето да се промени.

Калушев ѝ казвал, че трябва да бъде „спасена“

Според свидетелските показания на бащата след началото на интензивните контакти с Калушев поведението на дъщеря му видимо се променило.

Калушев я убеждавал, че трябва да бъде „спасена“, но поставял условие: за да ѝ бъде помогнато, тя трябвало да се откъсне от родителите си и особено от своята майка.

По думите на бащата в този натиск се включила и Ралица Асенова. По време на кратки срещи, представяни като терапевтични консултации, тя също настоявала момичето да бъде отделено от майка му. Срещите били проведени по препоръка на Албена Версано.

Между декември 2025 г. и януари 2026 г. натискът се засилил. Въпреки подозренията си, че дъщеря му е манипулирана, бащата продължил да разрешава посещенията ѝ в хижата, защото се опитвал да запази доверието и връзката си с нея.

Калушев започнал да поставя на родителя срокове, в които да изпълнява неговите изисквания. Говорел и за пълномощни за детето — стъпка, която би улеснила по-продължителното му отделяне от семейството.

„Травмата от минал живот“ и сексуалният план

От показанията на бащата пред разследващите става ясно, че Калушев разработил своеобразен план, чрез който Т. П. да бъде интимно обвързана с Николай.

Той твърдял, че е видял неин предишен живот. Според внушенията му тогава тя била момче и преживяла изнасилване, което оставило сексуална травма.

Калушев обяснявал, че сегашният живот е първият, в който Т. П. се е родила като момиче. Убеждавал я, че ако сексуалната травма от предишното ѝ съществуване бъде „отпушена“, всички останали нейни проблеми също ще бъдат разрешени.

За средство на това предполагаемо излекуване били представени сексуалните практики с Николай Златков.

Така мистичните твърдения и псевдотерапевтичният език били използвани, за да бъде сексуалното въвличане на 13-годишното момиче представено като духовно лечение и освобождение от натрупана в друг живот травма.

Пътуването до къщата в село Българе

На 27 януари 2026 г. Ивайло Калушев, Николай Златков, Александър Макулев и Т. П. заминали за къща в село Българе.

През втората вечер Калушев предприел решаващия опит да постави момичето под сексуален контрол. Според експертизата целта била то да бъде въвлечено в действия, които да предизвикат срам, страх и усещане за съучастие, а по този начин да бъде гарантирано неговото мълчание.

В присъствието на детето Калушев и Александър започнали да демонстрират сексуална интимност. След това Николай бил насърчаван да докосва и целува Т. П.

Върху момичето бил упражняван натиск многократно да заявява, че желае сексуален контакт. По неговия разказ, предаден от бащата пред разследващите, Калушев също започнал да го опипва.

Той внушавал на Т. П. колко много харесва Николай и я подтиквал да му се отдаде. Предложил ѝ сексуални предмети и настоявал сама да извърши действия, с които да загуби девствеността си.

Момичето успяло да се измъкне от стаята под претекст, че трябва да отиде до тоалетната. Там получило тежка паническа атака.

След това се скрило в стаята си и не я напуснало до сутринта. На следващия ден се свързало по телефона с баща си.

В експертизата се посочва, че описаните действия съдържат признаци на престъпление по член 149 от Наказателния кодекс. Посочени са и по-тежките квалифицирани състави заради участието на две пълнолетни лица — Ивайло Калушев и Николай Златков.

Това е правната оценка, направена в експертизата въз основа на събраните материали и свидетелските показания, а не постановена от съд присъда.

Т. П. поискала незабавно да се прибере

На следващия ден, 29 януари, момичето поискало да се прибере и заявило, че не желае повече да остава с групата.

То разказало, че Калушев започнал да изглежда притеснен и обещавал, че повече няма да се говори за секс. Т. П. се страхувала как баща ѝ ще реагира и не знаела как да му съобщи какво се е случило.

Около 10–11 часа обаче му се обадила и разказала, че предишната вечер е станало нещо сексуално.

Почти по същото време Калушев започнал да пише на бащата чрез приложението „Сигнал“. Докато слушал разказа на дъщеря си и виждал съобщенията на Калушев, родителят решил да не показва веднага, че разбира сериозността на случилото се.

В комуникацията си с Калушев той демонстрирал привидно доверие и съгласие, за да не предизвика реакция, която би могла да попречи на безопасното връщане на детето.

През това време Калушев, Николай и Александър се опитвали да убедят Т. П. да остане, като ѝ обяснявали, че ще бъдат много тъжни, ако си тръгне.

Момичето останало заключено в стаята си през целия ден.

Калушев се опитвал да му обясни, че е допуснал грешка и че случилото се не е трябвало да става.

Бащата записал близо двучасовия разговор с Калушев

След завръщането на групата в София на 30 януари бащата провел близо двучасов разговор с Калушев. Родителят записал разговора, без да го уведоми.

Според експертизата поведението на Калушев разкривало крайна паника и страх от непосредствените последствия. Той се опитвал да говори уверено и авторитетно, но аргументите му звучали хаотично, а поведението му създавало впечатление за отчаяние и безизходица.

Дотогава Калушев многократно успявал да разсее съмненията на родители и отново да спечели доверието им. Този път изпитаният му манипулативен подход се провалил.

Бащата не приел обясненията му, а Калушев разбрал, че не е успял да заличи последиците от случилото се в село Българе.

След разговора той не се прибрал в хижа „Петрохан“, а нощувал с момчетата на друго място в кемпера. В експертизата това се тълкува като знак, че се е страхувал от евентуално задържане от полицията.

Провалът да убеди родителя разрушил и представата му за собствената му недосегаемост. Перспективата за наказателно преследване и публично разобличаване започнала да изглежда непосредствена.

Бащата казал на Николай да спаси себе си и Александър

Същата вечер бащата разговарял подробно и с дъщеря си, за да чуе цялата ѝ версия за престоя в село Българе.

Първоначално ѝ казал, че ще я заведе на детектор на лъжата. До края на разговора обаче вече бил убеден, че детето му казва истината, и преценил, че подобна проверка не е необходима.

На следващия ден получил дълго съобщение от Николай Златков. В него Николай го обсипвал с похвали за начина, по който се отнася към дъщеря си, и го питал какво става с нея.

Бащата не отговорил на въпросите му и поискал единствено да получи багажа на Т. П.

Николай настоял да се види насаме с момичето. Родителят привидно се съгласил, но нямал намерение да позволи подобна среща.

Двамата се уговорили Николай да донесе багажа в неделя сутринта. Той пристигнал пред дома им със сив джип „Тойота“. Бащата и Т. П. се качили в автомобила, като родителят седнал отпред, а момичето — отзад.

Бащата показал на Николай снимка на сексуалните предмети и му заявил, че дъщеря му е разказала всичко. Казал му и че е направил запис на нейните думи и вече го е изпратил, където трябва.

По-късно признал пред разследващите, че твърдението за изпратения запис било блъф.

Родителят посъветвал Николай да намери начин да се измъкне от Калушев и, ако е възможно, да вземе със себе си и Александър Макулев, защото смятал, че и двамата са негови жертви.

Казал му, че Т. П. е разказала как са я притискали да прави секс и как ѝ било внушавано, че може да посегне на живота си.

Предупредил, че възнамерява да заведе детето на детектор на лъжата и след това ще реши какви действия да предприеме.

Златков: Ние не сме случайна организация

След края на разговора всички слезли от автомобила. Бащата изпратил Т. П. да се прибере, а самият той отишъл до багажника, за да свали нейните вещи.

Багажникът бил заключен. Николай дошъл при него и настоял да го изслуша внимателно. В един момент го хванал за ръката, а бащата го предупредил да не го докосва.

Родителят се отдалечил от автомобила и заявил, че ще извика полиция.

Николай отворил багажника, но докато бащата свалял чантите, нарекъл Т. П. лъжкиня и заявил, че с няколко лъжи няма да постигне нищо. След това го предупредил, че хората около Калушев „не са случайна организация“.

Според експертизата Николай веднага съобщил на Калушев за провала на разговора.

Не били изминали и 15 минути, когато Калушев започнал да звъни и да пише на бащата чрез „Сигнал“. Молел го за нов разговор, питал какво е излъгала Т. П. и твърдял, че всички в общността са съкрушени.

Бащата отговорил, че в момента няма какво да обсъждат. Посочил, че след проверката ще стане ясно какво е излъгало детето и какво е направил Калушев.

След това прекратил всякаква комуникация с групата.

Последното му съобщение до Калушев било изпратено в 9:37 часа в неделя, 1 февруари 2026 г. Калушев продължил да пише, но не получил отговор.

Около 10:20 часа Ивайло Иванов също позвънил два пъти на бащата. Той не отговорил.

Последното съобщение на Калушев било изпратено в 19:50 часа същата вечер.

На следващия ден бащата научил, че трима души от групата са намерени мъртви в хижата.

Не всички в групата знаели какво се е случило с Т. П.

Експертизата поставя окончателното решение, довело до трагедията в хижа „Петрохан“ и под връх Околчица, във вечерните часове на 1 февруари 2026 г.

Според анализа Калушев разбрал, че бащата на Т. П. няма да възобнови контакта, не вярва на неговите обяснения и възнамерява да провери разказа на детето и евентуално да сезира полицията.

В този момент той осъзнал, че инцидентът в село Българе може да доведе не само до разследване на конкретното посегателство, но и до разкриване на извършвани с години сексуални престъпления срещу деца.

Крайното решение според експертизата било взето еднолично от Ивайло Калушев. Той бил пряко застрашен от наказателно преследване и едновременно с това разполагал с безусловна власт над останалите членове на общността.

Вещите лица обаче изразяват сериозни съмнения, че всички около него са знаели истината за случилото се с Т. П. и за последвалия конфликт с нейния баща.

Според експертизата Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев не били запознати с действителните мотиви на Калушев и не разполагали с цялата информация за сексуалното посегателство над момичето.

Ивайло Иванов вероятно знаел, че е възникнал сериозен конфликт, тъй като на 1 февруари се опитал да се свърже с бащата. Възможно е обаче Калушев да му е представил цензурирана или преувеличена версия, в която родителят е изобразен като опасност за цялата общност.

Предположението, че Иванов е бил относително най-добре информиран, се свързва с ролята му на доверено лице, юридическата му компетентност и участието му в предишни кризисни ситуации, при които бил използван като лице за официални контакти.

Това обаче не означава, че е знаел действителните причини за конфликта.

За Пламен Статев не била установена никаква активност или съпричастност към събитията около Т. П. Заради отчужденото му и периферно положение дори вътре в общността експертизата смята за малко вероятно той да е разбирал какво се случва.

За Дечо Василев заключението е, че непосредствено преди трагедията не е имал намерение да се самоубива и не е бил информиран за подобен план.

Калушев вече не можел да разчита на пари и протекция

Опитът за привличане на Т. П. и реакцията на нейния баща не били единствените проблеми пред Калушев.

Експертизата описва задълбочаващ се социален и финансов упадък на общността, загуба на институционална протекция и нарастващо усещане за несигурност след предишните рискове около случая „Леон Версано“.

Калушев вече не можел да разчита на подкрепата, която според анализа получавал до 2024 г. от политически покровители. Починал и баща му, който в миналото му осигурявал защита и изпреварваща информация при възникването на заплахи.

Финансовото му положение също било тежко. Той не разполагал с достатъчно средства, за да напусне спешно България и продължително да се укрива от разследване за сексуални престъпления срещу деца.

Тези обстоятелства вече били създали усещане за безизходица. Случилото се с Т. П. обаче показало на Калушев, че опасността от разобличаване вече не е теоретична, а непосредствена.

Този път родителят не бил убеден, сплашен или привлечен на страната на общността. Детето било прибрано, разказът му бил записан, а бащата дал да се разбере, че може да потърси полицията.

Т. П. се измъкнала от подготвения за нея капан

Калушев не успял да превърне Т. П. нито в подчинен член на групата, нито в средство за задържането на Николай Златков, нито в женско лице, чрез което да печели доверието на други деца и родители.

Момичето отказало да участва в подготвените сексуални действия, измъкнало се от стаята, преживяло тежка паническа атака и на следващия ден поискало да се прибере.

Най-важното било, че разказало на баща си.

Свидетелските му показания пред разследващите разкриват не само случилото се в къщата в село Българе, но и последвалите опити на Калушев и Николай Златков да ограничат последствията, да поставят под съмнение думите на детето и да възстановят контрола върху ситуацията.

Тези опити се провалили. Бащата прекратил комуникацията, отказал да приеме обясненията на Калушев и ясно показал, че е готов да стигне до полицията.

Така 13-годишната Т. П., която трябвало да бъде превърната в поредния инструмент на затворената общност, се оказала човекът, който успял да излезе от нея и да разкаже какво се е случило.