Целият конфликт сега е надпревара на изтощение - който пръв изчерпи ракетите, ще загуби и във въздуха!

През 2021г. Израел е разполагал с приблизително 10 батареи „Железен купол“, всяка с три до четири пускови установки с 20 прехващача „Tamir“, осигуряващи пълен залп от приблизително 600–800 ракети в цялата система. 
Оттогава са добавени още няколко батареи! 
Според публични оценки, сега има 10–12, а предвид разширеното производство и американската помощ (нови производствени линии в САЩ, договори за милиарди долари през 2025г.), действителният запас от готови за изстрелване прехващачи може да достига 900–1000+ единици в своя пик. Системата обаче е селективна - тя не хаби ракети за цели, които ще паднат в пустинята или морето, а само за такива, които заплашват населените райони или инфраструктурата.
Реалено са необходими 2–5 прехващача, за да се противодейства на една иранска балистична ракета или дрон, особено ако целта е маневрена или в гъст залп, претоварвайки радарите и изчисленията. Когато Иран удари през първите дни, изстрелвайки около 1000 балистични ракети плюс до 3000 Shahed и подобни дрона, Купола(David's Sling, Arrow) изгориха огромно количество боеприпаси. Отделно американски установки бяха пренасочени за защита на цели в държавите от Персийския залив (Саудитска Арабия, ОАЕ и американските бази), където бяха разположени и Patriot и THAAD.
Американската индустрия произвежда около 600–650 PAC-3 MSE годишно в мирно време (Lockheed Martin достигна 620 през 2025 г., с планове да увеличи до 650 до 2027 г., плюс около 200 PAC-2 от Raytheon). Те са ръчно сглобени, скъпи и подлежат на строг контрол на качеството, предимно за подмяна на изтекли ракети, за тренировъчни учения и за износ. Невъзможно е значително да се увеличи производството по време на война - веригите за доставки, компонентите и сертифицирането - всичко това е ограничено. Щом резервите на Patriot биват изтеглени от Южна Корея и другите съюзници, това означава, че американското и израелското разузнаване ясно виждат, че запасите от прехващачи за многослойни системи за противоракетна отбрана наближават критичен минимум.
След две до три седмици интензивен обмен на удари (като се вземат предвид вече изразходваните през юни 2025г. и в настоящата фаза), ракетите Dome, Arrow и Patriot ще достигнат критична точка, в която просто няма да има достатъчно ракети, за да се прехванат надеждно нови залпове. Тогава Иран, ако приемем, че все още разполага с 1000-1500 останали балистични ракети(оценките варират от 1000 до 2500 след загубите), ще може да изстреля най-тежките, най-точните и най-скъпите пускови установки - тези, които поразяват ключови летища, пристанища, командни пунктове и градове с минимално предупреждение поради унищожените радари.
И ако Израел започне да има проблеми с авиационното гориво (удари по рафинерии в Персийския залив, блокиран пролив, логистика, рискове за застраховка на танкери), тогава военновъздушните сили, които в момента обстрелват иранските пускови установки и складове, рязко ще забавят темпото. Без въздушно превъзходство и достатъчен брой прехващачи, наземната фаза ще бъде самоубийствена и много скъпа за САЩ. Ето защо американците бързат с наземните операции, опитвайки се да довършат производството и запасите на Иран от ракети, преди техните собствени и израелските запаси да се изчерпят.
Ето, и защо казвам, че според мен Иран пази Израел за десерт!
Целият конфликт сега е надпревара на изтощение - който пръв изчерпи ракетите, ще загуби и във въздуха!
Предстои да видим!

Автор: Сергей Ценков, фейсбук