ЧЕРЕП НОМЕР КОЙ?

Гледам филма на БНТ за Гео Милев и Йосиф Хербст.

Патетиката на филма може да ви направи уплашен циник.
Защото дали виждате нещо, което виждам аз?
Тормозът и заплахите срещу тия поети и инакомислещи живи хора са като днешните.

Списъците за разправа и саморазправа, проскрипциите са в протосъстояние, но са на същия принцип - “тия не са от нашите”. Заканите чувате ли?!

И щом “не са от нашите” - се почва една спирала от уволнения, остракиране, интерниране и завършва с екзекутиране. Тогава буквално екзекутиране, днес още по мъчително и перфидно.

Кафенетата, кръчмите, компаниите и тогава са като днес разделени - сцепени на две, на три, на четири и на сто.

Разделение, което се изражда в мъст. Идеологии, чужди като раково заболяване, впити в умовете на различните групи. Едните имат власт, другите нямат. Едните убиват другите.

После се обръща наобратно историята. Вторите убиват първите, без съд, без присъда.

И тогава и сега ние не знаем за това колко ги влачат поетите по съдилища. Не знаем къде изчезват. Не знаем как катастрофират. Съвременниците не знаят нищичко. А и не им пука.

На съдебното дело на Гео Милев не идва никой, не идва ни един приятел или съмишленик, дори и единият свидетел в негова полза не се е явил. И тогава е било както сега - защото е най-добре да си траете.

Хора, убити заради думите им.

Защото някои реплики на поетите, примерно в стиховете на Гео Милев са накарали царя да се вбеси. Други са вбесени от Йосиф Хербст. 

Днес знаем кой беснее и с какви думи се саморазправя с журналисти и  инакомислещи. Дори сега имат организации за издаване на присъди на поетите. Последната е от днеска -  БХК осъжда на уволнение поетесата Соня Момчилова. 

Кои са БХК? Те са новата съдебна система?!

Отвън дошли лейбъристи, от Англия и САЩ. 

Говорили с Гео Милев, той изтърсил каквото му е на душата и ги помолил да не му казват името в тия информации за терор. Лейбъристите веднага казват на журналисти във Виена откъде им е информацията.
Гео Милев застава на мушката.

Жена му го търсила по затвори и участъци. И като сега - не й казвали нищо. Тук не е информация.

И сега е така. Кое сега не е така?

Но онова време и днешното време най-много си приличат по омразата. По липсата на разговор между мразещите се. По блокажа на Фейсбук и отказа да свалиш шапка на опонента си, дори за поздрав. Желанието само твоите думи да са думи. 
Всичко друго като думи трябва да умре. 

Тая профанска философия винаги е финансирана и обучавана отвън. Както сега, така и тогава. Врагове на народа, дефинирани по наръчници ту от Берлин, ту от Москва.

Помните ли кой номер е черепът на Гео Милев в масовия гроб на Илиенци?

Това е най-важното число в нашето уж общо живеене. Не защото е на Гео Милев, а защото е символ на едни кървави цикли в нашата история, цикли в които се избиват поетите. 

И се избиват не един друг. А идеология след идеология избива всички поети. От о̀мраз и неразрешаване на инакомислещи мозъци, намиращи се в череп номер… Кой е наред?

***

Можете да подкрепите свободното слово и работата наМартин Карбовски чрез: 

https://www.revolut.com: 
@karbowski

https://www.paypal.com/: 
[email protected]
Или като се абонирате за Пейтриън:

https://www.patreon.com/Martin_Karbowski