Ей, като чуя някой да прави сравнения с турското робство, разбирам, че въобще не знае за какво става въпрос!
Нета е пълен с изрази като „Така, както и турчин не го е клал“, „По-добре турско да стане“ и други подобни.
И най-малка идея си нямате какъв ужас и терзания са изживели нашите деди!
Да те заколят, откраднат дъщерята, обезчестят семейството е било ежедневие. Мъката, ужаса и сълзите в очите можеха да се видят до съвсем скоро у старите хора, които вече не съществуват измежду нас.
До наше село има една улица останала до едно дере. Казва се „Плачи мост“… Като деца баба не даваше да ходим там, караше ни се, ние все там вървяхме, най-смелите влизаха досами дерето. Старите хора ми разправяха:
Дошли турците, заобградили селото, заловили всички. Колко да са били 200-300 човека. Закарали ги до дерето на моста. Който не си сменял вярата, хак с ятагана и го хвърлят в дерето. Тоя ден не знаел пощада, мъже, жени, старци, деца, пеленачета… Ни един не се дал. Писъците, воплите и ужаса се носили из въздуха. Накрая цялото дере се напълнило с обезобразени трупове. Турците си тръгнали. Нямало кой да заплаче за тия изклани българи, от мъка заплакал Моста. Текнали сълзи между камъните. Така и ги намерили с плачещ мост. От тогава е останала тая улица, та да ни напомня.
Вие знаете колко, няколко големи кланета – Батак, Стара Загора и още няколко…
Аз знам за десетки, ей така изклани по 200-300 българи.
Родопа, тая изстрадала планина, напоена с кръв знае всичките, а те са хиляди…
Питал съм дядо, лека му пръст: - Дядо, толкова ли беше трудно да си дадете тая вяра?
Дедо ме погледна с насълзени сини очи и рече: - Не беше само до вярата мойто момче! Беше до това да станеш турчин, затова му казваме и „да се потурчиш“. Не искахме да ставаме като тях, зверове, изверзи и убийци. Значеше да дадеш всичко, което си като българин и да станеш като тях.
Та Дядо ми остави 3 завета тогава:
1. С турчин приятел не ставай.
2. С турчин търговия не подхващай.
3. На турчин вяра нямай.
Гледам днешните българи и знам, че един ден историята ще се повтори. България в момента е беззащитна, оставена на милостта на по-силните, без приятели! Така, както върви, горко на народа български…
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.