Добрата дума, която идва след смъртта
Добрата дума, изречена след Края е ненужна.
Закъсняла, олекнала, лицемерна. Особено в мрежата. Но аз съм чиста пред съвестта си, защото отец Иван знаеше колко го обичам! И колко добри думи съм изричала за него.
Преди около 15 години научих, че някъде около София има свещеник, който дава подслон и храна на изоставени деца, майки и скитници.
Тогава медиите нямаха интерес към него. Може би бяхме само аз и Даниела Сеизова от bTV (Бог да я прости!).
За дядо Иван се говореше, че не връща никого в беда. С талантливия ми колега фотограф borislav.troshev отидохме да проверим ситуацията.
Имаше толкова много деца… Повечето бяха изхвърлени от родителите си. Но там грееха и бяха щастливи.
Отчето ги кръщаваше. Хранеше ги, обличаше си. Учеше ги на базовото добро: труди се, бъди смирен, учи, не кради, не обиждай, прави добрини, помагай, почитай Бога.
Отворихме кампания за приюта му в Нови хан.
Неочаквано за самата мен откликнаха страшно много хора. Обикновени граждани, спортни дейци, бизнесмени, певици, актьори, водещи, пиари, дори политици.
Събрахме тонове с храна и ги закарахме в дома.
После направихме още няколко кампании, за да му помогнем да ги изгледа.
Той не се срамуваше да казва, че има нужда от помощ. Че има високи сметки за ток, или че няма дърва. Това не беше просия. Това беше вик за спасение в името на онеправданите. Това беше писък от болка, гледайки детската сиромашия. Гледайки празнината на сираците.
След години две национални телевизии се опитаха да го омаскарят с най-долнопробните лъжи. Приех го много лично, защото отблизо познавах този човек. Обадих му се и му казах да си гледа здравето и да не се трови с доноси. Той беше смирен, въпреки помията. И ми каза, че няма време да се ядосва, защото картофите и ориза са на привършване.
Добрата дума след смъртта е закъсняла. Непотребна.
Затова по-добре казвайте на хората колко са ценни, докато ги има.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.