Докато всички ние неглижираме дълбоките проблеми на Здравеопазването, ни чакат тежки дни
Автор: Милена Манова
На 40 г. реших, че ще уча за Акушерка, защото тези специалисти липсват поголовно в държавата ни. Четири години редовно обучение, близо 100 текущи изпита, 4 държавни изпита, огромен труд, напрежение, лишения и умора, увенчани на финала с диплома и най-прекрасната “работа” на света - в Неонатология. Нарочно работата е в кавички, защото за мен това е призвание! Горя и се вълнувам, и страдам, и съм щастлива всеки ден, въпреки че вече над пет години я работя.
Но днес подавам молба за напускане. Не заради умората, не заради стреса, не заради отговорността да се грижиш и да връщаш към живота най-ценното за всеки един от нас - детето му…. а заради факта, че отказвам да получавам унизително заплащане за труда си (997 лв основна заплата). Нямам право да стачкувам ефективно.
Молбата ми за напускане е единственият начин да “събудя” обществото и работодателя си. Няма да свърши света ако аз не работя в Неонатология. Но до няколко месеца или години такава няма да има в областната болница, защото след мен не идва никой….. И няма и да дойде за подобна заплата.
Мога да пиша до утре какво представлява само една моя смяна…. но няма смисъл.
Докато всички ние неглижираме дълбоките проблеми на Здравеопазването, ни чакат тежки дни.
Още от категорията
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.