Държавата е на път да затвори легалните фирми за бързи кредити и да остави близо милион потребители в ръцете на лихварите.

Държавата е на път да затвори легалните фирми за бързи кредити и да остави близо милион потребители в ръцете на лихварите. За това предупреждават председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране адв. Николай Цветанов и адв. Венцислав Бенов в разговор с Явор Дачков. Според тях промените в Закона за потребителския кредит заплашват над 15 000 работни места и вместо да защитят хората, ще изтласкат търсенето към сивия сектор. Предстоят промени в Закона за потребителския кредит (ЗПК) — тема, която бързо придоби популярност със заглавия относно „нови правила за бързите кредити“. Този закон обаче урежда условията не само за финансовите институции, но и за банките. Това налага преосмисляне на текстовете за оскъпяването, така че краткосрочните заеми за по-малки суми да бъдат уредени коректно и разбираемо за потребителите по примера на други европейски държави, а не да се оценяват изкривено с текущата формула за ГПР, работеща за дългосрочни банкови кредити. Темата обаче попадна в окото на буря от популизъм, липса на експертност, оценка на въздействието и далновидност.
Нормативният акт не е актуализиран основно от 2014 г., а управляващите разполагат с малко време заради изтичащите срокове за транспониране на Директива (ЕС) 2023/2225. Къде обаче е границата между разумната регулация и агресивната свръхрегулация, която би оставила на пазара в този чувствителен сегмент само лихвари в гаражи, обект на шумни репортажи, особено по избори? 
Легални фирми и сив сектор: Част от проблема е смесването на едните и другите. На пазара има съвсем легитимен сектор – регистрираните в БНБ български и международни финансови институции. Те спазват законите, контролирани са от регулатори, плащат данъци и осигуровки. От другата страна са лихварите – често част от криминалния контингент. Те раздават кредити „на калпак“ от гаражи, нерядко разположени в близост до казина. След това мутрите започват да притискат психически и физически хората, с оскъпяване от 2500%, без никакъв контрол от държавата.
Защо ГПР не работи при бързите кредити: ГПР не работи за малки кредити за кратък период. Не се разбира нито от хората, нито, за съжаление, от депутатите. 52% ГПР не представлява 52% оскъпяване. Пример: за кредит от 1000 евро за 1 месец оскъпяване от 100 евро представлява 10% оскъпяване, но като ГПР е 220%.
Какво е оскъпяването в момента: Реално сега легалните фирми работят със средно между 120% и 140% общо оскъпяване. Лихварите взимат само толкова на месец.
Какъв таван работи: Максимално оскъпяване от 100% е критичната долна граница, а не източник на свръхпечалба. В първата редакция на ЗПК беше заложено оскъпяване, подобно на модела във Великобритания и Румъния. С предложенията между първо и второ четене виждаме популистки наддавания, като това на управляващите е с формула, която на практика блокира кратките кредити: сваля прага от 3 на 2 минимални работни заплати (вместо да го качи поне до 5) и практически налага таван на оскъпяването от 20% до първия месец и 24% при стандартен едногодишен кредит.
Какво влиза в цената на кредита: Включва капиталовия ресурс, разходите за проверки, IT инфраструктура, наем на офиси, разходи за персонал, обслужване на клиенти, загуби от забавени вземания и други. В момента след данъци печалбата е около 6–7%. Прагът от 100% е единственото възможно ниво, което оставя критичния минимален ресурс за покриване на разходите. Под това ниво няма приход, а незабавна загуба още с отпускането на кредита.
Регулиране или закриване: Новите мерки между първо и второ четене, вместо да регулират, закриват легалния сектор в полза на сивия. Наред с това над 15 000 души остават веднага без работа. При груба сметка, ако приемем, че всички са на заплата от 1000 евро (реалните стойности са по-високи), само от осигуровки за 1 месец държавата ще загуби около 3 милиона евро, отделно данъци, сумарно колкото една детска болница на година.
Има ли вакуум на пазара: Близо 1 милион души ползват бързи кредити. Около 50% от тях имат достъп до банково кредитиране, но не всички искат да го ползват, а останалите нямат. 
Финансовите институции изпълняват функция, която банките в значителна степен не изпълняват: обслужват занаятчии и работници със сезонен или нередовен доход, с малки нужди от средства. Търсенето не изчезва, а отива при нелегални кредитори.
Капан за управляващите: Цинично, най-шумни по темата са партии, които имаха 15 години да приемат промени, но не го направиха. Дори от „Продължаваме промяната“, въпреки острите си критики, внесоха предложение за таван на оскъпяването от 100%. Ликвидирането на легалния сектор ще изправи управляващите още през януари пред социален взрив — протести на хора, останали без работа и предадени в ръцете на лихварите.
Достъп до справки: Близо 20 години легитимните фирми имаха достъп до справките за трудова заетост без проблеми. Въпреки обещанията за изравняване на условията с банките, законодателят популистки отказа достъп до регистрите в RegiX и ЕСГРАОН. Парадоксално, държавата изисква кредитна оценка, но отнема инструментите за извършването ѝ. Това допълнително увеличава риска и загубите на легалните фирми. Наред с това се предвижда оспорване на оценките в съда — стъпка, която ще блокира съдебната система и ще свие легалното кредитиране, отново за сметка на разцвета на лихварите.
Други парадокси: При забава клиентът трябва да търпи санкция чрез законната лихва за забава (текущо 10,02% на годишна база, съгласно постановление на Министерския съвет), както е работила досега финансовата система. Тя не може да влиза в общия таван на оскъпяването. Обратното означава потребителят да няма никакъв стимул да връща кредита си навреме. Това ще доведе до спирала от задължения и бум на съдебни дела в и без това претоварената ни съдебна система.
Достъп на КЗП до системите на фирмите – еманация на свръхрегулацията без аналог в света.
Отнемане на лицензи при три нарушения без яснота за какви нарушения, с претенции на законодателя за системност, и то на фона на всичките неработещи условия в закона."