Джефри Сакс: Спрете Нетаняху, преди да ни убие всички

В продължение на близо 30 години израелският премиер Бенямин Нетаняху тласка Близкия изток към война и разруха. Този човек е барутен погреб на насилието. През всички войни, които е насърчавал, Нетаняху винаги е мечтаел за „голямата“ – да победи и свали иранското правителство. Отдавна подготвяната му война, която вече е започната, може да доведе до ядрен Армагедон, който да убие всички ни, освен ако не бъде спрян.

Ориентацията на Нетаняху към войната води началото си от неговите екстремистки наставници – Зеев Жаботински, Ицхак Шамир и Менахем Бегин. По-възрастното поколение вярваше, че ционистите трябва да използват всякакво насилие – войни, убийства, терор – за да постигнат целта си: премахване на всякакви палестински претенции към родина.

Основателите на политическото движение на Нетаняху – „Ликуд“ – настояваха за изключителен ционистки контрол над цялата територия на бившата Британска мандатна Палестина. В началото на британския мандат през 20-те години мюсюлманите и християните араби съставлявали около 87% от населението и притежавали десет пъти повече земя от еврейската общност. Дори през 1948 г. арабите все още превъзхождали евреите приблизително два към едно. Въпреки това, уставът на „Ликуд“ от 1977 г. гласи: „Между морето и Йордан няма да има друго освен израелски суверенитет.“ Превърналият се в нарицателен лозунг „от реката до морето“, който често се характеризира като антисемитски, всъщност е антипалестински боен вик на „Ликуд“.

Предизвикателството пред „Ликуд“ е как да реализира своите максималистки цели въпреки очевидната им незаконност според международното право и морал, които предвиждат решение с две държави.

През 1996 г. Нетаняху и негови американски съветници разработват стратегията „Чисто начало“. В нея се застъпва отказ от изтегляне на Израел от палестинските територии, окупирани през 1967 г., в замяна на регионален мир. Вместо това се предвижда Близкият изток да бъде преструктуриран според интересите на Израел. Основна роля в тази стратегия е отредена на САЩ – те трябва да водят войни за отстраняване на правителства, противостоящи на хегемонията на Израел. САЩ са призовани да водят войни от името на Израел.

След 11 септември тази стратегия започва да се реализира от САЩ и Израел. Както разкри генерал Уесли Кларк, малко след атаките САЩ са планирали „да атакуват и унищожат правителствата на седем държави за пет години – започвайки с Ирак, след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран“.

Първата от тези войни, в началото на 2003 г., е срещу Ирак. Плановете за следващите войни се забавят, тъй като САЩ затъват в Ирак. Все пак САЩ подкрепят разцепването на Судан през 2005 г., израелското нахлуване в Ливан през 2006 г., и нахлуването на Етиопия в Сомалия същата година. През 2011 г. администрацията на Обама стартира операцията на ЦРУ „Timber Sycamore“ срещу Сирия, а с участието на Великобритания и Франция сваля правителството на Либия. Днес тези държави са в руини или обхванати от граждански войни.

Нетаняху е открит или задкулисен поддръжник на всички тези войни, заедно със своите неоконсервативни съюзници в САЩ: Пол Уолфовиц, Дъглас Фейт, Виктория Нюланд, Хилъри Клинтън, Джо Байдън, Ричард Пърл, Елиът Ейбрамс и други.

През 2002 г. в изказване пред Конгреса на САЩ Нетаняху открито призовава за война с Ирак, заявявайки: „Ако отстраните Саддам, гарантирам ви, че това ще има огромни положителни последици за региона.“ И още: „Хората в съседен Иран и на други места ще кажат, че времето на такива режими и деспоти е отминало.“ Той също така лъже пред Конгреса: „Няма никакво съмнение, че Саддам се стреми към и развива ядрени оръжия.“

Лозунгът за „нов Близък изток“ служи като обосновка на всички тези войни. Въведен през 1996 г. с „Чисто начало“, той е популяризиран от Кондолиза Райс през 2006 г. По време на израелските бомбардировки над Ливан тя заявява:
„Това, което виждаме тук, са родилните мъки на новия Близък изток. И каквото и да правим, трябва да сме сигурни, че вървим напред, към новия Близък изток, а не назад.“

През септември 2023 г. на заседание на Общото събрание на ООН Нетаняху показва карта на „новия Близък изток“, в която палестинска държава изобщо липсва. През септември 2024 г. той разширява плана с две карти – едната част на региона била „благословия“, а другата – включваща Ливан, Сирия, Ирак и Иран – „проклятие“, с призиви за смяна на режимите в тези страни.

Войната на Израел с Иран е завършващият ход в тази дългогодишна стратегия. Това е кулминацията на десетилетия екстремистка ционистка манипулация върху външната политика на САЩ.

Официалният претекст е, че Иран е на прага да придобие ядрено оръжие. Това твърдение е несъстоятелно – Иран нееднократно е предлагал преговори за премахване на тази възможност срещу вдигане на санкциите.

Още от 1992 г. насам Нетаняху и негови съюзници твърдят, че Иран ще придобие ядрено оръжие „след няколко години“. През 1995 г. се говори за срок от 5 години. През 2003 г. шефът на израелското военно разузнаване предрича бомба до лятото на 2004 г. През 2005 г. шефът на „Мосад“ казва – до 3 години. През 2012 г. Нетаняху заявява пред ООН, че „остават месеци, дори седмици“. И така – вече над 30 години.

Тази смяна на сроковете не е провал на прогнозата, а умишлена стратегия. Твърденията са пропаганда. Винаги има „екзистенциална заплаха“. Най-важното – твърдението, че преговорите с Иран са безсмислени, е измама.

Иран твърди, че не желае ядрено оръжие. През октомври 2003 г. върховният лидер Али Хаменей издава фетва, забраняваща производството и употребата на ядрено оръжие. Това е официално цитирано на заседание на МААЕ във Виена през 2005 г. и оттогава е използвано като религиозна и правна пречка.

Иран е готов за договор, подкрепен от независима международна верификация. Но ционисткото лоби се противопоставя на такива решения, настоявайки за запазване на санкциите и отхвърляне на сделките.

През 2016 г. администрацията на Обама, заедно с Великобритания, Франция, Германия, Китай и Русия, сключва Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA). Това е историческо споразумение за строг контрол върху иранската ядрена програма срещу облекчаване на санкциите. През 2018 г. под натиска на Нетаняху президент Тръмп се оттегля от него. След реакцията на Иран, обвинението в нарушаване пада върху него, а не върху САЩ – лицемерие и пропаганда.

На 11 април 2021 г. „Мосад“ атакува ядрените обекти на Иран в Натанц. Пет дни по-късно Иран обявява, че ще увеличи обогатяването на уран – с надежда за нови преговори. Администрацията на Байдън отказва.

През втория си мандат Тръмп се съгласява на нови преговори. Иран се ангажира да се откаже от ядрено оръжие, под международен контрол, но с право на гражданско обогатяване. Впоследствие Тръмп се отказва. Проведени са пет кръга преговори – с известен напредък.

Шестият кръг е бил планиран за неделя, 15 юни. Вместо това, на 12 юни Израел започва превантивна война срещу Иран. Тръмп потвърждава, че САЩ са знаели за атаката, докато публично говорели за предстоящите преговори.

Атаката е осъществена не само по време на напредващи преговори, но и броени дни преди конференция на ООН за Палестина, която би подпомогнала решението с две държави. Конференцията е отложена.

Сега войната може да се превърне в глобален конфликт, с участието на САЩ и Европа от една страна, Русия и дори Пакистан от друга. Ядрени сили може да се сблъскат – светът е на ръба на унищожение. Часовникът на Страшния съд сочи 89 секунди до полунощ – най-близо до Армагедон от 1947 г. насам.

През последните 30 години Нетаняху и неговите американски поддръжници разрушиха или дестабилизираха 4000 км от територии – от Северна Африка до Близкия изток. Целта им бе да осуетят създаването на палестинска държава чрез сваляне на правителства, които я подкрепят. Светът заслужава нещо повече от този екстремизъм. Повече от 180 държави в ООН настояват за решение с две държави и стабилност. Това има много повече смисъл от риска от ядрен Армагедон в името на незаконни и фанатични цели.

Източник: Гласове