Експерти: България е уязвима от дронове, липсва цялостна система за защита

България няма изградена цялостна система за противодействие на дронове, а традиционните средства за противовъздушна отбрана не са достатъчни срещу новите заплахи. Това стана ясно от коментарите на експерти по отбрана в предаването „Тази сутрин" по Би Ти Ви на фона на последните атаки срещу кораби в Черно море.

Темата обсъдиха бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, капитан I ранг Васил Данов от Атлантическия съвет в България и полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове.

„Способностите не са достатъчни. Именно затова се налага да се работи много тясно с НАТО", заяви Шаламанов. Според него част от проектите за укрепване на отбраната са били забавени през годините, а координацията между институциите остава проблем.

„Не трябва да вървим след събитията, защото тогава се изпълнява замисълът на неприятеля", предупреди той.

По думите му атаките в Черно море водят до повече несигурност, задълбочават разделението и повишават застрахователните разходи, което в крайна сметка се отразява и на цените за гражданите.

Шаламанов коментира и използването на традиционни средства срещу новите заплахи с думите: „Това е все едно да стреляш с оръдие по врабче".

България разполага със сериозна система за наблюдение на корабоплаването в Черно море, но тя не осигурява същите възможности за откриване на безпилотни апарати, обясни капитан I ранг Васил Данов.

„Българската държава притежава в момента една сериозна брегова система", посочи той. Чрез сензори и радиолокационни средства тя позволява да се следят гражданските и военните кораби, които влизат и излизат от акваторията.

„За дроновете никога не е ставало дума. Тоест ние сме слепи към дроновете", заяви Данов.

Той коментира и различните версии за бързото потъване на атакувани кораби в Черно море. Според него трябва да се разглеждат различни възможности за начина, по който са били поразени. Дълбоководните райони на морето създават условия и за действия на подводници, отбеляза експертът.

Отделно внимание беше отделено на смущенията на GPS сигнала и развитието на технологиите при военните дронове. Полк. д-р Иван Миланов обясни, че някои безпилотни апарати могат да продължат към целта си дори след прекъсване на GPS навигацията.

„Дронът се изстрелва. В един етап се води от оператор. В следващ етап се води от GPS. В последния етап GPS се изключва", обясни той. По думите му апаратът може да разполага с предварително зададени координати и да използва видеонаблюдение, за да достигне самостоятелно до набелязаната цел. „Нито можеш да го отклониш, нито можеш да го заглушиш. Единственият начин да го елиминираш е физически", каза Миланов.

Според него ефективната защита срещу дронове изисква няколко последователни действия – откриване и идентифициране на апарата, преценка дали представлява заплаха, бързо предаване на информацията и използване на подходящо средство за неутрализирането му.

При високата скорост на някои безпилотни апарати времето за реакция е силно ограничено. Затова е необходима национална система, която да осигурява ранно откриване и координиран отговор.

„Това може да се направи само при наличие на цялостна национална свързана система, която го хваща не на 50, а на 100–150 мили, за да има поне две-три минути време за вземане на решение", заяви Миланов.

Според капитан Данов ударите по кораби в Черно море вероятно ще продължат. Той изрази мнение, че те са част от по-широкия натиск върху Украйна и нейната икономика.