Енергийната зима на Европа: риск от нов скок на тока и парното

Центърът за конкурентна икономика и индустрия поставя акцент върху разходите за въглеродни квоти, които оскъпяват производството от въглища. Европейската система за търговия с емисии изисква електроцентралите обичайно да купуват квоти за отделяния въглероден диоксид. Този разход участва в цената на електроенергията. Системата обаче предхожда „Зелената сделка“ и не представлява въведен с нея нов данък. 

Според авторите ограничаването на въглищните мощности увеличава необходимостта от други управляеми източници, особено когато слънчевите и вятърните централи произвеждат недостатъчно. Те предупреждават и за загуба на работни места в мините и централите, както и за натиск върху европейската индустрия от високите енергийни разходи.

Това поставя въпроса за темпото на закриване на съществуващи мощности и изграждането на заместващи мощности, мрежи и системи за съхранение. За България той е свързан и с ролята на местните въглища, но също и с ядрената и водната енергетика, които са част от собственото производство.

В публикувания анализ се посочват оценки за поскъпване на природния газ със 120–130% спрямо равнищата преди войната в Персийския залив. Euronews съобщава за цена на европейския газов показател TTF около 72 евро за мегаватчас, с приблизително 40 евро над равнището преди началото на ударите срещу Иран

Това увеличава риска от по-скъп ток и отопление, но не означава автоматично удвояване на крайните сметки. Цената на тока зависи от производствения състав, потреблението и пазарните условия, а тази на парното — и от регулаторните решения, разходите на конкретната топлофикация и реалното потребление.

В България КЕВР утвърждава цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ продава на определените в закона клиенти, включително топлофикациите. Цените на топлинната енергия са предмет на отделни решения. Затова прогнозата за почти двойно по-скъпа електроенергия от газови централи не може да се представя като вече определено увеличение за българските домакинства.

Допълнителен натиск върху газовия пазар може да създаде и предстоящото прекратяване на руския внос. Пълната забрана за руски втечнен природен газ влиза в сила от началото на 2027 г., а за тръбопроводния — от есента на същата година. Това означава необходимост от заместващи доставки в период, когато международният пазар вече е напрегнат. Consilium
На този фон Брюксел разглежда отлагане с една година на част от изискванията за наблюдение и докладване на метановите емисии при вносните горива. Опасението е, че затрудненията при изпълнението им и рискът от санкции могат да отблъснат доставчици точно когато Европа се нуждае от допълнителни количества. Обсъжданото отлагане все още изисква съответните законодателни решения.

Дори прекратяване на войната не би премахнало незабавно всички разходи. Част от газа за зимата вече е закупена при високи цени, а възстановяването на нарушени доставки и повредени мощности изисква време. Поевтиняване на пазара би облекчило следващите покупки, но отражението върху крайните сметки ще зависи от договорите и начина на ценообразуване.
Така европейските правителства влизат в отоплителния сезон с необходимостта едновременно да осигурят гориво, да ограничат ценовия натиск и да запазят работата на предприятията. За потребителите решаващи ще бъдат продължителността на конфликта, зимните температури и мерките, с които държавите ще защитят домакинствата от новото поскъпване.