Еврокомисарят Хена Виркунен: Български компании ще могат да участват и в гигафабриките за AI

Очаква се догодина да започне прилагането на възрастовите ограничения за профилите в големите платформи, коментира пред "24 часа" зам.-председателят на ЕК и комисар за технологичен суверенитет, сигурност и демокрация

Още акценти:

САЩ и Китай държат силни позиции с усъвършенствани модели за изкуствен интелект, но ЕС наваксва
Пристрастяващият дизайн на Фейсбук, Инстаграм и ТикТок трябва да бъде променен
- Г-жо Виркунен, кои бяха най-значимите теми, които обсъдихте с министъра на иновациите Иван Василев и представители на техсектора у нас?

- Съсредоточихме се най-вече върху европейската конкурентоспособност - как да стимулираме иновациите и инвестициите в технологичния сектор. Разбира се, България играе много важна роля в това, защото тук има и много голям потенциал сред стартиращите компании.

Обсъдихме този потенциал и как да повишим конкурентоспособността на сектора. Важни са и инвестициите, които България прави сега във фабрика за изкуствен интелект, за да увеличи изчислителния капацитет. Така и стартиращите компании ще могат да обучават системи с изкуствен интелект. А с представителите на компаниите обсъдихме и достъпа до финансиране и до пазари.

Често именно това са предизвикателствата пред по-малките компании - твърде голямата административна тежест и бюрокрация, както и трудностите, които понякога срещат при осигуряването на финансиране. В същото време потенциалът е огромен. Затова работим на всички тези равнища заедно с държавите членки, включително с България, за да намалим административната тежест и бюрокрацията, да използваме пълния потенциал на единния пазар на Европейския съюз и да улесним достъпа до финансиране.

Разбира се, вече имаме и новия европейски фонд за разрастване на компаниите, за който отговаря комисар Екатерина Захариева. Смятам, че това е много важна стъпка за нашите стартиращи компании.

- Споменахте гигафабрики за изкуствен интелект, както знаем, ЕС цели да привлече над 30 млрд. евро инвестиции в тях. Създава ли това възможности и пред България и кога ще може реално да използва тази инфраструктура?

- В момента България инвестира най-напред в една фабрика за изкуствен интелект (става дума за BRAIN++ в “София Тех парк” - б.а.). В бъдеще, разбира се, с изграждането на гигафабриките ще бъде възможно и българските компании да участват. Но мисля, че за България основният приоритет сега е да завърши проекта за тази фабрика за изкуствен интелект. Това означава, че ще разполагаме с повече изчислителен капацитет в Европа, защото недостигът му в момента е очевидна пречка.

Когато погледнем развитието на изкуствения интелект, виждаме, че американските и китайските компании имат много силни позиции с най-усъвършенстваните си модели. Миналата седмица европейската компания Mistral AI също пусна на пазара новия си модел, който има много големи възможности. Виждаме, че европейските компании също започват да наваксват. Трябва обаче действително да ускорим инвестициите и този изчислителен капацитет ще бъде много важен.

Затова са важни фабриките за изкуствен интелект, каквито изгражда България, а в бъдеще и гигафабриките, които представляват още по-големи суперкомпютри. За обучението на тези модели на изкуствен интелект е необходим огромен изчислителен капацитет. За Европа е много важно да разполага и със собствени базови модели на изкуствен интелект, за да не зависим само от американски или китайски компании.

Същевременно искаме да подкрепим и индустрията, и публичния сектор в използването на изкуствения интелект за повишаване на производителността и за създаване на нови услуги и продукти.

- Във връзка с бюрокрацията - как отговаряте на критиката, че Европа рискува да стане по-добра в регулирането на изкуствения интелект, отколкото в създаването му? Могат ли европейските компании да се конкурират със САЩ и Китай?

- Често чуваме тази критика. Европейската комисия е твърдо решена да направи работата на бизнеса в Европа по-бърза, по-лесна и по-проста. Искаме да намалим административната тежест и бюрокрацията и да ускорим процесите в Европа. Що се отнася до изкуствения интелект обаче, имаме правила - нашия Акт за изкуствения интелект. В момента го прилагаме по начин, който е много благоприятен за иновациите. Не искаме да създаваме пречки пред компаниите.

Същевременно смятаме, че е много важно да има правила за безопасността и сигурността на изкуствения интелект. В момента на международно равнище се води много широк дебат за необходимостта от предпазни механизми за изкуствения интелект, свързани с безопасността на системите. В Европа имаме нашия Акт за изкуствения интелект. Това означава, че когато разполагате с много мощен модел, трябва да го тествате, преди да бъде пуснат на пазара, и да продължите непрекъснато да го наблюдавате и след това.

Вече прилагаме тези правила, защото е важно гражданите да могат да се доверяват на тези технологии, че са безопасни и сигурни.

- ЕС вече изисква обозначаване на определено съдържание, създадено с изкуствен интелект. Но един дийпфейк може да достигне милиони хора за часове. Кой носи отговорност, ако обозначението липсва, и колко бързо може да реагира ЕК?

- Когато става дума за търговска употреба, съдържанието, генерирано с изкуствен интелект, вече трябва да бъде обозначавано. Тази част от правилата влезе в сила през август. Когато употребата не е търговска, тогава много зависи например от онлайн платформата, защото често именно социалните мрежи разпространяват подобни дийпфейкове.

Те са длъжни да гарантират, че не създават дезинформация. Затова социалните мрежи често трябва да премахват такова съдържание, ако е очевидно, че то например вреди на обществения дебат и представлява пълна дезинформация. Често именно онлайн платформите са тези, които го премахват. А гражданите и потребителите трябва да имат лесен начин да сигнализират платформата за подобно съдържание, за да може тя да го премахне.

Но платформите трябва да го правят, защото са длъжни да гарантират, че не разпространяват дезинформация. При такива силно подвеждащи дийпфейкове те трябва да ги премахват.

- Предлагате забрана за профили в социалните мрежи под 13 години и родителски контрол до 15. Кога реално ще заработят тези ограничения и как ще предотвратите заобикалянето им с чужди профили?

- Предложихме това законодателство съвсем наскоро - през септември. Разбира се, надяваме се Европейският парламент и държавите членки да го приемат скоро, за да можем догодина да започнем да го прилагаме. Предложението има четири основни елемента.

Първият са именно възрастовите ограничения - трябва да сте навършили 15 години, за да откриете самостоятелно профил в социалните мрежи. Следващият много важен стълб е безопасността още на етапа на проектиране (safety by design). Изискваме всички цифрови услуги да бъдат безопасни по замисъл, когато се използват от малолетни и непълнолетни. Затова имаме правила как трябва да бъдат проектирани социалните мрежи, видеоигрите, чатботовете с изкуствен интелект и виртуалните събеседници с изкуствен интелект.

Става дума за вредните функции и за това кой може да влиза в контакт с деца чрез онлайн платформите. Тоест акцентът е върху безопасността и защитата на личния живот при използването на тези услуги.

Третият стълб е проверката на възрастта. Предложихме онлайн платформите да проверяват възрастта на потребителя чрез европейския инструмент за проверка на възрастта. Той позволява да докажете възрастта си, без да предоставяте данните си на онлайн платформите.

Платформите трябва да гарантират, че това ограничение не може да бъде заобикаляно. Четвъртият елемент в нашето законодателство е, че онлайн платформите, или платформите на социалните мрежи, трябва предварително да представят план за спазване на изискванията. Тоест още преди регламентът да влезе в сила, те трябва да покажат как променят дизайна на услугите си, за да изпълнят наложените от нас задължения.

Това е голям пакет и вниманието е насочено предимно към възрастовите ограничения. Но според мен също толкова важна част е безопасността още на етапа на проектиране. Искаме онлайн средата да бъде безопасна за всички, особено за децата, защото днес цифровият свят е много важна част от всекидневието ни. Именно затова не предлагаме всеобща забрана по отношение на цифровите услуги.

Много е важно младите хора също да имат достъп до информация и да могат да поддържат връзка с приятелите си. Но всичко това трябва да е подходящо за тяхната възраст.

- Искате платформите да премахнат функциите, които пристрастяват децата, но именно задържането на вниманието носи приходи. Как ще ги принудите да променят този бизнес модел и достатъчни ли са глобите?

- Да, вече разследваме по-специално Инстаграм, Фейсбук и ТикТок във връзка с този пристрастяващ дизайн и публикувахме предварителните си констатации. В тях заявихме, че тези услуги са твърде пристрастяващи и дизайнът им трябва да бъде променен.

Това е много съществено, защото днес виждаме, че системите за препоръчване на съдържание в много от тези услуги са силно персонализирани. Те знаят много добре от какво съдържание се интересувате и непрекъснато ви предлагат точно такова - нови видеа през цялото време. Изпращат ви известия, включително през нощта, и така нататък.

Виждаме, че това са много вредни функции и характеристики. Затова те са обхванати и от новия ни законодателен акт за децата - подобни функции вече не са разрешени. Защото прекомерното време пред екрана е вредно за психичното здраве на хората.

С тези правила поставяме и ограничения върху това доколко социалните мрежи могат да правят бизнес за сметка на благополучието на хората. Трябва да поставим граници, защото знаем, че по-специално младите хора прекарват в социалните мрежи повече от шест часа дневно през почивните дни и повече от четири часа дневно през седмицата.

- Големите платформи отчитат мерки срещу дезинформацията, но как гарантирате, че потребителите в по-малки държави като България получават същата защита като тези в големите европейски страни?

- Това е много важно, защото днес виждаме, че в социалните мрежи се разпространява много дезинформация. Съгласно нашия Акт за цифровите услуги онлайн платформите трябва непрекъснато да оценяват и ограничават системните рискове, които създават, например за благополучието на хората, за обществения дебат и за изборните процеси. Това означава, че трябва да са въвели съответните практики. Някои социални мрежи например работят с фактчекъри, които им сигнализират за съдържание, а платформите след това трябва да реагират.

Някои от тях имат система за уведомяване и предприемане на действия, чрез която потребителите могат да подават сигнали. Но виждаме, че често платформите не реагират достатъчно бързо. Затова е много важно да си сътрудничим добре и с националните власти, и с неправителствените организации, за да получаваме обратна връзка. Можем да кажем, че всички платформи трябва да се справят по-добре в това отношение.

Защото онлайн платформите и социалните мрежи са много важен канал за обществения дебат. Но те трябва да гарантират, че с тях не се злоупотребява, че не се манипулират и че в тях не се разпространява дезинформация.

Източник: 24 часа