Европа има оръжия, но няма достатъчно войници

Търсят се спешно 100 000 военни

Европейският съюз ускорява превъоръжаването си и мобилизира стотици милиарди евро за укрепване на отбраната, но пред него се очертава сериозен проблем – недостигът на военнослужещи, съобщава euronews.

Европейският комисар по отбраната Андриус Кубилиус заявява, че Европа трябва да е способна при необходимост бързо да разположи около 100 000 военнослужещи, за да възпре евентуална руска атака. Според него, ако Русия успее да събере подобни сили по границите на НАТО, Европа трябва да може да отговори с аналогичен мащаб и да придвижи войници и техника в кратки срокове.

Проблемът обаче е, че европейските армии изпитват сериозни трудности при набирането и задържането на личен състав.

„В крайна сметка трябва да имаме достатъчно хора, които да работят с тези инвестиции", казва Еманюел Якоб, президент на Европейската организация на военните асоциации и синдикати (EUROMIL).

Според него недостигът на кадри не е нов проблем, но войната в Украйна и нарастващото напрежение с Русия са направили ситуацията много по-спешна.

Европейските държави увеличават разходите за отбрана, а НАТО също повиши целите си за военни инвестиции. ЕС вече представи план за мобилизиране на до 800 милиарда евро за укрепване на европейската отбранителна индустрия и въоръжените сили.

Но оръжията, боеприпасите и новата техника няма да са достатъчни без хора, които да ги използват.

Още през 2024 г. Европейският парламент предупреди, че въоръжените сили на континента са изправени пред „сериозни проблеми" с набирането и задържането на военнослужещи.

Европейската комисия подчертава, че отговорността за рекрутирането и задържането на личния състав остава основно в ръцете на отделните държави членки.

Защо войниците напускат?

Проучване на EUROMIL сред военни организации от 11 европейски държави показва, че набирането на военнослужещи се определя като проблематично в повечето страни, докато задържането на кадрите често е оценявано като проблематично или критично.

В проучването участват организации от Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.

Военнослужещите най-често напускат след около 10 години служба. Сред основните пречки пред набирането са конкуренцията от частния сектор, нивото на заплащане и физическите изисквания.

При задържането на кадрите водещи фактори са ниските възнаграждения, трудният баланс между професионалния и личния живот и условията на труд.

Военните организации настояват за по-високи заплати и пенсии, по-добър баланс между работа и личен живот и ограничения върху продължителността на служебното време.

Резервистите – още едно предизвикателство

Според Стивън Евертс, директор на Института за изследвания на сигурността на ЕС (EUISS), проблемът е особено сложен при разширяването на резервистките сили.

Съвременните армии се нуждаят не само от пехотинци и традиционни военни специалисти. Те разчитат все повече на експерти по киберсигурност, логистика, медицина и други високоспециализирани области.

Тези резервисти могат да бъдат призовавани само за няколко месеца годишно или дори за по-кратки периоди, което прави изграждането на достатъчно голям и надежден резерв допълнително трудно.

Така Европа се оказва пред двоен проблем: трябва едновременно да инвестира огромни средства в оръжия и технологии и да намери достатъчно хора, които да ги обслужват и използват.

Ако европейските държави не успеят да решат кризата с набирането и задържането на военнослужещи, амбициозните планове за превъоръжаване може да се окажат ограничени не от липсата на техника, а от липсата на хора.

Според Стивън Евертс усилията на Европа за превъоръжаване не са придружени от необходимите организационни реформи, които да позволят на новата система да работи ефективно.

„Ако работите в IT компания и шефът ви каже: „Слушай, ти работиш за мен", какъв интерес има този шеф да ви освободи, за да бъдете на разположение на националните въоръжени сили?", пита Евертс.

По думите му превъоръжаването не може да се измерва единствено в средства, оръжия и техника. Необходима е и промяна в начина, по който държавите организират военната служба, резервите и отношенията между армията, бизнеса и обществото.

Проблемът засяга и НАТО

Предизвикателството не е ограничено до Европейския съюз. То се превръща и във все по-сериозен проблем за НАТО.

Членът на Комитета по отбрана и сигурност на Парламентарната асамблея на НАТО Спиридон Кириакис работи по анализ на нарастващите трудности при набирането и задържането на военнослужещи. Очаква се докладът да бъде представен в края на ноември.

Според документ на комитета анализът ще разгледа структурните и обществените фактори, които стоят зад кризата с набирането и задържането на кадри, както и последиците за сигурността на Алианса.

Неспособността на държавите членки да разширят въоръжените си сили според новите изисквания на НАТО представлява пряк риск за готовността, надеждността и дългосрочната устойчивост на Алианса.

Доброволци или връщане на наборната служба?

Според експерта по отбраната Крис Кремидас-Кортни сегашните модели на въоръжените сили са недостатъчни за воденето на мащабна война с висока интензивност.

Една от възможностите е държавите да увеличат доброволното набиране на военнослужещи, но друга е въвеждането или разширяването на селективната задължителна военна служба.

Това обаче изисква и промяна в обществените нагласи.

Германия е показателен пример. Когато канцлерът Фридрих Мерц заяви, че иска да превърне Бундесвера в най-силната конвенционална армия в Европа, реакцията в обществото не беше еднозначна.

Последвалите законови промени, включително въвеждането на задължителна военна регистрация, предизвикаха протести, особено сред младите хора.

Европа трябва да възстанови обществения договор

В крайна сметка проблемът с европейската отбрана не е само финансов или технологичен. Той е и обществен.

Европейските държави могат да инвестират стотици милиарди евро в оръжия, боеприпаси и военна техника, но без достатъчно военнослужещи, резервисти и специалисти тези инвестиции няма да осигурят необходимата военна мощ.

Бъдещето на европейската сигурност ще зависи до голяма степен от това дали обществата на континента ще успеят да изградят нов обществен договор около националната отбрана и различните форми на служба.

Именно това е голямото предизвикателство пред Европа: не просто да произведе и закупи повече оръжия, а да намери хората, които ще могат да ги използват, и обществения модел, който да ги задържи в системата.

Според Крис Кремидас-Кортни привличането и задържането на военнослужещи няма да зависи само от организационни реформи. Необходима е и по-широка промяна в обществените нагласи към военната служба.

По думите ѝ, ако военната професия се възприема негативно или е подценявана в обществото, малко хора ще искат да останат в армията, а още по-малко ще изберат да се присъединят към нея.

„Бъдещето на европейската сигурност ще зависи от това дали обществата ни ще успеят да възстановят обществения договор около националната отбрана и другите форми на служба, така че Европа да разполага с необходимите военнослужещи за предстоящите предизвикателства."

Така проблемът с недостига на кадри се оказва не просто въпрос на заплати и условия на труд. Европа е изправена пред необходимостта да промени начина, по който обществото възприема военната служба и личния принос към националната сигурност.