"Фигаро": Брюксел се бои от колапса на френския дълг - гръцката криза ще изглежда като детска игра

Автор: Флорентен Коломп, "Фигаро"

Дефицит, дълг, растеж: Франция се превърна в слабото звено на Европа. Френските лихви са по-високи от италианските, испанските и гръцките, растежът е най-слабият в еврозоната, а в Брюксел вече говорят за „системна авария" и „момент Лиз Тръс". Следят се и проучванията за президентските избори: ако Марин Льо Пен стигне до Елисейския дворец, Съюзът може да остане без двигател.

Материалът е на френския вестник „Фигаро" и е базиран на разговори с европейски дипломати, икономисти и политици в Брюксел и Берлин. Авторите описват как за Париж се очертава „сценарий по италиански", а „гръцката криза ще изглежда нищожна" пред евентуална френска.

„Много е трудно да се предвиди кога ефектът на снежната топка се превръща в лавина." Предупреждението е на Джордж Копитс, бивш заместник-директор на Международния валутен фонд и член на Европейския фискален съвет – независим орган, създаден през 2015 г., след кризата в еврозоната, който съветва Европейската комисия в Брюксел. В тази политическа есен, белязана от скока на доходността по облигациите, преговорите по бюджета на Лекорню, кризата с цените на горивата и началото на президентската кампания, всички погледи са насочени към Франция, където през следващите месеци може да се реши бъдещето на Европа. С чувство на световъртеж пред неизвестното: финансова буря, социална криза, политически обрат – или и трите едновременно. 

В институционалните кръгове и на неформални срещи в Брюксел избрани представители, служители и дипломати следят едновременно кривата на френските лихви и тази на проучванията за президентските избори. Френските официални лица долавят тревогата на колегите си заради последиците за Европа. „Те много добре виждат, че това е изцяло системно", подхвърля един дипломат. И се налага един екзистенциален въпрос: Франция, втората икономика на континента, не се ли е превърнала в слабото звено на Европа?

Франция заема при лихва над 4,7 % по десетгодишните облигации – нещо невиждано от финансовата криза през 2008 г. Разликата („спредът") с германската лихва надхвърля 1 процентен пункт – най-високата от 2012 г. насам, знак за недоверие към страната. С дълг, който се насочва към 121,7 % от БВП през 2027 г. според последните прогнози на „Берси" (френското министерство на финансите), и с очакван дефицит от 5,4 % от БВП тази година Париж вече заема на по-висока цена от Италия, Испания или Гърция – тези бивши „двойкаджии" на еврозоната, които днес му дават уроци. Финансовото разжалване върви ръка за ръка със срив на растежа, който тази година ще е 0,4 % – най-слабият в еврозоната, в сравнение с 0,9 % за Италия, 1,1 % за Германия или 2,6 % за Испания, според последните прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Икономическианализи

Сценарий по италиански