Гюров почти говори, Йотова мърмори. Само че не казват нищо.

Андрей Гюров е добър пример за новия български политически език: гладък, безопасен, европейски, стерилен. Изреченията му са правилни. Подредени са добре. В тях има „институции“, „демокрация“, „европейски път“, „устойчивост“, „диалог“. После разговорът свършва и човек трудно може да повтори една собствена негова мисъл. 
Това е проблемът.
Не че Гюров не умее да говори. А че твърде често говори така, сякаш всяка дума първо трябва да мине през комисия, после през комуникационен съветник и накрая през Ивайло Мирчев. И тук дебатът става опасен. Защото в дебат няма кой да ти подаде следващия абзац. Няма кой да редактира отговора. Няма кой да преведе брюкселския на български.  Стоиш срещу друг човек и или имаш собствена позиция, или нямаш. 
Гюров поне прие поканата за публичен дебат. Илияна Йотова отказа участие преди първия тур. 
Ясно е!
КАНДИДАТИТЕ ИСКАТ ПРЕЗИДЕНТСТВО БЕЗ ДА МИНАТ ПРЕЗ РАЗГОВОР!
Кандидатстваш за държавен глава. Искаш пет години да говориш от името на България. Искаш да свикваш КСНС. Да представляваш държавата.  Да говориш с премиери, президенти, генерали, дипломати. Но един час срещу политически опонент пред камерите се оказва прекалено много. 
Това е абсурд.
Йотова казва: първо нека мине първият тур, после ще говорим за дебат.
Не! Точно обратното.
Първо дебатът. После първият тур.
Иначе за какво изобщо е първият тур? Да изберем двама по плакати, по клипове, режисирани интервюта и партийни агитки, а после да проверим дали могат да говорят с хората? Това е все едно първо да назначиш хирург, а после да го попиташ дали е учил медицина.
МЕДИИТЕ ВЕЧЕ СЕ МЪЧАТ ДА ЗАМЕСТЯТ НЕЩО, КОЕТО КАНДИДАТИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ДАДАТ
Когато основните претенденти не застават един срещу друг, телевизиите започват да сглобяват заместители. Представители на инициативни комитети. Панели. Поредици от интервюта. „Дискусии“. Хора, които говорят от името на кандидатите. „Дебат“ между представители на инициативните комитети на Йотова и Гюров. Не между Йотова и Гюров. Между хора от техните комитети.
Това не е президентски дебат. Това е сурогат.
Все едно да поканиш секундантите на боксьорите и да обявиш мача за проведен. И после се чудим защо предизборният ефир се пълни със странни кандидати и хора, които са там основно защото са се регистрирали.  Когато сериозните претенденти бягат от директното сравнение, вакуумът се запълва. 
Какъвто мат'риал има, той влиза в телевизора, нормалните хора бягат от екраните!
В ДЪНОТО НА ТОВА ИМА И СТАРА ПОЛИТИЧЕСКА СМЕТКА
През 2013–2014 г. Мая Манолова председателства едновременно Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения и временните комисии по новия Изборен кодекс. Провеждат се кръгли маси, говори се за гражданско участие, отваряне на системата, нови правила. Резултатът, който гледаме години по-късно, е прекрасна българска карикатура.
Имаме повече „участие“. Имаме повече кандидати. Имаме повече формални права.
И все по-трудно намираме истински разговор между хората, които реално претендират да управляват президентската институция.
Това беше големият номер на Мая: да измислиш гражданско общество на хартия и да го оглавиш.
Цял живот така. Отваряш вратата широко. После се оказва, че през нея влизат всички, но никой не носи отговорност. Мая Манолова построи политическа кариера и върху тази роля. После стана омбудсман. Днес отново е началник, нейните отново са на власт, а някогашната й съперничка за палавите погледи на другарите от БСП е президент.
ИВАЙЛО МИРЧЕВ СЪЩО ИМА ПРИНОС КЪМ ТАЗИ КАРТИНА
Мирчев е интересен политически феномен. Човек, който дълго време се правеше на технологичната, модерна, градска антитеза на Борисов, постепенно започна да усвоява точно езика, който уж презираше.
Повече улична реплика. Повече персонален сблъсък. Повече демонстративна грубост. По-малко аргумент. Ама си остава Мирчев, не става лидер.
Когато политиката се превърне в състезание кой ще произведе по-остър клип за социалните мрежи, накрая получаваш кандидати, които са много добри в еднопосочното говорене и все по-неподготвени за истински разговор. 
И Гюров плаща цената на това.
Колкото повече изглежда като продукт на политически екип, толкова по-важно става да го видим сам. Без Мирчев. Без говорители. Без комитет. Без предварително сглобен текст. Сам. Срещу опонент.
Точно затова дебатът е нужен.
А ЙОТОВА?
При нея положението е още по-нелепо. Това е човек с телевизионен опит. Човек, който е бил професионален журналист. Човек с години европейска политика зад гърба си. Вицепрезидент. Сега президент.
И точно тя отказва дебат преди първия тур.
От какво точно се пази?
От Гюров? От Христанов? От неудобен въпрос? От отговор без подсказване? От Масква? От момент, в който някой може да ти прекъсне рецитацията и да каже: „Добре, но това не е отговорът“? Йотова отдавна не говори като телевизионния човек, който някога четеше новините. 
Днешният ѝ публичен език е тежък и кух: „Държавност.“ „Национален интерес.“ „Институционална отговорност.“ Думи с големи букви и малко смисъл между тях. Речите ѝ често звучат така, сякаш са минали през петима амбициозни съветници и всеки е добавил по едно „държавническо“ изречение.
Накрая получаваш текст без ръбове. Но и пластелинова политика. Оформяш я както искаш. На следващия ден не помниш вкуса. Като турски домати. 
В ДРУГА ДЪРЖАВА ТОВА ЩЕШЕ ДА Е ПОЛИТИЧЕСКА СМЪРТ
Там ако не се явиш на дебат, изчезваш. Нула. Губиш не само изборите, ами и уважението на хората. Изобщо приключваш кариерата си на политик.
У нас става обратното.
Партийната машина произвежда „основен кандидат“. Социологията го легитимира. Телевизиите го канят. Щабът му пише въпросите на водещите. После пише отговорите. Избират му стола в студиото, оправят му якичката, пудрата.
А избирателят трябва да приеме, че това е „сериозната политика“.
Не.
Сериозната политика е когато поставиш всички претенденти на една маса и заключиш спасителните изходи. Без подсказване. Без представители. Без монтаж. Без „времето ни изтече“. Два часа, три часа, колкото поеме! Всеки срещу всеки! Та да видим кой става!
ДЕБАТЪТ НЕ Е ЗА БАЛОТАЖА
Това е най-важното. Когато останат двама, вече е късно да започваме проверката. Хората вече са направили избор, който не могат да върнат. Милиони бюлетини! 
Тогава БНТ обещават великодушно да ни дадат „големия президентски дебат“.
Чудесно! Ама дебатът има смисъл преди първия тур - да видим кой мисли, кой папагалства, кой знае. Кой има и кой няма нерви. Не ни трябва дебат между двамата след първия тур, да ни изнасилват публично кой е по-малкото зло.
Трябва ни дебат между кандидатите преди да направим тая грешка да ги пратим на балотаж!
Па тогаз да си пуснем гласа в урната!