"Иде нашенската патология" срещу "Иде нашенската музика"

"Иде нашенската патология" срещу "Иде нашенската музика". 

Няколко думи за абсурдните сюжети от последните дни, в които най-изненадващо петроханци ни излезнаха остро отдясно в защита на домашната ракия, а възрожденци и патриоти най-изненадващо ни атакуваха отляво с твърдо "не" на абсолютно задължителния ремонт на паметника на Шипка, който е пред разпад. Но преди това ще започна с новината от деня, която ги занули.

Връщането на костите на цар Самуил в България е тема за българската памет. Това е национален въпрос от духовно естество, защото засяга идентичността на българите. Освен това е изключително актуален политически въпрос, защото поставя северномакедонците на мястото им и показва на Европа, че България има характер и държи на своя национален интерес, който не допуска да ни крадат историята. 

Иронично е, че умните и красивите презират точно този сюжет за националната идентичност и го предават когато им падне, но много държат на сюжета за половата идентичност и го налагат като планетарна идеология. Объркани, нещастни умове.

Връщането на костите на Самуил е национален разказ за връщането на българското достойнство. Това е разказът, който се опитва да наложи Румен Радев. 

Днес чухме доста за големите усилия на предишните, но не разбрахме, защо не се е случило по тяхно време, а знаем, че гърците никога не са имали нищо против да ни дадат останките на Самуил, а в замяна са искали незначителни, при това техни, реликви, а така наречените български професори и наукообразни български идиоти са се дърпали, защото не знаят какво е историческа памет и исторически разказ. Някои от тях сигурно са вземали по някой лев от чужди служби, но все едно.

България не знае къде е гробът на Левски, нито гробовете на повечето си герои. Повечето от българите нехаят за паметта на хората дали живота си за тях и не им пука особено за миналото, освен ако не се е изпружило като застинал примитивен урок от началното училище и заседнал в избирателната им памет, в чийто край се развяват конски опашки и дворци от стериопор. Божидар Димитров даде всичко от себе си в  името на тази халтура, Бог да го прости!

Тази псевдопатриотична простотия е гръбнакът на така наречените патриотични сили, които Волен Сидеров поведе цинично преди 20 години и които днес се раздробиха на Виличии, Възраждане и т.н.

Патология на плиткото национално чувство, което засяда  под мозъчната кора и няма мърдане. 

Точно тази патология днес създава истински проблем пред ремонта на паметника на Шипка, който се разпада и някой ден откъснат камък може да убие някой кривоглав патриот, защото от 100 години това му е първата цялостна консервация и реставрация. 

84 години след официалното си откриване този паметник беше без акт за собственост. Т.е. ничий. Получава Акт за публична държавна собственост чак на 12 февруари 2018 г. Благодарение на Чавдар Ангелов. Толкова за паметта и истинското отношение към нея.

Патриотите от "Възраждане" започнаха истинска война преди две години срещу запазването на паметника поради съвсем конюнктурни политически причини. Див популизъм. 

Днес този популизъм проникна надолу и чисто луди маргинали се хвърлиха да бранят паметника като пречат на ремонта с протести. 

Те казват, че някой иска да открадне паметника и да го разруши без да посочат никакъв сериозен аргумент за твърденията си. Чертаят червени срелки на снимки върху някакви плочи, също както петроханците брояха снежинките на видеата с Калушев. 

Правят се на реставратори и строители, за да си утоляват жаждата за осмислен живот през групов хейт.

Злословят срещу един изключителен човек, който от десет години се бори с всякакви институции и процедури, за да организира ремонта на паметника на Шипка - казва се Чавдар Ангелов и е директор на музея, който стопанисва "Столетов" - и лъжат безобразно без никакви скрупули, знаейки идеално, че така спъват неотложните и крайно наложителни реставрационни работи. 

Това е престъпление срещу паметта. Затова и изпаднаха до четирите процента. Писах същото по повод на Шипка още преди две години. 

Тези от Шипка говорят същото, което говорят лудите от Петрохан - "нещо са видели". Това е аргумента за всичко. Някой нещо е видял. Някой нещо иска да ни прецака. Има много сериозна конспирация срещу домашната ни ракия. 

Олигофрени, бе! Неспасяеми олигофрени!

Много отдавна имам теория, защо са се родили мутрите в България - не е само от криминален манталитет и алчност, а от сблъсъка с тази масова българска олигофрения, която е неспособна да извърши едно организирано, разумно действие и да сътвори ред. 

Единственото на което е способна е да го разгражда непрекъснато с късото съединение в главата си, което протича вместо мисъл и го компенсира със сприхава страст, която минава и заминава без да остави следа.

Мутрите организират тази пихтия чрез сила, защото иначе не може да се организира ред и да се създаде резултат. 

Ако има държава, тя трябва да разгони с полиция и с груба сила всички луди от Шипка, за да се продължи ремонтът на паметника и да се приключи с това олигофренично изтъпление на идиоти, които се снимат по телефона и пускат лайфове. Това е истинско малоумие.

Тия са от патриотичните петроханци.

Някой иска да разруши паметника на Шипка. Ама защо? Нещо са видели.

Същият дебилизъм като умнокрасивите идиоти, които продължават да циклят в педофилията на един психопат и убиец на деца и да питат за останалите 13 формални експертизи, които ще докажат, че някой друг ги е убил, защото нещо са видели. 

Луди та луди. Откачалки.

На този фон един лгбт социопат от градската десница излиза да защитава домашната ракия на селската левица.

Просто да полудееш. 

Докато останалите правят усилия все пак да върнат нещата към нормалния им порядък, който започва от възстановяването на паметта и връщането към високите разкази за нас като българи и като общност. 

Разкази, които изпаренията от домашна ракия и криминалната хроника по новините упорито се опитват да удавят в битов примитивизъм. Бит и душевност на нашия народ.