Иран и предизвестените рискове за нас

Иран и предизвестените рискове за нас
Георги Караславов
· 16:19 / 25.07.2026

Малко предистория на конфликта накратко

САЩ съвместно с Израел предприеха агресивни военни действия към Иран и на 28 февруари бомбардираха Техеран. Бе убит върховният лидер Али Хаменеи, заедно с висши членове на правителството. Освен това, цел на бомбардировката бе иранското девическо училище, при което загиват над 170 души, предимно деца. Иран в отговор блокира Ормузкия проток и атакува с дронове и ракети обекти в съседните държави и Израел. С това започва поредната война в Близкия изток.,
През последните месеци сме свидетели на един труден и твърде опасен валс по ръба на бръснача между Вашингтон, Техеран и Тел-Авив (вкл. Бейрут). Всички тези държави са в капана на спиралата на конфликта, лашкайки се между мира и войната с нарастваща интензивност в размяна на военни удари и реална възможност да ескалира в други държави и региони.

За този период на военни действия и усилия за намиране на мирно решение Иран успя да нанесе успешни удари по военни обекти и бази на САЩ, както и по енергийни и петролни съоръжения в Бахрейн, Ирак, Израел, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства, Айзербаджан, Кипър. Прихванати и унищожени са ракети и дронове над Турция и Йордания.

Военните възможности на Иран постоянно изместват тяхната далекобойност, както и легитимните цели, които стават обект на удари поради използването им от САЩ за нанасяне на удари по цели и обекти в Иран и Ливан. Такива са случаите от:

1 март 2026 г. – удар с дронове по военната база на Великобритания в Кипър, което предизвика мобилизация на военните сили на Европа и НАТО.
21 март 2026 г. Иран изненада света с възможностите си да поразява далечни обекти – изстрелва ракети по съвместната американо-британска база Диего Гарсия намираща се на 4000 км в Индийския океан. Базата Диего Гарсия се намира на островите Чагос и е една от двете основни бази, които САЩ използва за нападателните си операции в Иран.

4 и 9 март 2026 г. – Свалени са ирански ракети над Турция.

10 март 2026 г. – Макрон обявява, че Франция ще се намеси военно в конфликта с международна „отбранителна“ мисия за отварянето на пролива.

След серия от провалени опити и инициативи за мир, на 30 март Иранският парламент повдига въпроса за излизане от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и приема проект на закон за събиране на такси за преминаване през протока Ормуз. Слагането на дневен ред възможността Иран да се оттегли от Договора за неразпространението на ядрено оръжие повдига въпроса дали Иран няма да бъде принуден против волята си да произведе ядрено оръжие и да го използва при необходимост. Уставът на ООН предоставя в чл. 51 правото на самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу страна член на ООН.

7 април 2026 г. – Тръмп заплашва с унищожаване на „цяла една цивилизация“

През следващите дни започват дипломатически совалки за намиране на мирно решение на конфликта, както и преговори с посредничеството на Пакистан.

През май месец се постига поредно спиране на огъня и шанс за мир.

За съжаление, мирно решаване на кризата не се очаква.

Какво се случва с „неутрална“ България?

Испания и други държави отказаха да дават територията си и военните бази на САЩ за нанасяне на удари по цели в Иран. САЩ бързо видяха шанс в Румъния и България, които да поемат тази отговорност. Трябва да е ясно, че войната на САЩ и Израел срещу Иран НЕ Е война на НАТО! Много държави в Европа не одобряват тази агресивна (и ненужна) война, но българският политически елит в стремежа си да се докаже колко верен съюзник е на САЩ, се съгласява да бъде въвлечена страната ни в този конфликт, макар и косвено с всички последици за България.

След като кабинетът „Желязков“ разрешава на гражданското летище в София да се разположат военни самолети тип цистерни (уж за „учение“) за зареждане на самолети във въздуха, Иран не закъсня с реакцията си, въпреки, че през това време се водят преговори в Женева за спиране на конфликта и постигане на договореност. С Вербална нота от март 2026 г. Иранското посолство се обръща към българското министерство на външните работи с призив за въздържане от всякакви действия в подкрепа на американската държава, в това число и разположението на самолети на САЩ на летище „Васил Левски“. В заключение заяви, че „Ислямска република Иран си запазва правото да предприема всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси, в съответствие с международното право.“

Служебното правителството на България в лицето на министъра на външните работи Надежда Нейнски се опита да омаловажи сериозността на нотата, но на дипломатически език такава нота е сериозно недвусмислено предупреждение към страната ни, без да е ултиматум.

При встъпването на новото правителство на Румен Радев, престоят на тези самолети беше удължен до края на юни с условие визите за САЩ да отпаднат. Самолетите бяха изтеглени от летището след появилата се възможност за мир и спиране на огъня със зрелищно подписване на споразумение за 60 дневно примирие и начало на преговорите между САЩ и Иран за намиране на изход и мирно решение.

Въпреки този привиден „успех“, Тръмп на 8 юли 2026 г. обяви едностранно край на примирието и възобновяване на ударите.

В тази ситуация на постоянна ескалация, правителството на САЩ с дипломатическа нота от 17 юли 2026 г. се обръща към българското правителство да разреши военни самолети да кацат и използват авиационната база в Безмер за извършване на военни операции в Близкия изток. Правителството на България с РМС № 558 още на 20 юли предлага на Народното събрание да „разреши пребиваването на територията на Република България на до 8 военни въздухоплавателни средства, тип КС-135, с техните екипажи, до 250 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и летищно оборудване от въоръжените сили на Съединените американски щати, КОИТО ЩЕ ОСИГУРЯВАТ ПОДКРЕПА НА ОПЕРАЦИИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК, и разполагането им в авиационна база – Безмер, в периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г.“

Иран не закъсня да реагира мълниеносно:

Говорителят на Министерството на външните работи на Иран Бакай зае ясна позиция в отговор на изявленията на българския премиер относно преразглеждането на искането на САЩ за разполагане на военни самолети в страната, за да предприемат действия срещу Иран. Бакай подчерта, че „българското правителство е добре запознато с незаконността на американските атаки срещу Иран и грубото нарушение на Устава на ООН“ както и „че всяко участие в подготовката и изпълнението на тези атаки се счита за съучастие в извършването на престъплението агресия и военни престъпления.“ Същият ден, 21 юли, Иран изпрати протестна дипломатическа нота до България на заради възможността самолети-цистерни на САЩ да бъдат разположени на летище „Безмер“ за подпомагане на военните удари по Иран. Парламентът вече одобри разполагането на самолетите-цистерни на летище „Безмер“ и самото им участие във военните действия в Близкия изток може да се изтълкува от Иран като „Casus Belli” спрямо нас.

Българските официални лица побързаха да разяснят и успокоят народа, че няма реална опасност за България:

– Президентът Йотова в медиите увери, че „България няма да бъде страна в конфликта с Иран“.

– Министърът на отбраната Стоянов заяви, че „Нямам притеснения за разполагането на американски самолети на летището „Безмер“ … „както до сега България на е станала част от конфликта в Близкия изток, макар американски самолети да са били у нас, така няма основание това да се случи и сега“… „Летище „Безмер“ е част от съвместни съоръжения за ползване“

– Зам. председателят на парламентарната група „Прогресивна България“ Слави Василев изригна в медиите за разполагането на американските самолети на българска територия „Ето това е национален интерес!“

– Бившият министър на отбраната Николай Свинаров каза пред bTV „Щом американците искат това летище, значи то ги устройва. Ние няма как да разсъждаваме какво точно ще правят…“

– Министерство на външните работи излезе с декларация в отговор на предупреждението от Иран, че „Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток“, както и че по дипломатически път иранската страна е изложила позицията си по темата за евентуалното разполагане на самолети на Военновъздушните сили на САЩ в България.

Часове по-късно Тръмп заплаши да удари ядрените обекти на Иран и да ги унищожи. В тази връзка, иранската информационна агенция разпространи ултимативно съобщение, което не е за подценяване: „Престъпна Америка заплаши да атакува ядрените и чувствителни центрове на Ислямски Иран. Обявява се, че ако агресивната и терористична армия на тази страна навлезе в такъв етап, ще го разглеждаме като разширяване на войната в региона и всички интереси на Америка, съюзниците и поддръжниците на тази злонамерена и зла страна ще бъдат обект на мощна атака от въоръжените сили на Ислямска република Иран.„

Като се поучим от историята на конфликта от февруари до ден днешен, трябва да сме наясно, че Иран няма да се поколебае да нанесе удари по всички обекти за съвместно ползване, които САЩ използват за осъществяване на удари по цели в Иран, вкл. и на територията на България. Правителството би трябвало да е наясно, че българската територия изцяло попада в обсега на иранското оръжие – както на дронове, така и на балистични и хиперзвукови ракети.

Как стои този въпрос от гледна точка на международното право?

Какво е „неутралитет“? Накратко, това е състояние, в което една държава не взима страна при въоръжен конфликт между две или повече държави.
Обичайна практика е когато при въоръжен конфликт между две или повече държави, страната, която не желае да бъде въвлечена в конфликт, следва да обяви изрично своя неутралитет (Хагската конвенция) и в какво ще се състои този неутралитет. Ако на нейна територия са разположени военни единици, тя може да поиска същите да бъдат изтеглени или да останат, но при строги условия.

Основен принцип в междудържавните отношения в условията на неутралитет при въоръжен конфликт е принципът, че всяка военна подкрепа (оръжие, боеприпаси, войска, логистика, и т.н.), която оказва една неутрална държава (или група държави) спрямо друга страна намираща се във фактическа война с трета, се счита за нарушение на статута на неутралитет и съответно подлежи на контрамерки, включително и военни. Неутралните държави, за да не бъдат въвлечени във военните конфликти, следва изрично да се въздържат от предоставяне на територията си на една от враждуващите държави за подготовка и/или нанасяне на военни удари по цели на противниковата страна, но също така и да се въздържат било пряко или косвено под каквато и форма от предоставяне на оръжие, на муниции или друг материал за оръжие (чл. 6 от Хагската конвенция ХIII). Неутралните държави са добра възможност за използването им като посредник при решаването на междудържавен спор или въоръжен конфликт.

Самото предоставяне на територията ни чрез авиобазата Безмер да бъде използвана от САЩ за разполагане на военна техника (самолети-цистерни) за подпомагане на войната с Иран е в нарушение на тези конвенции за статута на неутралните държави и ни поставя в правната позиция на (съ)участници във военния конфликт в Близкия изток. При така сложените обстоятелства, Иран има пълно право и свобода да предприеме контрамерки по потенциални цели в България, които САЩ използва, не само да защити себе си, но и да пресече доставката на гориво за американските изтребители – например може да стане обект на удар дадено летище в България – Безмер, Граф Игнатиево др., на оръжия и боеприпаси или обекти, които служат за плацдарм за прехвърляне на военни подразделения за военните театри. Друга възможност е да бъде потопен транспортен кораб или да бъде свален транспортен самолет пренасящ въоръжение за войната с Иран. Статутът на неутралитет, особено неговата злоупотреба в даден момент не благоприятства за овладяването на даден конфликт, а способства за неговото разрастване към съседни страни и региони, което може да предизвика неконтролирана верижна реакция на кризи и избухване на нова глобална война.

Агресията на НАТО срещу Сърбия започна без да има оторизация НАТО от Съвета за сигурност на ООН съгласно Устава на ООН при условия на заплаха за международната сигурност и мир на планетата. Този прецедент позволи на определени Велики сили и обособяването на еднополюсната система с един безусловен хегемон в лицето на САЩ да предприемат самостоятелни действия без да се съобразяват с действащите норми на международното право. Това доведе до затихване на авторитета на ООН при управлението на кризи и предотвратяване на тяхната ескалация.

Трябва да се прави ясна разлика, че държавите в своите отношения и действия могат да извършват НАРУШЕНИЯ на международното право, докато техните ръководители, военни и държавни служители могат извършват освен нарушенията, и съответните ПРЕСТЪПЛЕНИЯ със своето поведение, заповеди и решения.
Международното право в годините на Втората световна война, особено след нейния край, се развива и се появява една нова категория „Международни престъпления“. В тях попадат „Престъпленията против мира“ (провокиране, планиране, подготовка, започване или провеждане на агресивна война или война в нарушение на международното право, договорености с други държави, споразумения, пактове, както и участие в планове, заговори за участие във война или подтикване към война) и „Престъпления против човечеството“ (тук са геноцида, етническо прочистване, робството, преследването, насилието на базата на религия, етнос, принадлежност, политическа ориентация и др.). Тези термини се срещат за първи път в Нюрнбергските процеси срещу военните престъпници от Райха, както и в т.н. „Народни съдилища“ към техните съюзници и виновници за Втората световна война. Тук се появява и Персоналната отговорност, освен тази на държавата при извършването на военни престъпления против мира и човечеството. Всеки, допринесъл за нарушаването на основните норми на международното право и правата на човека носи съответна наказателна международноправна отговорност за действията си довели до появата на вътрешен и/или междудържавен конфликт.

Пред международното право, което сме приели да спазваме и изпълняваме, са безпочвени усилията и опитите на държавните ни ръководители да се оправдават и да ни разясняват каква и колко безопасна е политиката на България в конфликта на САЩ и Израел против Иран, както и колко много ще спечелим от него.
Въпреки привидния неутралитет на България, която не е част от военния конфликт в Близкия изток, но с действията си вече подкрепя САЩ и Израел във военния конфликт с Иран чрез предоставяне на територията си за военните операции. По този начин се озоваваме в позиция на страна агресор и участник във военния конфликт (съгласно чл. 3 ал. f от Резолюция 3314 (ХХIХ) на ОС на ООН) и страната ни се превръща в легитимна цел, както и да понесе ответни удари.
Ако такъв сценарии се осъществи, дори нашето членство в НАТО няма да може да ни спаси, въпреки прославения чл. 5.

На всички ни е известен този чл. 5 и неговото разширение в чл. 6 от Вашингтонския договор от 1949 г. (Договора за НАТО)

При внимателен преглед на тези членове, става ясно, че същите не предвиждат АВТОМАТИЧНО обявяване на война или започването на такава от страна на съюзниците ни по договора. Това е много деликатна и тънка граница, която дава право на държавите-членки на НАТО да прибегнат до алтернативни методи за печелене на време, вкл. невоенни, и едва ли ще се хвърлят в огъня и месомелачката да спасяват държава-членка, предизвикала едностранно един чужд конфликт да я засегне.

Тези членове от Договора за НАТО са основно за страни, чийто държавни ръководители, непознаващи нюансите, в стремежа си да се покажат/докажат пред Големите в НАТО като надеждни съюзници, ще се хвърлят сляпо в конфликта с всички последствия, без да отчетат причините за тази ескалация.

Войната в Персийския залив НЕ БЕШЕ започната от Иран срещу САЩ и Израел. Тя беше започната с агресивното нападение на САЩ и Израел върху Иран. Всички военни бази в региона, които са на САЩ (не са на НАТО) бяха обект на удари от армията на Иран. Същото може да стане и с България. Договореността за съвместно ползване на тези военни бази на България със САЩ от гледна точка на Иран се превръщат в обект на удари.

Каква ли ще е цената и кой ще я плаща?

Ще я плаща клета България, изстрадалият български народ.

За какво?

Какво печелим? – За чужд интерес курбан да ставаме.

От Вихра Павлова