Искам да се обърна към хората от моята генерация, Х-рите. Хора, чувствате ли се използвани?

Искам да се обърна към хората от моята генерация, Х-рите. Хора, чувствате ли се използвани? 

Участвал съм като редови протестър във всички протести, от 89-та до 2013-а. Не им помня бройката, десетки са. Поредиците им се преплитат, помня ясно първите няколко - първия следдесетоноемврийски през 89-а (той беше организиран от БКП, хаха, помня славчо трънски и младенов, на него, представете си). 

Имаше и един строител, медалист, който отпуши бурята - нарече БСП "мръсна партия" и кула от пясък, която пада - и отпуши бурята и ревовете. 

Помня втория през 89-та, веднага след първия - тоя беше първия истински, помня берон, петко симеонов май,  а джендема пя на китарата за страната на намусените великани и "вашите кожи ще виснат по стените" - това за бкп; берон или друг грабна микрофона и каза "никакви кожи по стените", т.е. мирен преход. там се появиха за пръв път и българските турци, които всъщност бяха български помаци и си поискаха имената, което хвърли раждащото се сдс в смут - дори не знаеха/хме, че на помаците през 70-те са сменяли имената. 

После не бяха митинги, не бяха стачки, не беше чудо - първа окупация след първите избори, на университетите в София - разделях окупационните си сили между софийския и лесотехническия (втория ми идваше по близо), обсади на парламента, хора, камъни и хвръляни парчета лед в една ледена зима, когато ни гониха по паветата с палки след 2-3 часа търпение а аз избягах през уличката зад паметника на коня, само че имаше и полицейски засади по криви улички и бяха доста маневри, за да не изям палките, повечето маневри, успешни. И т.н. 

Прибирах се при мама и и тати - защото бях сополанко, като горд революционер и гордо им разказвах какво става. Губят ми се и ми се преплитат протестите. Баща ми се опита да ми каже - както и един друг познат, всъщност, на Дида баща и, което е странно, "ама, те не са ли платени протестите, така казват?" - полудях, как платени, кой да раздава пари, всичко е истина, всичко е истинско. Баща ми беше достатъчно разумен да не спори с мен - само, ама "раздавали резени салам и хляб на протеста, това не е ли купуване" - аз - кой да ги раздава, и троха не съм сложил (и 90-та, и 96-та беше гладно - не за мен, но за мнозина). Ама какво ядете докато окупирате университета? аз горд - "нищо!" Ама беше вярно. "Е, хубаво, дано успеете..дано сте щастливи.."  

20 години по-късно прочетох за курабийките, дето ги раздавала американската държавна секретарка Нюланд на евромайдана през 2014-а. Вярно било, поне за някои протести. 

Може и да са раздавали нещо когато беше нашия евромайдан, през 90-те. Де да ги знам. Тогава протестирахме за незабавна шокова терапия - нямахме време да живеем. това през 94-та 6-та. Това беше изхода. 

30 години по-късно научих, че Щатите бяха осигурили стабилизационен фонд от 5 милиарда долара за злотата в Полша, за да успее шоковата им терапия. За нас не бяха осигурили. За нас нищо - виденова зима. Обаче скачахме без парашут, аз подкрепях, без да знам че без тоя фонд след скока се размазваме на тротоара гарантирано; имаше хора ни казваха какво следва. за нас бяха тайни комунисти и ченгета, провокатори. 

И баща ми се опита да ми го каже. Но отстъпи на революционния ми порив - "дано знаете какво правите". Да ама не знаехме. 

Ама го направихме - и стачките, и окупациите, и демонстрациите, и блокадите на парламента. 20-30 години по късно съм се чудил като как БНР и БНТ винаги бяха с нас в тия ситуации. Даже и те протестираха, символично. Питал съм се сега, не тогава. 

Тогава мислех, че е естествено централните медии да са с нас, нали бяхме доброто. Сега мисля, че не е било никак естествено - работодател им беше контролираната от бкп държава, иди ритай, но бкп не смееше нищо да направи ни на телевизионери, ни на тия от радиото и те по цял ден пускаха химна на протеста - май лет ит бе беше. И интервюта. Даже мене ме интервюираха, хаха, като редови протестър. Като малоумен, тривиален редови протестър, който гарантирано ще им върне пропагандата обратно, ако ме разбирате. Но това сега, тогава не ми изглеждаше така, бях герой на острието на бръснача в неравна битка с комунизма. сляп за много неща, за които, като се върна назад във времето и ми изглеждат, странни, а не естествени. 

Спорил съм с баща ми, че протестите и окупациите са спонтанни. "Не е възможно - тука има палатки, храна, кой ви ги осигурява?Кой ви казва къде да отидете"? Аз - "аз съм синът ти, на мене ли не вярваш. Всичко е спонтанно. Това са едни прекрасни хора" - и той млъкваше, не му се спореше с идиот. Не знам. След 30 години, се чувствам използван и пълна, малоумна, глупава, надута пешка идиот, чийто малко мозък е бил продухан от невидими сили, много могъщи и знаещи. 

Чувствам се използван глупак. Няма го баща ми да му се извиня, да му кажа "прав беше". 

Вие, приятели от нашата генерация, как се чувствате? 

Бяхме стотици хиляди по протестите, мнозина от хората тогава би трябвало днес да са в листите ми на ФБ. Мисля си за миналото и..не знам. Вие, чувствате ли се използвани?