Как ще продължат исландците да се гледат в огледалото знаейки, че техният суверенитет не е отнет в полза на началнички като Урсула?

На мъдрите, компетентни, прозорливи, чаровни и дълбоко уважавани навсякъде евро-ръководители не им върви с референдумите през годините. Може би затова в България нямаше референдум за влизане в Еврозоната и ето, вътре сме. Има един такъв бъргарски жаргонен израз – да се увътриш. Е, увътрихме се. Но пък в просперираща Исландия имаше референдум и то не за влизане еврозоната, там си харесват исландската крона. Не дори за влизане в евросъюза, а за възобновяване на преговорите за присъединяване към ЕС. И исландците казаха “Не” – дори възобновяване на преговори не желаят. Европейци са си, западни хора, даже северо-западни, дори без евро и без Урсула и Кая за големи наднационални началнички. Но аз все пак зорко следя евро-наратива, чета и слушам верните на съюза наблюдатели, анализатори, коментатори, агитатори, разяснители и направо ес-будители. Затова се замислих - "не" ли е казала Исландия или по-скоро... "ньет"? Исландия стана Русландия. Хибридландия и Пропагандландия.

Рейкявик се обърка и отклони от евроатлантическия курс като заглушен дрон над мутренски ресторант в София. А защо им позволиха референдум, каква демокрация е това? В Исландия не видяха ли как след забранен референдум цените в България скочиха само от два до три пъти? Сега, там може да имат страхотен стандарт, да са общество на високото доверие и качество на живот, но можем ли с ръка на сърцето, а и на други органи, да кажем, че Исландия е в "Клуба на богатите"? Ми не можем. А и да можем, ще се потвърди ли това от ЕКСПЕРТИТЕ? Изобщо, защо Исландия се отрече от ценностите на демокрацията като свидетел от своите показания след кратък престой в "Осемте джуджета"? Кой разпореди това без(ЕС)образие? И като говорим за безобразия – как ще продължат исландците да се гледат в огледалото, знаейки, че техния суверенитет не е отнет в полза на началнички като Урсула. Нали това е целта на обедидена Европа. Обединена в обятията на женски стихии като фон дир Лайен и Кая.

Помня как председателят на Европейската комисия Урсула получи престижната международна награда „Карл Велики“ за службата ѝ в полза на Европа. Удивителната и умопомрачително удобна Урсула фон дер Лайен бе избрана, защото, според организаторите, е „силен глас за Европа в света“. Уважаеми организатори, Урсула е силен глас за Европа, колкото изпиването на половин литър домашна ракия преди обяд е силен сигнал за трезвеност. Колкото СV-то на инстаграм инфлуенсърица с участие в риалити формати и минало на дългогодишен професионален туризъм в Дубай е знак за целомърдие и хигиена. Урсула като олицетворение на евро-бюрократичния консенсус за континента ни е това, което беше последната лятна буря с градушка за неподготвената София и нейните измъчени улици, подлези и шахти. Да дадете награда на фон дер Лайен за нейната роля в Европа е като да отличите застрахователите в България от 90-те за техния диалогичен и дипломатичен подход в работата с клиенти. Урсула за Силна Европа е като тик-ток рецидивист на събитие с експериментален джаз – нещо не ни се връзва. След награждаването си самата разследвана преди време за Пфайзергейт и чатгейт началничка реагира в социалните мрежи и заяви, че наградата „дълбоко я е докоснала“.

А наградата носи името на Карл Велики, който е смятан за първия обединител на Европа и съответно се дава на други „обединители на Европа“. Може би е станала някаква грешка. Сигурно са искали да отличат шефката на Европейската комисия за обедняването на Европа, а не за обединяването. Но не, наистина от години се разгръща могъща – поне медийно и финансово, ако не по смисъл – кампания за подмяна на реалността пред очите ни. Сменят действителност все едно сменят плочки за баня. Наградата била заради нейните действия покрай пандемията, зелената сделка и войната в Украйна – точно сферите на умопомрачителни управленски провал. Значи влизаме в редовете на „Алиса в страната на чудесата“ и всичко е наопаки. Само, че новата версия е „Урсула в страната на чиповете за перални“.

Заешката дупка е премахната, за да се сложат соларни панели, а хъмпти-дъмпти се идентифицира като цветнокожа жена. Но всъщност едва ли има по-точна дефиниця за управлението на Европа в последните години – провал, който получава приз. И златната статуетка за зелена истерия и затворена ядрена енергетика печели... Германия. Отличие за поддържаща роля във вдигането на престъпността на Европа получава Белгия. Наградата за цялостно творчество в областта на разрушението на един континент се връчва на Ангела Меркел. Тук има нещо особено цинично. Те не просто не признават проблемите на нашия общ дом и велика цивилизация. Те ги задълбочават и после се награждават. В последните години Европа изостана технологично и икономически от САЩ и Китай, започна процес на деиндустриализация, престана да бъде световен фактор във външната политика, претърпя каскада от унижения. А мигрантската криза, нападенията, престъпленията, разкритията за паралелни общества, тормозените и смазани местни хора… Не Карл Велики – Урсула и останалото началство на съюза трябваше да получат награда на името на Троцки защото под тяхно ръководство продължава перманентната революция – културна, икономическа, демографска, енергийна и в крайна сметка - катастрофална.

Да припомним как докато сглобяваше настоящата Европейска комисия Фон дер Лайен се интересуваше най-вече от постигането на полов паритет и оказваше натиск върху по-малки държави да сменят вече предложените мъжки кандидати за европейски комисари. Дори след изтичането на крайния срок напрежението продължаваше с информацията за страни, които послушно следваха диктатите на новия стар председател за равнопоставеност между полите и панталоните в екипа на комисията. Лидерство, дойстойно за награда. А според някои западни издания за пръв път отличието Карл Велики е било подплатено с 1 милион евро, които според донорите трябвало да бъдат дадени за про-европейски проекти.

С други думи Урсула е уредена и с „мазнинка“, както казваха водещи български евроатлантически политици. Управлението на иначе великите обединени европейски държави може да се сведе до някои примери на шантавите неща, които се случват в тях. Те са като умалени модели на цялостната визия на Урсула за Европа. Визия, получила не на референдума в Исландия. Такъв умален модел беше случката с театър в Париж, заплашен от фалит след като стотици бездомни африкански мигранти го бяха окупирали и не искаха да го напуснат повече от месец. Постановките бяха отменени и служителите щяха да изгубят работата си. Но как започва всичко – самият театър има явно заявен ляво-либерален профил, социална насоченост и кани мигрантите на безплатна конференция за приемане на бежанци.

Според „Таймс“ повече 250 африканци са отишли, но после са отказали да напуснат. В следващите дни бройката се е увеличила. А тяхното първоначално приемане е било окуражавано от активисти, разбира се. От театъра били съобщили, че е „немислимо“ да изхвърлят мигрантите на улицата през зимата, но в същото време плъзнаха тежките оплаквания, че след отменените постановки няма пари да се плащат сметките и заплатите на 60 служители. Наречете го парадокс на прогреса. „Не може да изхвърлим мигрантите на студено през зимата да замръзнат, но заради тях сега не може да си платим сметките и всички ще останем на студено през зимата да замръзнем.“ Някой по-мелодраматимчен тип би казал- Един окупиран театър като символ на един окупиран континент.

А някой исландски Ганя просто ще рече – Не!