Историята на дете, водено с белезници, далеч от майка си...

Историята на дете, водено с белезници, далеч от майка си...
10-11-2023г.
0
Гост-автор

Разказ на Веселина Бастиянова:

С белезниците от първата фотография тази сутрин бе закопчано 15-годишно момиче. На втората фотография се виждат ръцете на момичето.

Влизам в ранния сутрешен влак за Варна. Настанявам се, полузаспала, полусъбудена. Влизат момиче на видима възраст не повече от 15 години и мъж на зряла възраст. Момичето сяда близо до мен. Мъжът откопчава от ръцете и белезници. В първия момент си мисля, че нещо ми се привижда. Мъжът  излиза в коридора,  оставя раницата си на седалката до момичето..То седи с наведена глава и не поглежда встрани. В купето седим още 3 жени. Оглеждам детайлно момичето няколко минути и не мога да се освестя. Изчаквам мъжът да се обърне с гръб към купето и я питам тихо, какъв и е този човек.

Обяснява ми, че не и е никакъв, че я води в дом за деца, откъдето е избягала и се прибрала при майка си. 
Пита ме дали мога да и помогна отново да се върне при майка си. Започвам да мисля, какво мога да направя. 

И те пътуват за Варна.  Ще извикам полиция, когато слезем във Варна. Уверявам я, че ще и помогна. Макар че веднага се усещам, че този мъж вероятно е полицай. 
Искам името на майка и, детето ми дава и телефонния и номер. 

Очаяно иска да слезе от влака. Малко преди Търговище мъжът се отдалечава в коридора, няма визия към нас. Казвам на детето бързо да ми даде белезниците от раницата му. Дава ми ги и ги скривам в чантата си. На Търговище влакът се бави, мъжът не е в коридора. Давам пари на детето,  защото ми казва, че няма никакви, да се прибере при майка си. Успява да слезе от влака. Разтичават се, явно дават сигнал и след Шумен отново я връщат във влака. Местят я в другия вагон, тя ме гледа уплашена. Оставам на мястото си. Обаждам се на майка и, обяснява ми, че са и взели детето преди година и половина.
Обещавам и, че ще и помогна да си го върне.

Във Варна,  слизайки от влака, изчаквам двамата да се приближат до мен, набирам майката и давам телефона на детето. 
Мъжът ми казва да не го възпрепятствам да си върши работата. Настоявам да ми обясни какво се случва.
На гарата чакат още един мъж и жена, стигаме до тях и понеже продължавам да настоявам за обяснение, на висок глас, и определено става суматоха, застават в един ъгъл на края на перона и ми обясняват, че са полицаи. Легитимират се. Това за мен не е достатъчно и продължавам да настоявам да ми обяснят защо водят дете с белезници. Дамата ме пита каква съм на момичето и след като разбира, че не съм и никаква, очитва да ми обясни, че съм нямала право да се меся.

Казах, че не само, че ще се меся, но и ще сезирам прокуратурата. 
Понеже се легнах за тях и не давах признаци да си вървя, все пак решиха да ми обяснят.
Детето 3 или 4 пъти досега бягало от дома, а те го връщали.
На въпроса ми защо водят дете с белезници, след като това дете не е престъпник, единственият отговор бе, ^защото бяга*. 
На въпроса ми дали смятат, че така решават проблема, да си играят на гоненица до безкрай, не последва отговор, но отново ми бе обяснено от дамата, че нямам право да се меся.
На въпроса ми дали си дават сметка, че именно те формират бъдещи ^престъпници^, причинявайки тези безумни травми на невинни деца,  единственият отговор бе, че просто си вършат работата.
Взеха детето с кола към дома за деца, а аз се ангажирах да помогна да върна момичето при майката, така че до края на седмицата ще обходя компетентните институции. Майката твърди, че момичето било малтретирано в дома. Каквото и да е положението  редно е детето да бъде при майка си и аз ще направя всичко възможно, да се прибере.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.