Как да спася парите си от инфлацията?

Инфлацията е тук и ще остане. 

Захранват я две сили – огромното количество пари, които бяха напечатани след 2008 г. и особено през последните две години и дългосрочната липса на достатъчно инвестиции в добив на базови суровини и енергия, които не позволяват на света да задоволява нарастващите си нужди.

Централните банки се надяват да спрат инфлацията с вдигане на лихвите, но съвсем скоро ще се огънат под политическия натиск да не смажат икономиката и заплахата от фалити на много държави из целия свят, вкл. членки на Европейския съюз. 

Освен това никой не може да напечата горивата, торовете, металите и пластмасите, на които се основава качеството на живот на цивилизацията, нито златото и среброто, които точно затова винаги са били фундаментът на световната финансова система. 

Моето лично решение е известно отдавна – вече две и половина години инвестирам успешно в компании, които добиват базови суровини. 
Последните 18 месеца много хора имаха възможност да ме следват, но това налагаше сериозни ограничения на способността ми да реагирам на промени в средата. Днес такива няма, защото вече две седмици договорен фонд "Експат Природни Ресурси" функционира успешно. 

Фондът инвестира в плаваща комбинация от компании (около 50) от няколко добивни и производствени сектора: 

1. Енергия (нефт, газ, въглища, уран) – около 45-50% от първоначалната позиция е концентрирана тук. 
2. Индустриални метали (литий, мед, алуминий, никел и др.)
3. Благородни метали (злато, сребро, платинова група)
4. Химическа индустрия (торове и други жизненоважни химикали) 
5. Морски транспорт (танкери, LNG пренос, товари на суровини, контейнеровози)
6. ВЕИ и електрификация (но само такива, които правят значими печалби)  
7. Обслужващи сектори - компании, които пряко работят за горните.  

Към тях се добавят и ETF-и, които следват цели сектори или цените на определени суровини. Почти всички инвестиции са в относително малки и/или средно големи компании от САЩ, Канада, Австралия + няколко от Норвегия, Швейцария, Великобритания. Фондът избягва некачествени юрисдикции, а Русия и Китай са напълно изключени.

С две думи, фондът инвестира в теория за супер-цикъл на суровините, който ще продължи още доста години, захранван от политиките за спешен "енергиен преход", тоест бързо преминаване от фосилни горива към възобновяеми енергийни източници. 

Исторически високите цени на суровините винаги са водили до големи печалби за добивните компании, ръст на инвестициите, разкриване на множество нови находища и ръст на добива, който надхвърля търсенето. Накрая цените неизменно падат и печалбите на компаниите се сриват. 

В последното десетилетие обаче политиката се намеси изключително грубо в икономиката. В резултат връзката между цените (търсенето) на суровините и инвестициите (предлагането) на компаниите бе прекъсната. След Парижкото споразумение за климата например инвестициите в добив на нефт, газ и въглища неизменно падат дори, когато потреблението и цените им растат. Дори към днешния момент, когато компаниите правят рекордни печалби, те не инвестират значимо в нов добив, а предпочитат да върнат парите на акционерите. Графиката долу е добър пример - показва безпрецедентния срив на скалдираните количества петрол в САЩ от март, 2021 г. до днес. Неслучайно правителството на САЩ прави неистови усилия да накара ОПЕК да помпат повече. Обречени са на неуспех.

На власт е илюзията, че ВЕИ и батериите могат бързо да осигурят енергията на света. 

В резултат огромна част от данъчните приходи на държавите + все по-голям дял от печалбите на енергийните компании отиват в такива инвестиции. Това преди всичко налива пари в джобовете на съответните рудодобивни компании (литий, полисилиций, мед, никел, кобалт, цинк). Дори техният добив обаче не успява да отговори на търсенето, тъй като никой не иска нови мини. Накрая суровинният сектор печели много, но светът като цяло лети към стената на задънена улица, защото не може да си осигури нито енергия, нито храна, метали и други ресурси.
Това е дяволски кръг, от който няма лесно излизане. 

Докато парите не се върнат в огромни мащаби в мините и сондажите, светът няма да види края на енергийната криза и инфлацията. Това обаче изисква политическа промяна, която не виждам да се случи скоро. 

Целевият ръст на всяка инвестиция във фонда е >50% годишно, но нищо не е гарантирано. Неслучайно фондът е класифициран в най-високата 7-ма категория на риск. Ако гореописаната теория се окаже погрешна, загубите могат да бъдат значителни.
Това е всичко, което имам намерение да разкрия за фонда към този момент. Засега нямам намерение да споделям списъка на компаниите. Всякакви други технически подробности, вкл. ежедневна справка за стойността на една акция (при 100 лева стартова цена), са налични тук: https://expat.bg/bg/funds/ExpatNaturalResources

Предупреждение: Нищо от написаното не трябва да се приема като препоръка за инвестиции. Всичко е само мое мнение, а аз не съм нито икономист, нито лицензиран инвестиционен посредник. Много хора, най-вече политици и активисти, но също и мнозинството бизнес и инвестиционни анализатори, не го споделят. То е в пълен разрез с властващите разбирания и не носи много политически приятелства. Факт е обаче, че успешно спасява парите ми от инфлацията и даже ги множи. Засега!