„Днес живеем в общество, в което хората вече не спорят – те се окопават.“
Това беше една от основните тези на журналиста Мартин Карбовски в гостуването му при Георги Любенов по БНТ.
Разговорът премина още през темите за свободата на словото, тролските фабрики, войната в Украйна, ролята на медиите и състоянието на българското общество.
В близо половинчасовото интервю Карбовски защити позицията, че журналистиката е изгубила основната си функция – да бъде място за диалог. Според него общественото пространство все повече прилича на бойно поле, а различното мнение все по-често се наказва, вместо да бъде чуто.
„Операция Вавилон“
Още в началото Карбовски формулира централната идея на разговора и обясни своята метафора за „Операция Вавилон“ – състояние, в което хората вече не разговарят, а говорят на различни политически и идеологически езици.
Журналистиката, казва той, не трябва да бъде „махало“, което се люлее според политическата конюнктура. „Журналистиката не трябва да бъде махало. Тя трябва да предпази хората да не се избият.“
И продължи:
„Може би някои хора разбират журналистиката като махало. Или като ветропоказател. По скоро тя трябва да предпази хората да не се избият, защото това пък е част от комуникацията. В комуникацията можем да намерим хиляди причини да се избием, стига да сме примерно манипулирани или пропагандирани. В момента обаче се случва точно това – една шумна прото война. Мога да я нарека така, за да могат да ме разберат по-лесно хората. Операция Вавилон. Всеки започва да говори на свой език, който служи на нечия не просто нация, а на нечия пропаганда, идеология. Това, което се опитахме да избегнем след 90 те. Разбира се, ние се шегувахме с комунизма, защото трябваше да го махаме и го махнахме...
Та операция Вавилон изглежда така в бъдещето. Имаш окопи. В окопите - в едната траншея седи Георги Любенов с щик, свършил патроните, а в другата седи Карбовски, който държи една лопата. И седят и си подвикват - ще те убия, ще те размажа. И цялата идея е кой кого пръв ще убие. Това, което правим в момента в публичното говорене, е опит някой да настрои хората да говорят различни езици или най-малкото да не се разбират. За това е операция „Вавилон“.
Разбира се, приемете го като метафора, защото аз не вярвам в теория на конспирациите. Всичко, което започна преди 15 години и което поощри украинския национализъм, а нашият национализъм, беше наврян дълбоко в миша дупка, така да го кажа, служи на една идея тук да почнем да се избиваме и караме. Не съм мислил, че за това нещо може да се ползва великото технологично средство, което е Фейсбук и социалните мрежи. Оттам дойде една идея - нека да не се мразим. Имаше дълъг разговор за хейтърството преди 10 години, ако помните. И в един момент, много преди да почне войната, ние започнахме категорично да се мразим и да се слагаме в отделни траншеи, окопи или дупки от снаряди.
Та ние почнахме да се бием. Първо с думи и уж трябваше да бъде спор, но в един момент се оказа, че в спора се промъква пожелание да умреш и в спора се промъкват службите, промъкват се тролски фабрики. Днеска трябва някой да унищожи тролските фабрики. Не може анонимни хора да определят общественото мнение. Това се случва в момента и вие тук в БНТ го подценявате. Погледни сега какво пише. Ние сме колеги с Жоро Любенов, а отдолу под коментарите, че гостувам при теб пише – „смачкай го“. Защо да го смачкам? Той ми е приятел, макар че не ме кани често. Ама какво? Няма още причина да влизаме в отделни траншеи, така си мисля.
***
Социалните мрежи като бойно поле
Значителна част от интервюто беше посветена на социалните мрежи.
Според Карбовски те вече не са пространство за свободен обмен на идеи, а инструмент за организирано влияние върху общественото мнение. Той твърди, че тролските фабрики създават атмосфера на постоянна омраза и превръщат журналистите в мишени.
„Не може анонимни хора да определят общественото мнение.“
По думите му заплахите, обидите и публичното линчуване не са безобидни прояви на интернет култура, а форма на психологическо насилие, която постепенно подменя свободния дебат.
За войната – и за мира
Най-дългата част от разговора беше посветена на войната в Украйна.
Карбовски критикува начина, по който според него българските медии отразяват конфликта, като дават трибуна почти изключително на едната гледна точка.
Той настоя, че журналистиката трябва да допуска различни позиции, независимо дали са популярни или не.
„Вместо да се говори за мир, се говори за ескалация.“
Журналистът защити тезата, че България трябва да се стреми към избягване на всякакво въвличане във военен конфликт и да защитава собствените си национални интереси.
„Студена гражданска война“
Един от най-силните моменти в интервюто дойде, когато Карбовски заяви, че според него България вече живее в „студена гражданска война“.
Не война с оръжия, а война на омразата, на публичното заклеймяване и на идеологическото разделение.
По думите му различното мнение все по-често се превръща в повод човек да бъде унищожен професионално или обществено.
Той даде пример със собствените си съдебни битки и с кампаниите срещу журналисти, които не следват преобладаващата политическа линия.
За Радев и новата власт
Карбовски засегна и първите месеци от управлението на Румен Радев.
Според него всяка нова власт трябва да получи време, преди да бъде окончателно оценявана.
Той направи паралел с годините, през които обществото е търпяло предишни управления, и постави въпроса защо към новите управляващи стандартът е различен.
Тук журналистът отново се върна към основната си теза – че политическият спор не трябва да се превръща в обществена омраза.
Свободата в интернет
В края на разговора Георги Любенов попита Карбовски какво му дава независимата работа в интернет.
Отговорът беше кратък, но показателен.
„Великолепието е, че няма шапка.“
Според него именно липсата на редакционен и политически контрол е най-голямото предимство на независимите онлайн медии, макар че цената за това често са постоянни атаки, обществен натиск и липса на бюджет.
ЦЕЛИЯТ РАЗГОВОР Е ТУК:
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.