Малоумни кифли, и жадни за вечен живот баровци, Йоргос Мазонакис ви чака в гроба.
Не исках да пиша за това. Писна ми от националната ни мантра „всеки сам си преценя“. Преценяйте си, бе. Мрете, както си искате.
Но не мога да мълча, докато новините бълват подробности за поредния балкански идол, отишъл си по най-срамния, най-жалкия начин. Гръцкият фолк истукан Йоргос Мазонакис реши да се прави на вечен. Влезе в някакво лъскаво мазе, плати да му източат кръвта за модерен „биохакинг“ и така се нахака, че онзи ден го зариха с пръст. Край на хитовете, край на танците. Остана само трупът на един глупак, повярвал, че младостта се купува в салон за красота.
И понеже ние половин век крадем песните на гърците нота по нота, сега решихме да им откраднем и малоумието.
Гледам родния „хайлайф“ – парад на пластмасови мутанти. Нашите клети звездички се надпреварват да си пълнят лицата и задниците с неща, чиито имена дори не могат да произнесат. HIFU, радиочестоти, полинуклеотиди, стволови клетки, екстрацелуларни везикули... Научни думички, зад които всъщност стоят обикновени селски мошеници. Алчни измамници, които държат спринцовка в едната ръка, пачка в другата, а всъщност на китките им плачат за белезници.
Но звездите майната им. Трагедията е в панелките.
В „Люлин“, в „Надежда“, в някой краен квартал на провинциален град, обикновената българска кифла гледа Инстаграм и превърта. Мъжът ѝ – смазан бакшиш или разносвач на пици с колело в дъжда – блъска по 14 часа, за да върже двата края. А тя събира неговите скъсани столевки и тича при някоя квартална касапка с фалшива диплома. Тича да я набодат. И след три дни стига до „Пирогов“ – разложена от сепсис, гангрена и отекъл мозък. Защото искаше да прилича на курва от телевизора.
Ние сътворихме чудовищен свят. В него най-висшата ценност не е умът, не е честта, не е достойнството. В него божествата са опънатата муцуна, направените вимета, задникът тип „германска каска“ и избеленият пърделник.
И тук не става дума само за чалга. Става дума за пълния колапс на разума у българина.
Забелязали ли сте как този народ гледа на медицината? Като на пазар за кренвирши. Отиваш при лекаря така, както ходиш в баничарницата или при кварталния гумаджия: „Я ми смени тука маслото, я ми бодни малко хиалурон в устните, че да съм сочна“. От най-залухания селски бек, дето се гордее, че е изкарал сифилис и морбили на крак, до изтипосаната синоптичка от екрана – всички те нямат представа какво е наука.
Медицината не е щанд за козметика, ало! Тя е скелетът на една цивилизация. Тя е разликата между това да си човек или да си животно, което мре в калта от дизентерия. Тя показва има ли изобщо държава, има ли морал, има ли мозък в тази територия.
А при нас какво има? Лифтингът е религия. Хиалуронът е причастие. А от рак се пазим с червен конец против уроки и баене при врачка. Цивилизация, а? Не ме разсмивайте.
И забележете най-чудовищната ирония: същите тези жени, същите тези експерти по всичко, по време на ковида четоха листовките на „Пфайзер“ и „Модерна“ с лупа. Търсеха чипове, световни конспирации, ревяха за правата си и обясняваха как Бил Гейтс иска да ги стерилизира.
Къде ви е критичното мислене сега, ма?
Защо сега не четете какво ви вкарват под кожата в нечии гаражи? Защо не питате има ли лиценз това мазе, в което лягате да ви режат като телешко в месарница?
Стягайте се. Мазонакис вече ви е запазил места в подземния свят. Не че за някои от вас ми е жал. Човешката глупост отдавна трябваше да си плаща данъка. Лошото е, че докато ви копаят гробовете, наоколо смърди на евтина синтетика и духовен разпад.
Хайде, отивайте да ви боцнат. Че да сте красиви в ковчега.
Автор: Кирил Господинов
Източник: sik.bg
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.