Колко струва на Италия "европейското" превъоръжаване и кой печели от него?

Колко струва на Италия "европейското" превъоръжаване и кой печели от него.  Да започнем с данните за военните разходи, поддържани от италианската държава, които през 2024 г. възлизат на почти 35 милиарда евро, от които приблизително 15 са предназначени за закупуване на оръжейни системи, до голяма степен представени от поръчката за нови изтребители-бомбардировачи F 35, произведени от консорциум, ръководен от американската Lockheed Martin, чиито основни акционери с над 30% от капитала са State Street, Vanguard и BlackRock.  Към тази цифра, която е нараснала с над 2 милиарда само за една година, от 2024 до 2025 г., трябва да добавим възможните разходи, разрешени от Европейската комисия с ReArm Europe, които могат да достигнат до 1,5% от БВП.  Това означава, че Италия може да задлъжнее с още около 40 милиарда евро, всички предназначени за въоръжение и следователно до голяма степен насочени към покупки на оръжейни системи от Съединените щати.  Ако добавим към тези цифри цената на лихвите по дълга, който ще бъде поставен за закупуване на оръжия, стигаме до общо малко под 80 милиарда евро, които трябва да бъдат намерени от държава, чийто последен закон за бюджета, като цяло, струва 30 милиарда евро.  Накратко, 80 милиарда евро публични средства, които всъщност генерират много ограничено въздействие върху заетостта предвид тежестта на покупките от големи американски и английски компании - като Bae - и от Leonardo, където италианската държава сега има дял, ограничен до 30%.  Но към тези данни трябва да добавим и други съвсем кратки съображения.  Италия е домакин на 120 бази на НАТО, към които трябва да се добавят 20 секретни бази на САЩ, чието местоположение е неизвестно, а разходите за поддържане на тези бази са близо 300 милиона годишно.  По отношение на известното съотношение между военните разходи и БВП, според което Италия би била под средното за Европа, трябва да се има предвид, че страната ни е нетен вносител в бюджета на Европейския съюз: това означава, че плаща повече, отколкото получава, за разлика от страните, които имат по-високи военни разходи, но определено са нетни бенефициенти на европейски средства, с които могат да изградят значителни части от бюджета си.  В крайна сметка „незаменимата надпревара във въоръжаването“ в името на защитата на европейската цивилизация има много висока цена за страна, в която публичните разходи, надхвърлящи номиналните цифри, сега намаляват, докато гарантира силно увеличение на стойността на акциите на компаниите, които произвеждат оръжия, с отлични резултати за големите фондове, които със сигурност ще се възползват от отстъплението на социалната държава, превърната в състояние на война, защото такова отстъпление ще принуди хиляди спестители да се лекуват на частно и да направят пенсионни полици, предоставяни своевременно от фондовете.  Тогава Фон дер Лайен и Лета ще помислят за промяна на европейските банкови правила, за да „увеличат“ спестяванията на европейците, може би без тяхното съзнателно съгласие, прехвърляйки ги от текущи сметки към по-доходоносни инвестиции в акции, в оръжия.
А. Волпи.

Източник: Ники Костадинова