Много български (пишман) политици разчитат на късата памет на електората.

Много български (пишман) политици разчитат на късата памет на електората. Един път напишат едно, минат няколко месеца, кажат нещо диаметрално различно. И така до следващата предизборна кампания.
Такъв е и случаят с Тодор Тагарев, който едно говори в ефира на bTV, друго записва в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Нека видим, дали ще разберем, кога професорът от Институт по информационни и комуникационни технологии на БАН казва истината?
И така, на 21 март 2024 г. Министерски съвет приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Докладът е разписан, внесен и гласуван от тогавашният министър на отбраната, а именно Тодор Тагарев.
На страница 6 от Доклада може да прочетем, че изменението от 1 януари 2008 г. на чл. 59, ал. 2 от Конституцията, който отмени задължителната наборна военна служба, се е отразил негативно върху състава и възможностите на запаса. Подчертава се, че попълването на запаса след 2008 г. се осъществява основно от освободените от военна служба военнослужещи, както и от български граждани, преминали начална и специална военна подготовка на доброволен принцип.
„Този модел на попълване на запаса доведе до неговото значително намаляване, като за периода 2010-2020 г. той е намалял с 43% и продължава да намалява с около 5% до 7% на година. Разчетите показват, че ако този темп се запази, след 15 години запасът ще бъде напълно изчерпан”, се казва още в Доклада.
„Това налага предприемането на спешни законодателни мерки за резерва на Въоръжените сили, чрез които да се създадат условия за подготовка на запаса в мирно време”
Нека запомним това за спешните законодателни мерки и фактът, че този документ е разписан, внесен в МС и гласуван от г-н Тагарев.
Днес, 11 октомври 2024 г. (няма и седем месеца от приемането на Доклада) г-н Тагарев дава интервю в предаването „Лице в лице” по bTV. Водещата запита професора от професионално направление „електротехника” за идеята за създаване на Закон за защита на Отечеството.
Той с неприкрит артистизъм, който явно трябва да компенсира известни липси в компетенцията, подскочи и каза, че бил „удивен”, че имало такова предложение, направено от президента Радев на КСНС. Според г-н Тагарев, сме имали Закон за резерва на въоръжените сили от 2012 г. и той самодоволно цитира неговия член 1 (не „алинея”, както каза професорът), в който се казвало, че законът урежда подготовката на гражданите за защита на отечеството.
Та, кога г-н Тагарев добросъвестно излага ситуацията? Днес, когато твърди, че още от 2012 г. имало закон, който урежда защитата на отечеството, която е залегнала в чл. 59, ал. 2 на Конституцията? Или в началото на годината, когато в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили ясно е разписано, че настоящата система не е ефективна и има нужда, и цитирам, от „спешни законодателни мерки”?
Темата за подготовката на гражданите за защита на Отечеството е много комплексна. Изисква качествен дебат от експерти и широк консенсус между основните политически играчи.
Дали, обаче темата се нуждае от включванията на самоназначили се експерти, чието управление на МО се запомни най-вече с трудоустрояването на негови приближени и патологично бягане от отговорност?