Морските подводни кабели: още един фронт във войната на Иран

Следващият ирански коз може да се намира на морското дъно.

На 1 септември американските въздушни удари бяха насочени срещу позиции на Иранската революционна гвардия в опит да се предотвратят ирански атаки срещу морските комуникационни кабели в Ормузкия проток, според информация на саудитския телевизионен канал Ал-Арабия, който цитира анонимен американски източник.

В изявление пред сайта Al-Hurra.net пресслужбата на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нито потвърди, нито отрече тази информация, като заяви само, че „американските сили са атакували позиции на Революционната гвардия на Иран, включително позиции на противовъздушната отбрана, радарни системи, морски обекти и съоръжения, възможности за залагане на мини и комуникационни позиции".

The Wall Street Journal през август твърди, че Революционната гвардия, която Вашингтон класифицира като терористична организация, е планирала „допълнително ескалиране" в пролива, включително саботаж на морските интернет кабели.

В дълбините на водите на пролива Ормуз, който светът е свикнал да разглежда като жизненоважна артерия за преноса на петрол, се разкрива още един, по-скрит и опасен слой – мрежа от оптични кабели, които пренасят пулса на световната цифрова икономика.

Под повърхността на водата се простират подводни кабели, свързващи Азия с Европа. Те преминават през страните от Персийския залив и Египет, пренасяйки огромни количества данни, върху които се основават финансовите, търговските и правителствените услуги.

И докато името на пролива се свързва с геополитическите напрежения, последните предупреждения от Иран отново насочиха вниманието към тази чувствителна инфраструктура – не просто като технически компоненти, а като потенциално средство за натиск в случай на открит въоръжен конфликт.

През пролива преминават не по-малко от 7 основни кабела. Това са цифрови артерии, свързващи Югоизточна Азия и Индия с държавите от Персийския залив и Европа. Поради наложените на Иран санкции тези кабели са съсредоточени в оманската част на пролива, което ги излага на риск от претоварване. Ето най-важните от тях:

• Кабел „Азия-Африка-Европа 1".

• Мрежа „Фалкон".

• Кабел „Галф Бридж Интернешънъл".

Тези кабели не само пренасят данни, но и поддържат електронните плащания, свързват компаниите, гарантират непрекъснатостта на държавните услуги и съставляват около 97 % от комуникациите в региона, като пренасят около 30 % от интернет трафика между Европа, Азия и Близкия изток.

Телекомуникационните компании в Персийския залив инвестират стотици милиони долари в морската телекомуникационна инфраструктура и свързаните с нея проекти, за да подкрепят амбициите си в областта на изкуствения интелект и центровете за данни. Мустафа Ахмед, ръководител на отдела за политически и сигурностни изследвания в Изследователския център „Ал-Хабтур", който е провел проучвания за уязвимите места на кабелите, заяви пред Al-Hurra.net, че размерът на тези инвестиции, заедно с географското разположение на пролива, го превръщат в „цифрово „тясно място".

Според него „рисковете се увеличават и поради факта, че Революционната гвардия разполага с „изключително развити възможности в областта на морските диверсии, включително модерни морски безпилотни летателни апарати и специализирани морски единици, обучени да извършват прецизни подводни операции".

Той каза още: „Ако Централното командване на САЩ наистина е атакувало обекти с цел да предотврати атака срещу тази инфраструктура, това подкрепя сценария, че Иран активно планира да се възползва от тази уязвимост".

Фарзин Надими, старши изследовател в Института за политика на Близкия Изток във Вашингтон заяви: „Тези кабели са добре известни на иранците. Те могат лесно да ги прихващат и прекъснат чрез специални операции или с използване на взривни устройства, както и да атакуват станциите за излизане на кабелите с безпилотни летателни апарати".

Експертите потвърждават, че „светът е свидетел на ускорена промяна в иранската доктрина за възпиране. Тъй като традиционните варианти, като затварянето на стратегически морски коридори или нападенията срещу търговски кораби, са изложени на незабавен и унищожителен ответен удар, Техеран се ориентира към целенасочена атака срещу граждански цифрови мрежи". Те посочват, че такава промяна може да парализира световните вериги за доставки на енергия, като същевременно нанесе щети на цифровата инфраструктура.

Маша Куткин, изследователка в програмата за енергийна сигурност и климатични промени в Центъра за стратегически и международни изследвания, се съмнява, че това ще се случи: „Революционната гвардия не е заплашвала инфраструктурата на подводните кабели от март 2026 г.". Тя цитира иранските държавни медии, които през май говореха за налагане на такси върху кабелите за пренос на данни, преминаващи през пролива. Тя добавя: „Изглежда, че враждебните действия за момента са съсредоточени около търговските кораби".

Но някои радикали в Иран искат нещо повече от просто такси.

Хусеин Шриатмадари, главен редактор на радикалното издание Kayhan, публично призова за прекъсване на кабелите. В уводна статия той написа: „Не е ли наше безспорно право, с цел да подчиним тези източници на злото и да прекъснем жизнената им артерия, да попречим на интернет кабелите да преминават през дълбините на Персийския залив и пролива Ормуз?"

В интервю за Al-Hurra.net Куткин коментира, че ако Иран прекъсне някой от кабелите, поправката му няма да бъде нито бърза, нито лесна. В момента в региона се намират само четири кораба за поправка от малката световна флота, както и изискванията за застраховка, опасенията за безопасността на екипажите за поправка и необходимостта от получаване на разрешение за работа в териториални води, които могат да бъдат враждебни.

Недими беше по-оптимистичен: „ Много от тези кабелни компании могат да инсталират алтернативни трасета с разумна бързина, за да повишат надеждността на системата и за да управляват натоварванията". Той добави, че „много от мрежите в днешно време, особено с развитието на изкуствения интелект, притежават способност за самопоправка", което позволява „сравнително лесно да се заобикалят възлите и повредените трасета".

Въпросът все още остава отворен

Не е ясно защо Иран все още не е предприел тази стъпка, но Линет Нойбахер, бивш офицер от разузнаването на британската армия и военна историчка, заяви предThe Jerusalem Post, че Иран не е имал нужда да „играе тази карта", тъй като основното му влияние върху световната икономика се състои в движението на търговските петролни танкери през пролива, а не в кабелите.

Надими пък приписва факта, че това все още не се е случило, на възпиращия ефект, като казва: „Ако се докаже, че иранците са прекъснали кабелите... мисля, че ако президентът Тръмп реши да отвърне, той може да извърши атака срещу иранските [комуникационни възли]". Той каза, че доказването на отговорността на Иран ще бъде трудно, но добави, че всички вече предполагат, че всяка щета по кабелите ще бъде отговорност на Техеран.

Европа и стратегиите за защита

Европейските държави осъзнават жизненоважното значение на морските кабели за икономическата и националната им сигурност. В този контекст през март 2026 г. Европейският съюз разработи стратегията „Team Europe", която разглежда морските кабели като жизненоважни европейски активи, подобно на енергийните мрежи и космическата инфраструктура.

Целта на тази стратегия е да обедини европейските усилия за защита на цифровите артерии на този континент чрез координираните действия на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и националните агенции за експортно кредитиране, според сайта Submarine Networks.

Следва да се отбележи, че Европейският съюз е отпуснал 347 милиона евро за стратегически кабелни проекти като част от по-голям пакет от 533 милиона евро в рамките на „Инструмента за свързване на Европа" (2024–2027 г.), Освен това морските кабели бяха включени като основен стълб в стратегията „Глобален портал" (Global Gateway), в рамките на която са заделени 306 милиарда евро за изграждането на „надеждни цифрови коридори" с партньори като САЩ, Япония и тихоокеанските острови.

Европейският „Фонд за инструменти за сигурност на кабелите" включва стратегически и технически мерки, като стратегическите мерки обхващат увеличаване на дублирането на кабелните трасета и местата за излизане на брега, укрепване на възможността за поддръжка на кабелите, намаляване на разчитането на доставчици извън ЕС и насърчаване на производството и съхранението в рамките на ЕС, както и прилагането на строги регулаторни рамки като директивите NIS 2 и CER.

Техническите мерки имат за цел укрепване на кабелите (по-дълбоко заравняване, брониране), системи за сензори и мониторинг (SMART кабели), гъвкавост на наземните станции и развитие на работната сила, според сайта Submarine Networks.

Американската гледна точка и опасенията за сигурността

Съединените щати разглеждат подводните кабели като жизненоважна инфраструктура за националната сигурност и световната икономика. Американското правителство изрази нарастваща загриженост относно заплахите, пред които са изправени тези кабели, особено в райони с геополитически напрежения като Близкия изток.

САЩ подчертават значението на международното сътрудничество за защита на тези жизненоважни мрежи и работят с партньорите си, за да гарантират тяхната сигурност и устойчивост, според официални американски източници.

Интересът на САЩ към подводните кабели се проявява чрез инициативи като „Закона за стратегическите подводни кабели" (Strategic Subsea Cables Act), внесен от американски законодатели през април 2026 г., който има за цел да укрепи сигурността на кабелната инфраструктура.

Американските коментатори отбелязват, че конфликтът с Иран е разкрил нови сериозни заплахи за технологичната инфраструктура, като центровете за данни в Бахрейн и ОАЕ са били подложени на атаки с ирански дронове, според публикация на Изследователския център „Стимсън" за проучвания в областта на сигурността.

Въпреки че морските кабели досега са се разминали с преки щети по време на последните конфликти, съществува косвена опасност от непреднамерено засягане на кабелите от котвите на повредените кораби.

Американските експерти отбелязват, че поправката на повредените кабели в конфликтните зони представлява голямо предизвикателство, не само поради логистичните и финансовите трудности, но и поради необходимостта от разрешения за достъп до регионалните води, което може да отнеме много време.

„Налагане на огромни разходи за войната"

Дина Есфандиари, ръководителка на секцията за Близкия Изток в „Блумбърг Икономикс", смята, че заплахите на Иран са част от стратегия да се преувеличи влиянието му над Ормузкия проток и да се гарантира, че иранският режим ще остане на власт, което е основната цел в тази война. В изявление пред саудитския телевизионен канал „Ал-Арабия" тя каза: „Целта е да се наложат изключително високи разходи на световната икономика, така че никой да не се осмели да атакува Иран отново".