Москва - духовният наследник на Константинопол и естествен закрилник на всички православни народи

Сред умерените отрицатели на този ден (като "умерени бунтовници"), които за разлика от радикалните отрицатели не казват, че "Русия ни е поробила", изпъква тезата, че всичко било само и единствено "заради Проливите".

Замислете се докъде в Европа свършват завоеванията на Османската империя. Свършват точно на границата между православието и католизмът. Католическите държави не падат под османска власт. В този факт се крият много от отговорите за прчините за Освободителната война.

След Голямата схизма между Рим и Константинопол, нашата България принадлежи към културно-цивилизационното пространство на Константинопол, тоест на православието. Темата за тази схизма е много дълга, но най-общо католицизмът иска да направи религията повече "гражданска" и "политическа" отколкото духовна (от там и ролята на папата, която е колкото религиозна, толкова и политическа), докато православието иска да съхрани чисто духовния характер на християнството, а да не го превръща в политическа доктрина.

Католизмът е повлиян от римското гражданско право, а православието най-вече от древногръцката философия. По-късно протестанството се отделя от католизма по приблизително същите причини - желанието да направи религията по-"гражданска". А още по-късно Просвещението и либерализмът се отделят от протестантството - като ултимативен акт на заличаването на християнството като религия и замяната му с друга, "гражданска религия". 
Католиците по време на Османските завоевания си защитават своята "сфера на влияние", за тях тогава православието е не по-малък, а в много отношения по-заклет враг от исляма. Константинопол пада, православните държави на Балканите падат, а с това целият православен свят е на ръба на историческата смърт. Католиците обаче си защитават своите католически сателитни народи - затова южните славяни-католици (известни като словенци и хървати) не попадат под османско владичество, за разлика от техните събратя православни (сърбите). 
Единствените свободни православни народи остават славяните в Киев и Москва, които са притискани от изток от татарските орди, а от запад от католиците.  Постепенно тези православни славяни надделяват над враговете си, консолидират се и започват да създават могъща империя. 

Москва става духовният наследник на Константинопол и естествен закрилник на всички православни народи. По същия начин, по който Рим и католиците си защитават и покровителстват своите католически народи. 
Стремежът на Руската империя за освобождение на православните народи е колкото от "геополитическа целесъобразност", много повече заради цивилизационна мисия  - като единствената велика сила, която защитава православието. 

Със сигурност хилядите доброволци, записали се да воюват в тази война, са го направили не "заради Проливите", а като защита на православния свят.