На каишката сме всъщност всички ние
Описаното тук далеч надвишава по важност вълнуващите ни въпроси, като: Ще има ли правителство? Градско ли ще е или селско? и т.н.
Подобно отношение към момче със специални потребности е оскърбление към целия човек! Към дядовците и бабите, към бащите и майките, към свещениците, към поетите, към художниците, към учителите...
И защо изброявам, към всеки, който не е забравил, че има душа... Дори към планините, ливадите, горите, към всяко цъфтящо дърво, към тревата, която все още расте, без да служи после за опиат!
То е разказ за политиците ни, които сега търсят или отказват компромис, без да разбират, че компромисът отдавна е направен по начин, неизмерно поругаващ Божията благодат!
И всичко това е станало със съучастническото ни мълчание, с равнодушието ни, с ниЗките ни партийни екстази, с дременето и отегчението по време на молитва и с досадата, която изпитваме по време на Литургия, с червените ни конци против уроки, които привличат урунгелите като магнит, с провинциалното ни самочувствие, което ненавижда всеки съсед или ближен, който си позволява да има мнение, различно от нашето, още повече пък в града (като понятие), който отдавна е превзет от варвари и единствената среда, която има в него, е варварска, дива, пиратска и безсрамна!
На каишката сме всъщност всички ние, закопчани без заплахи, в пълно съзнание, дори леко засмяни, заради очакването на светлото бъдеще, което трябва да произтече от всичко това! На каишката е българският народ! И няма кой дори да промълви: "Иисусе Пресладки, съгрешихме...
Помилуй ни!"
Горко ни!
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.