Над 4 млн. сърби гласуваха за най-голямата избирателна активност от разпадането на Югославия

Опашки от желаещи да пуснат бюлетина по целия свят в най-големия тест за управлението на Вучич

Усмивки красяха лицата на милиони сърби, които в неделя се редяха на опашки, за да гласуват, счупвайки рекорда за най-висока избирателна активност от разпадането на Югославия през 1992 г. Според данни на местните власти активността към 19 часа местно време, час преди затваряне на урните, бе 67,6%. Така в неделя сърбите имаха шанс да подобрят и абсолютния рекорд от 71,4%, отчетен през 1990 г.

Освен в Сърбия тълпи от хора да дадат своя глас имаше и в Босна и Херцеговина, Лондон, Мадрид, Вашингтон, Виена, Любляна, Цюрих, Загреб и редица други места. Над 6,45 милиона души имаха право да отидат до урните, като те избираха 250 членове на Народното събрание.

Резултати от вота трябваше да излязат късно в неделя, като надпреварата за първото място беше между управляващата Сръбска прогресивна партия (СПС) на борещия се за премиерското място Александър Вучич и опозиционното движение “Студентска листа - Студентите печелят”.

Изборите бяха най-сериозното предизвикателство за 12-годишното управление на страната на подалия наскоро оставка президент. По време на вота в неделя в сръбската столица група млади мъже нападнаха Анджелина Вучич, майката на Вучич. Те са я бутали, викали ѝ и скъсали торбичката ѝ с хранителни продукти. По-късно властите обявиха, че има задържан по случая. Същевременно видеоклипове в социалните мрежи показваха кафене в южния град Ниш, където

бюлетините са

били попълвани

предварително

Посланикът на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат заяви: “Дълбоко сме обезпокоени от съобщенията за инциденти с насилие в редица избирателни секции. Сръбските граждани трябва да могат да упражняват демократичното си право да гласуват в мирна и безопасна среда”.

Програмата на движението “Студентска листа - Студентите печелят” се фокусира върху изкореняването на корупцията и подобряването на образованието, като същевременно не говори много за международните си амбиции. Списъкът му от 250 кандидат-депутати до голяма степен е от непознати лица, включително университетски професори, актьори и фермери. За лидер на движението се приема кардиологът Илия Сърданович.

От своя страна Вучич обеща преди вота по-високи пенсии и заплати в публичния сектор, както и инвестиции в държавното здравеопазване.

Предсрочните избори в неделя, свикани от Вучич през септември, се проведоха след почти

двегодишни

студентски

демонстрации,

които обвиняват правителството в корупция. Протестите бяха предизвикани от смъртта на 16 души, след като бетонен навес на жп гара се срути в град Нови Сад през 2024 г.

През 2025 г. студентите организираха масови протести, блокади на университети, институции и пътища, както и митинги в цяла Сърбия. Движението постепенно се разшири отвъд студентските проблеми и се превърна в най-силното досега предизвикателство за правителството на Александър Вучич.

СПС спечели парламентарните избори през 2012 г. и оттогава доминира сръбската политика. Самият Вучич дойде на власт за първи път като министър-председател през 2014 г., преди да стане президент през 2017 г. След като свика предсрочни избори миналия месец, той се оттегли от президентския пост, за да се кандидатира за премиер отново. Вторият му мандат като държавен глава трябваше да изтече през май 2027 г., а по конституция няма право на трети.

Критиците го обвиняват в концентриране на власт, подкопаване на независимите медии и отслабване на демократичните институции. Той и неговата партия отричат обвиненията.

Изборите се следяха отблизо и в Европа. Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз, но процесът ѝ на присъединяване е възпрепятстван от опасения относно демокрацията и върховенството на закона. Вучич също така поддържа тесни връзки с Русия и отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва заради нахлуването ѝ в Украйна.

Източник: 24 часа