Никога в нито една будеща доверие голяма медия няма да чуете и дума от това, което ви наговорих...

Имам едно питане. Как може една стремглаво намаляваща нация да става все по-вредна? Да. За нас става въпрос. За българите.  Та ние намаляваме би трябвало и нашия въглерод като биологични единици да намалява? От там и въглеродният ни оптечатък.
Но момент! Запитвали ли сте се защо днес хората се измерват в количество въглерод? Къде отиде мисълта, човешкия дух, мечтите. Не, уважаеми. Вие не сте дух. Вие нямате душа. Вие имате въглерод и като съдържатели на въглерод, който все по-често звучи все едно е нещо вредно сте подложени на санкции.
Аз съм Емил Йотовски и все още не съм само въглерод. Надявам се и вие. Започвам. 
Вие знаете ли какъв ви е въглеродния отпечатък? Въобще, знаете ли, че имате въглероден отпечатък? Ма как да не знаете. Нали постоянно ви надуват главите за този отпечатък. Но всъщност това е мило определение на това колко сте вреден за планетата. И помислете малко какво значи отпечатък. Това е нещото което остава следа след вас. Забележете - никой няма грижата и интереса от вас. Като човек вие сте ненужен. Важен е отпечатъкът. Той се мери, замерва, вписва се в таблици и служи за създаване на паника и страх от глобалното затопляне.  
Ако не знаете че притежавате, или пък колко точно е вашия отпечатък – показател за вашето съществуване - то има кой да знае. Има и кой да го следи. Има и кой да ви търси сметка. Не сте го усетили? Само почакайте. Пак ще ви го повторя. Никой не се интересува от вас като човешко същество. Интересен е само вашият отпечатък. Никъде, освен в Непал, разбира се няма да намерите министерство на щастието, но навсякъде по света ще намерите безброй институции, които замерват отпечатъците ни. Все едно сме някаква колония от нещо като под-овце, и овчарите са ни някакви над-хора.  
Идва денят, в който ще се събудите престъпник без да разберете защо. Вашето престъпление е, че живеете. Тук някои ще кажат – Емиле прекали. Други, че това е руска пропаганда. Нищо. Това е стандартният шум, който се генерира винаги, когато се казва нещо, което е важно. Той се генерира за да не може да се чуе същината. А тя в случая е пределно ясна.    
Вие и вашият живот е вреден за планетата. Вреден за останалите. Вреден е за стандартите на общността. Коя общност – знаете си. 
Всъщност вие свикнахте ли вече с мисълта, че има една хипотетична общност към която не принадлежите. Не се ли чувствате неудачник? Като човек без общност? Направо звучи като човек без бъдеще. Защото бъдеще ще има само за членовете на обществото. Нашето, правилно общество пълно с извратени дегенерати, които искат да пробутат девиациите си за норма. И успяват. Ако щете вярвайте.   
А на вас, защото само пречите на развитието на обществото ще ви се предложи да се самоунищожите в името на бъдещето. Защото вие хем не сте от обществото хем с онзи ваш отпечатък цапате. Ама как звучи само – да се изтриете в името на бъдещето. Но тук никой не споменава чие е това бъдеще. Кой има нотариален акт за него. Кой ще държи ключовете и ще дава своето законно притежавано бъдеще под наем на разни клети нещастници?
Ликвидацията на пречещите елементи, забележете как ловко отбягвам думата хора, няма да бъде тук и сега. 
Може да ви ударят като ви предложат, а защо не и наложат, живот без да имате деца. И вие ще се съгласите, защото сметките ви ще са по-малко и ще ви останат пари за още една пластмасова шитня и по-скоростен интернет. По дяволите. На кого му трябват деца при положение, че с децата си вие може да обидите някой от общността, който няма деца. 
Излизам от темата с децата.
За да ви успокоя, корпорациите няма да имат въглероден отпечатък. Те ще имат въглеродна квота, която най-вероятно редовно ще надскачат и ще бъдат глобявани. Те ще обжалват и ще бъдат глобявани по-малко. Накрая въглеродните квоти ще станат като външния дълг на САЩ – ще са огромни, непогасими и на нито един разумен човек няма да му хрумва, че тези задължения някога ще бъдат платени.
Но вие, защото не сте корпорация, няма да може да обжалвате или да се договаряте. Или търсенето на вашите права ще бъде толкова трудно и скъпо, че по-скоро ще си купите билет за Марс.
За сега е достатъчно да не мислите за това. Това е отсроченото ви бъдеще, което за да е ефективно трябва да ви сполети изненадващо.
До тогава вниманието ви ще бъде отвличано от всякакви глупости. Всичките ви акценти ще бъдат насочени в нови модели телефони, клипове на котки, които мяукат симпатично и азиатци, които се ритат по задниците в името на доброто ви настроение. Ще придобиете още две кредитни карти да си ги имате и да си ги ползвате със здраве, а после да си връщате парите с още по-голямо здраве.  
Все по-малко ще забелязвате вредителството в изхранването ни – ГМО храни, пестициди и т.н. Всъщност вредителството е започнало още, когато храненето е било заменено с помпозния термин “хранителна индустрия”. Между другото зачитали ли сте се в някой етикет на стока, която ви се продава като ядлива? Ако прочетете съставките с разбиране ще полудеете. Това, разбира се, не се прави в името на изхранването на планетата. Прави се за печалба, а излишната храна се изхвърля. 
В крайна сметка вие и де късмет ако имате деца - децата ви ще се превърнат на хормонални балони със запушени артерии. Жените ще имат радостта да се обзаведат с преждевременна менопауза. А  на мъжете ще започнат да растат гърди и да гледат свенливо, но като гледам това ще се изкара позитив.   
Но най-подлото е как се създава шум докато това се поставя на дневен ред. В крайна сметка не се чува нищо освен досадно бръмчене. 
Ще ви дам един пример. Никога в нито една будеща доверие голяма медия няма да чуете и дума от това, което ви наговорих. Защо е така? Удобният отговор е, че не съм прав и дрънкам глупости. Плаша ви за лайкове. Вие ще прецените дали е така по собствения си живот и собствения си гръб. Ако всичко гореказано не ви харесва отделете една минута време да помислите какво да направите, че да не се отъждествявате като съвкупност от въглеродни атоми подредени в дълги и досадни вериги. Или поне се обидете. Обиждането още не е обявено извън закона.