Обезщетяват наследници на земи с неустановени стари граници

Търговете за държавна земя да се провеждат на сесии, като в първата да се допускат местни фермери, фирми или собственици и ползватели на животновъдни обекти с адрес в общината или в съседна. Това приеха депутатите на първо четене с промени Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.  Вносители са народни представители от "Прогресивна България" и единствените приели промените в закона. Опозицията се въздържа.  

Въвежда се забрана в първата тръжна сесия да участват лица или свързани с тях предприятия, които обработват над 10 хил. декара. Целта е да се подпомогнат малките, средните и семейните стопанства.

Кандидатите, които искат държавна земя за отглеждане на зеленчуци или трайни насаждения, ще трябва да докажат опит - да са заявявали такива площи през последните 3 г. по интервенцията за подпомагане на доходите. Изключение се прави за младите фермери до 40 г., които тепърва стартират дейността си.

Промените засягат и наследниците на земеделски земи. Ако те не могат да установят старите реални граници на имотите си, ще могат да поискат обезщетение.

Общините ще трябва в двумесечен срок да предоставят земи, а при липса на свободни площи ще се издават поименни компенсационни бонове.

Проектозаконът забранява стопанските дворове да бъдат придобивани по давност от лица, които ги владеят незаконно. Въвежда се и бърза административна процедура - само със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" и съдействието на МВР незаконните ползватели ще бъдат изгонвани.

Предлага се изграждането на хидромелиоративна инфраструктура да може да се извършва върху държавни земи без търг или конкурс, но по пазарна цена. При земи с изградена инфраструктура наемът или арендата ще се определят чрез пазарна оценка.

Предлагат се нови критерии за участие в търговете при отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения и фуражни култури. За фуражните култури се предвижда договорите да се сключват при норма до 8 декара за една животинска единица.

Променя се и механизмът за определяне на рентите за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд. Предлага се да се взема по-високата стойност между най-високата постигната тръжна цена за съответното землище и други определени по закон показатели. За общинските пасища, мери и ливади се предлага наемната цена да се определя по пазарен механизъм.

По време на дебатите от опозицията заявиха, че ще се въздържат от подкрепа за законопроекта тъй като имало притеснителни текстове, които трябва да бъдат прецезирани.

"Винаги, когато законът е гледан от депутатите, е бил предмет на сериозни дебати, и така трябва да е, защото земеделието без земя не може да съществува. Това, което е внесено като промени, са текстове, които уреждат проблеми, които не са решавани с години назад. В голяма степен тези предложения за промени напълно удовлетворяват решаването на проблемите, които в момента съществуват. По отношение на длъжниците - не трябва да страдат земеделските производителите затова, че министерството не може да си събере парите от длъжниците. По отношение на член 19, в който се казва, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, наблюдаваме желание за много от земите по този член, за които има апетит да им бъде променено предназначението за създаването на фотоволтаични паркове. Докато нямаме ясно какво правим с българската земя не трябва да отваряме вратите общините да се разпореждат както желаят. Има стотици примери на общини, които злоупотребят с правото да променят земеделската земя, за да може да се създават различни ВЕИ паркове", излезе да защити промените в закона земеделският министър Явор Гечев.