Отпадъците получиха входящи номера, описание и адресат. Чакаме да получат и транспорт

Тази гледка е от дома ми в София.
Красиво е. Стига да не поглеждаш надолу.
Горе e Витоша, залезът и зеленината край парк „Гео Милев“.
Долу пък са купища строителни и битови отпадъци, които стоят от месеци.
Живеем на ул. „Калиманци“, на едно от най-хубавите места в града. И понякога ми се струва, че точно така сме се научили да живеем в София: намираме правилния ъгъл, от който е красиво, и свикваме да изключваме останалото от картината.
Само че боклукът не изчезва, когато извърнем поглед.
Срещу блока ни, около т.нар. бункери, имаше стари постройки. Дойде техника, събори ги. Отпадъците останаха.
От февруари подавам сигнали. Получавам писма. Пиша отново.
На 19 февруари район „Слатина“ ми отговори, че има издадена заповед за премахване на опасните сгради и разчистване на терена около тях. Поискано е финансиране, а изпълнението зависи от Столичната община.
През май писах отново.
На 6 юли районният кмет Георги Илиев - кмет на Слатина изпрати писмо до заместник-кмета на София Николай Неделков с молба да възложи почистването на смесени отпадъци в общински имоти по ул. „Кочани“, между „Манастирска“ и „Калиманци“.
В писмото са посочени конкретните имоти и приблизителното количество: 150 кубически метра.
Днес е 24 септември. Боклуците още са тук.
За тези месеци отпадъците получиха входящи номера, описание и адресат. Чакаме да получат и транспорт.
А абсурдът е още по-пълен: в същия блок има жилища, в които живеят депутати. Сметището е на метри и от тях. Стои си пред очите на всички.
Подкрепям Васил Терзиев и Георги Илиев . Но подкрепата ми не е отказ да изисквам резултати. Разбирам, че управлението на София е сложно. Не приемам това като достатъчно обяснение защо месеци наред едни отпадъци остават неизвозени.
Г-н инж. Николай Неделков , г-н Терзиев, г-н Илиев:
Какво конкретно спира почистването?
Кой трябва да направи следващата стъпка?
На коя дата ще започне извозването?
Ако липсват средства - колко са необходими и кой трябва да ги осигури? Ако липсва решение - чие е то?
Ние си плащаме данъците. Подаваме сигнали. Следваме процедурите. Чакаме. Седем месеца по-късно продължаваме да гледаме същата мизерия.
Нормално е да очакваме институциите да довършат започнатото.  Нормално е писмата в един момент да доведат и до действие.
Публикувам снимките и кореспонденцията. Когато мястото бъде почистено, ще покажа и резултата и ще благодаря публично.
Дотогава въпросът остава:
Колко входящи номера са нужни, за да се извозят 150 кубика боклук?

Автор: Христо Шомов