Актуално
Ред е на патриарх Неофит да покаже, че е на висотата на Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и всички останали дейци и радетели на българската църковна независимост.
Наш ред е

Костадин Костадинов | 23/11/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 Огласяването на писмото от Македонската архиепископия до Българската патриаршия, с което македонските владици поискаха признание за своята църква от българската като от църква-майка, предизвика същия ефект като публикуването на договора за приятелство и добросъседство между България и Македония.
Отново най-яростните критици на историческото сближение между българите от двете страни на границата се оказаха отявлените сърбомани и македонисти в Скопие и известни "патриоти" в София.
Различното е само, че този път в антибългарския хор пеят и лица, определящи себе си като богослови и специалисти по църковно право.

Общата позиция на македонските сърбомани и българските "патриоти" и "богослови" е, че Българската патриаршия няма право да направи подобно нещо, че то ще изолира нашата църква от останалите православни църкви, че ще бъдем едва ли не обявени за схизматици и еретици. И двете страни в едни глас убедено твърдят, че ако някой трябва да признава независима македонска църква, то това може да е само сръбската. Четейки някои от изказванията на българските "богослови" човек остава с впечатлението, че те осъждат и самото съществуване на отделна българска църква, защото и тя била обявена неканонично през 1870 г.



Но нека да подминем с презрение и погнуса модерните киряк стефчовци и да обърнем внимание върху две интервюта, дадени на 21 ноември за македонската медия religija.mk.
В първото повардарският митрополит Агатангел изразява своето лично мнение, че не е съгласен Българската патриаршия да стане църква-майка на Македонската архиепископия, и че писмото на македонския синод всъщност представлява продължение на договора за приятелство с България, който на свой ред бил своеобразна капитулация пред София.
От друга страна, захумско-херцеговският и приморски епископ Григорий от Сръбската патриаршия, член на комисията за преговори на сръбската църква, веднага заявява, че сърбите са готови да се върнат на масата на преговорите с македонците по въпроса за признаването на автокефалността им.

Не е ли странно, че по едно и също време хора с различни позиции от три различни държави говорят едно и също нещо?
Български богослови, македонски митрополит и сръбски епископ твърдят, че само и единствено Сръбската патриаршия може да е църква-майка на македонската, макар че е редно да се припомни, че епархиите на Екзархията в Македония са отнети през 1913 г. насилствено и българската църква никога не признава този факт. Писмото на македонския архиепоскоп до патриарх Неофит предизвика истерия сред антибългарските среди в София (нека не се лъжем, те са силни и далеч по-опасни от тези извън границите ни) и Скопие, защото при евентуално съгласие на българския синод обвързването между двете църкви ще постави началото на почти необразим процес на сближение, а защо не и на обединение в бъдеще по модела, по който се обединиха Руската патриаршия и Руската православна църква зад граница.

Доктрината на македонизма е последната комунистическа доктрина в Европа, останала пощадена от историята. Досега.
Днес тя се руши пред очите ни със страшна сила и нищо не може да я спаси, освен едно - мълчанието и бездействието на България.
Българската държава, българската църква и цялото българско общество имат историческата задача в този момент да помогнат на сънародниците ни в Македония да се освободят от оковите на мракобесния македонизъм, които ги душат вече повече от 70 години.
Българското правителство подписа договора с македонското на 2 август 2017 г. и постави началото.
Ред е на Българската църква да приеме протегната ръка на македонската църква и като нейна майка да я въведе в семейството на другите православни църкви.
Ред е на патриарх Неофит да покаже, че е на висотата на Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и всички останали дейци и радетели на българската църковна независимост.



 



Други статии от този автор



Коментари